Дигитализация на здравеопазването, качество на майчиното и детското здраве

За да отговорим на предизвикателствата, породени от пандемията и фалшивите новини, трябва или да се обединим и подготвим с интелект за пост-COVID ситуацията, или в съвременния дигитален свят да продължим да отговаряме на предизвикателствата с аналогови решения. Универсалния достъп до здравеопазване е пресечната точка в здравния сектор. Интегрираната здравна грижа, телемедицината, човешкият капитал, детското здравеопазване, майчиното здраве, превенцията на хронични болести, редките болести, ускорения достъп до лекарствата сираци и навременния онкологичен скрининг. Това са основните направления, заложени и в програмата на Националната пациентска организация в периода 2020-2030 година.

Това каза новоизбраният председател на Националната пациентска организация (НПО) Наталия Маева при откриването на предизборния дебат „Здравеопазване на кръстопът: между пандемията и реформите” , организиран от НПО, с партньорството на „Капитал“ и Българската стопанска камара (БСК).

По думите на Маева българският

пациент е уморен от обещания и се нуждае от конкретни решения

„Реформата в здравеопазването не е по силите на нито една политическа сила. Тя трябва да е дело на обединените усилия на парламентарно представените партии“, допълни тя.

За работодателите е важно здравословното състояние на работещите, както и когато те се нуждаят от здравни грижи, това да се случва без излишна бюрокрация, административни пречки и ненужен престой в болнични заведения. Бизнесът очаква от здравната система да предпазва работещите от заболявания, бързо да решава възникналите здравни проблеми - т.е. да не се отнема време за достъп до лечение и да не се отсъства от работното място. Нашият приоритет е на първо място дигитализация на здравеопазването. Темата присъства в предизборните платформи на всички политически партии, но след изборите подходът става ведомствен и се работи на парче без участие на всички играчи.  Това каза в приветствието си към дебата Мария Минчева от БСК.

„Втората главна тема за нас е, че България трябва да бъде готова за следващи пандемии и акцентът трябва  да бъде върху превенцията и профилактиката на здравето, а не фокусиране върху това какво правим, след като човек се е разболял. Останалите теми, които ни интересуват са преустановяване на плащането на първите три дни болничен от работодателите, намаляването на отпуска за временна нетрудоспособност,  без да се ограничават правата на тези, които имат нужда от това. Трябва да се намери единно решение, защото това са въпроси, които касаят всички“, допълни тя.

В дебата бяха включени представители на партиите, които получават над 5% одобрение на  българите, според социологическото проучване на агенция „Тренд“, проведено през този месец.  Участваха БСП, коалиция ГЕРБ, „Демократична България – обединение“  и Изправи се! Мутри вън!“. От коалицията „ВОЛЯ И НФСБ“ , ВМРО и „Има такъв народ“ не са получени отговори, а от ДПС са отказали участие.

Универсален достъп до здравеопазване и дигитализация

„Качественото медицинско обслужване у нас има нужда от няколко неща. На първо място добро планиране и организация, на второ - достатъчен на брой квалифицирани и добре заплатени кадри и от модерно специализирано оборудване“, каза Иван Тодоров от „Изправи се! Мутри вън“.

„От коалицията смятаме, че има четири стъпки плюс една, които ще доведат здравната система към по-добро. Увеличаване на публичните средства за здравеопазване при еднакво третиране на всички осигуряващи се лица, което означава осигуряване в пълен размер на държавните служители. Втората стъпка е създаване на държавен фонд, който да поеме лечението на социалнослабите граждани, намаляване до минимум на доплащането в брой със създаването на нов модел на здравноосигурителната система плюс активизиране на фондовете за доброволно осигуряване и на фонда за социалнослаби граждани. Допълнително са нужни още няколко стъпки като подкрепа за съществуващите лечебни заведения и разкриване на нови в общини със затруднен достъп, чрез увеличаване на заплащането на медицинските дейности  и намаляване на административните процедури и скъсяването на сроковете за разкриване, преобразуване и закриване на лечебните заведения“, каза той.

Кандидатът за депутат от коалиция ГЕРБ-СДС проф. Григор Горчев каза, че трябва много да внимаваме как ще реконструираме здравната система и дали въобще ще правим нови и различни неща по отношение на нейната рехабилитация. „За нас е много важно да бъде запазен здравноосигурителния модел, но да бъде надграден, защото това е модел на отчетност, отговорност и прозрачност. Освен това да има гарантирано качество на детското и майчиното здраве, подобряване на лекарствената политика и повишаване на качеството на живот“, каза той.

„Практически няма равен достъп на българите до квалифицирана медицинска помощ.  Това важи особено за социално значимите заболявания, които са и основна причина за смъртността. Основна причина за смъртността и през 2020 г. не е COVID-19, а социално значимите заболявания. Ние държим много на регионализацията и развитието на висококачествени звена във всеки регион на България. 80% от болниците в момента се намират в 4 града в България. Това ясно говори за невъзможността за достъп до качествено здравеопазване. Има пълен дебаланс. Има закрити стратегически отделения в областни болници. На второ място -

коренна промяна в лекарствената политика

Ние доплащаме до 50% от всички лекарства и консумативи от джоба на българина и на практика удвояваме разхода за здравеопазване. Затова искаме намаляване на ставката за ДДС за лекарствата. На следващо място, това е грижата за кадрите – тяхното справедливо заплащане, премахване на огромната ножица между доходите на кадрите. Пандемията показа, освен че България не се справи с ваксинирането, смъртността и тестването, но не се справи системата и с това, че тя не успя да реагира с бърнаута на кадрите. Болниците не могат и никъде в света не са търговски дружества, дори в най-десните политики в света“, каза кандидатът за депутат от  БСП проф. Георги Михайлов.

Д-р Александър Симидчиев от Демократична България каза, че е видял много общи неща в политическите програми. Предлагам да създадем една подкомисия към здравната комисия, която да е с фокус върху здравния консенсус. В тази подкомисия да има асоциирано членство и на извънпарламентарни сили, но и на пациентски и работодателски организации. Здравето на индивида и общественото здраве са основен приоритет. Приоритетно трябва да се работи върху електронизацията на здравната система, за да видим къде инвестициите в здравеопазване вършат най-много работа и да се фокусираме върху тях, но също и да приоритизираме важни компоненти в здравеопазването, като детското и майчиното здраве“, каза той.