Съвременното лечение на мозъчни инсулти в България е приоритет в здравната политика на правителството

Доц. д-р Силва Андонова, д.м.н., е началник на Втора неврологична клиника към УМБАЛ „Св. Марина” от 2009 г. и доцент в Медицински университет – Варна. Главен изследовател е на Център по проучването QUICK на Европейската организация по инсулт ESO, национален координатор на Европейски проект ESO-EAST, национален координатор е и на международния регистър за лечение на пациенти с мозъчен инсулт SITS. През 2015 г. е изследовател в екипа по проучване на Оксфордския университет - ACST-2, за ендоваскуларно лечение при пациенти с екстракраниална каротидна патология. От август 2016 г. е избрана за национален консултант по интервенционална неврология със заповед на министъра на здравеопазването.

Инсултът е "мозъчен удар". Може да се случи на всеки и въпреки че средната възраст на засегнатите е около 65 год., през последните години се наблюдава снижаване на възрастовата граница. Има два типа инсулти - исхемичен и хеморагичен инсулт. Исхемичният инсулт, който представлява около 95% от всички случаи, се появява, когато кръвообращението в част от мозъка бъде рязко прекъснато в резултат на запушване. Когато това се случи, клетките на мозъка са лишени от кислород и започват да умират. Възможностите на мозъка, контролирани от засегнатата част, като памет, говор, движения на ръка и крак биват загубени. Хеморагичните инсулти се появяват при около 15% от случаите с остър инсулт. Наблюдават се, когато има разкъсване на кръвоносен съд, което причинява оформяне на кръвна колекция в мозъчното вещество. Макар и по-рядко срещан, лечението на хеморагичния инсулт в острата фаза е също важно поради високата смъртност и тежката инвалидизация, която причинява.

До 2015 г. за специфично лечение на острия исхемичен инсулт, до 4.5 часа от началото на симптомите с оглед постигане на реканализация (отпушване) на запушения съд, се използваше венозно приложение на медикамент, разтварящ тромба. В началото на 2016 г. от международна група специалисти е приет консенсус, който определя строги показания и начин на провеждане и на друг вид специфично лечение, т.нар. ендоваскуларно лечение, включващо интраартериална тромболиза, тромбаспирация. При този вид лечение през артериален съд се достига до мястото на запушване чрез впръскване на медикамент на място или чрез използване на определен вид стент, с който се прихваща тромбът и последният се отстранява. Специфичното лечение, провеждано при строги показания, скъсява болничния престой, намалява вътреболничната смъртност и повишава шансовете на всеки болен с остър исхемичен инсулт да се чувства пълноценен в семейството и в обществото.

През месец юни 2016 г. Министерството на здравеопазването издаде заповед за утвърждаване на методика за субсидиране на лечебните заведения, в която освен начина на осигуряване на медицински изделия за ендоваскуларно лечение при острите инсулти се определят и специфичните изисквания към организационните структури, дейности и човешки ресурси за осъществяване на дейността по интервенционално лечение. В заповедта на министъра на здравеопазването са описани критериите за обособяване на Високотехнологичен център за лечение на остри мозъчни инсулти, определени са индикатори за проследяване на качеството в болнична помощ, като е подчертана и необходимостта пациентите с остър инсулт, при които е проведено съответен вид специфично лечение, да бъдат включени в регистър на лечебното заведение. Мога да кажа, че съвременното лечение на мозъчни инсулти в България е приоритет в здравната политика на правителството.

Въведените от МЗ в заповедта от м. юни 2016 г. индикатори за качество при лечение на острия инсулт определят степента на спазване на стандартите в здравеопазването. За да се постигне високо качество е необходимо да се обособят центрове за обучение на персонала на ЦСМП, на екипите в отделението за лечение на инсулти, на екипите във Високотехнологичните центрове по инсулти, на специалистите, провеждащи ендоваскуларно лечение, и да се определят стандарти за обучение.

Особено важна е организацията на медицинската помощ и най-вече последователното осъществяване на различните етапи от помощта – своевременен транспорт до център за лечение на остри инсулти, ранна диагностика и лечение в острата фаза, вторична превенция и ранна рехабилитация. Необходимо е и сформиране на мултидисциплинарни екипи към отделните центрове за лечение на инсулти.

През 2016 г. вие бяхте удостоена с Награда „Варна“ за присъединяването на Втора неврологична клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ към глобалната инициатива за безопасно лечение на инсулт SITS, като бяхте първата българска неврологична клиника, присъединила се към Европейския регистър. Бихте ли споделили опита на клиниката и с другите центрове?

Благоприятните възможности за екипна дейност в рамките на УМБАЛ „Св. Марина” и Медицински университет - Варна дават възможност за добра синхронизация на неврологична диагностика с навременна неврологична и/или неврохирургична дейност, както и поддържане на високо ниво на теоретична и практическа подготовка по диагностика и лечение на мозъчен инсулт от всички членове на екипа чрез непрекъснати обучения на лекарите специалисти и специалистите по здравни грижи. В МУ-Варна се организират обучителни курсове и семинари за мултидисциплинарните екипи. Необходима е синхронизация на дейността от различните центрове в страната, уеднаквяване на алгоритмите и протоколите за работа при остър инсулт, непрекъснато поддържане на добро ниво на квалификация на лекари и специалистите по здравни грижи в диагностиката и лечението на пациенти с остър инсулт. При желание от страна на специалистите в центровете / отделенията за лечение на остър инсулт в България те имат възможност да се включат в обучителните програми към Медицински университет - Варна.