Проф. Петкова: Има големи дупки в образованието на офталмолозите, които трябва да бъдат запълвани

Проф. Ива Петкова е председател на Българското дружество по ретинология и един от организаторите на Академия Офталмология, която се проведе през уикенда в Панагюрище. Пред Zdrave.net тя разказа за причините, довели до създаването на Академията, както и за терапиите при най-често срещаните очни заболявания.

Проф. Петкова, защо беше създадена Академия Офталмология и как избрахте темите, които представихте на младите специалисти?

Повечето от хората, които изнесохме лекции, участваме в изпитите за придобиване на специалност. В продължение на години там виждаме някои слаби места в нашата система на обучение, които по някакъв начин трябва да запълним. Различни са местата, където специализират хората. Включително и в моето обучение навремето имаше много дупки, които много трудно запълних. Затова трите субдружества – по ретина, глаукома и детска и невроофталмология, решихме да се съберем и да организираме това обучение. То е насочено към младите специализанти, току-що взели специалност колеги и всички, които желаят, разбира се, така че да засегнем нашите топици, нашата дейност в тези области. Целта ни беше да започнем от началото и да свършим с най-новите неща. Много голяма част от времето беше посветено на практически занимания. При упражненията се разискват специалните случаи, разглеждани по време на лекционната част. Първият ден е посветен на диагностиката, вторият – на терапията,  третият - контактология.

Най-честите проблеми със зрението са късогледство и далекогледство, като късогледството е проблем още в детска възраст. Достатъчни ли са очилата, за да бъде коригирано то при малките?

Важното е да бъде коригирано.

Защо?

За да може да виждате добре. Светът минава през очите и мозъка. Хората, които не виждат добре, са ограничени в ежедневието си. Ограничени са в професионалната си реализация. Понякога са с потисната психика, понякога са с други аномалии. Ние трябва да виждаме добре. Това е нашата цел. Хората обаче сме различни, съответно са различни и целите ни. Има хора, които при 0,25 диоптъра искат да носят очила, за да виждат по-добре, и обратно – хора, които имат много високо късогледство и отказват да носят очила, защото смятат, че си виждат добре.

Късогледството е заболяване, което не е свързано само с необходимостта от очила. Тъй като има някои специфики в развитието на цялото око, има едни по слаби места в ретината и в очното дъно, които изискват наблюдение. Част от тях са така наречените периферни дегенерации на ретината, които са много по-чести при късогледите хора. Тези дегенерации изискват наблюдение, а в някои случаи лазерна профилактика, така че дори и тези дегенерации да свършат с разкъсване на ретината, да не се стигне до отлепването й, което вече е доста по-трудно лечимо, с по-лоши функционални резултати. Тези пациенти трябва да бъдат проследявани, тъй като има най-различни случаи в живота, които могат да влошат състоянието им. Не може да се капсулирате като една костенурка, да не се въртите, да не живеете пълноценно. Това обаче са тъй наречените отключващи фактори. Иначе болестта я има в окото. Ние трябва да я намерим и д я лекуваме навреме.

Има ли новости при лечението на друг често срещан проблем – астигматизма?

Тук имаме три начина на корекция - очилата, контактните лещи и след това различните видове рефрактивна хирургия. Рефрактивната хирургия може да бъде върху роговицата с лазерна корекция, когато се получава всъщност изпаряване на част от роговичната тъкан в различните меридиани и на различна дълбочина, дали централно или периферно, така че да се елиминира това нарушаване на пречупването и да се фокусират светлинните лъчи точно на мястото, където трябва да бъде върху ретината. Другата част на рефрактивната хирургия е тази върху лещата, когато ние можем да отстраним естествената леща на окото, включително и на по-млада възраст, когато още нямаме катаракта, и да я заменим с такава изкуствена, с която може също така да коригирате рефракционните аномалии. Това са засега начините, по които ние можем да действаме.

Рефрактивната хирургия помага и при двойното виждане, нали?

Там трябва да бъдем много внимателни, тъй като то може да е предизвикано от различни причини. Ние не можем да говорим само за окото, говорим за цялата зрителна система. Тя започва от окото, даже от клепачите, и стига до мозъчните центрове. Всичко това е пътят, по който информацията от външния свят се възприема и осъзнава, така че да имаме зрителното възприятие.

Какви са възможностите за лечение на глаукома и дали има нарастване на случаите?

Ние имаме само световни и европейски данни, тъй като в България не сме провеждали добро епидемиологично проучване, така че не можем да кажем какви са процентите. Тъй като се числим към бялата раса, европейската част, смятам, че можем да използваме европейските статистики. Глаукомата е едно заболяване, което е трудно за диагностика, изисква непрекъснато лечение от страна на пациента и непрекъснат контрол от страна на лекаря. То може да бъде лекувано по три начина – с капки, с лазерна терапия, когато това е възможно, или оперативно. Във всички тези фази, когато примерно капките не помагат и се налагат следващите стъпки, лечението на глаукомата е трудно.

А по отношение на възрастово обусловената макулна дегенерация?

Също нещата не са добри, още повече, че случаите зачестяват във връзка със застаряването на населението и във връзка с нашите по-добри диагностични възможности.

Офталмологията сякаш е една от най-бързо развиващите се специалности. Какви са новостите в последните години?

Диагностиката е изключително напред, а терапията – още по-напред. Фармацевтичните компании непрекъснато работят. Имаме вече няколко лекарства, които са за влажната форма на макулна дегенерация. Целта им е да потиснат растежа на новообразуваните съдове, които не са нормални, а са патологични и от тях се получава оток и кръвоизливи в очното дъно. Сега се работи изключително активно за лечението на сухата форма, която засяга грубо около 80%  от хората с макулна дегенерация. Там нещата са много по-трудни, тъй като тази форма се развива много бавно. На практика тя предизвиква една дефинитивна атрофия на нервните клетки, които се намират в ретината, и лечението е много по-трудно. Засега има само едно лекарство, което е одобрено от FDA и за лечение на суха форма, но то не е получило още одобрение в Европа. Доста е дискутабилно кога трябва да започне това лечение, колко трябва да продължава. Много са въпросите там, но се работи много активно от фармакомпаниите.