Проф. Кеворкян: COVID-19 e на трета позиция сред причините за смъртност у нас през 2020 г.

Проф. Ани Кеворкян е ръководител на Катедрата по епидемиология и медицина на бедствените ситуации в МУ - Пловдив. Член на УС на Българската асоциация за превенция и контрол на нозокомиалните инфекции (БулНозо) и на Българското научно дружество по епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните болести (НДЕИНБ).

Проф. Кеворкян, последните обобщени данни за смъртността у нас отново показват, че България се нарежда на дъното на европейските класации по този показател. Как ще коментирате този факт?

В световен мащаб общата, майчината и детската смъртност се приемат за много чувствителен индикатор не само на здравето на нацията, но и индикатори за икономическото благосъстояние и културно развитие на обществото, тъй като бедността и социалната изолация пряко влияят на достъпа до здравни грижи. В страни като България с изразена демографска криза, обусловена от ниската раждаемост, застаряване на населението и увеличената емиграция, здравният статус и съответно нивата на смъртност са свързани с цялостното развитие на нацията.

Проблемът с по-високия коефициент на обща смъртност (на 1000 население) в България спрямо средния не е отскоро. За последните 20 години (от 2000-2019 г.) показателят е относително еднакъв за ЕС – около 10 на 1000 души население. За същият период в България е трайно между 14-15 на 1000, от 2015 г. е над 15 на 1000 и достигна 18 на 1000 през 2020 г.

Стандартизираните коефициенти за смъртност (на 100 000 население) показват същите позиции на България спрямо общия показател за ЕС, както и спрямо останалите държави в периода от 2010 г. насам, отразено в „Аналитичен доклад за дейностите, свързани със здравното обслужване на населението в отговор на пандемията от COVID -19 за периода 01 март 2020 г. - 31 май 2021 г.“, изготвен от НЦОЗА. България традиционно отчита и по-високи от средните за ЕС нива на стандартизирания коефициент за смъртност от болести на органните на кръвообращението, като в отделни години е до три пъти по-висок от този за ЕС. Негативна за България е тенденцията в сравнителен план и по стандартизирания коефициент за смъртност от мозъчно-съдова болест.

Не по-малко показателен индикатор за здравето на нацията, свързан със смъртността, е очакваната продължителност на живота. По данни на Световната банка, в България тя е по-ниска от средната в ЕС още от средата на седемдесетте години на XX век, където се наблюдава плавно нарастване от 71 до 81 години през 2019 г., докато в България едва през 2011 г. е достигната очаквана продължителност от 74 г. и до 74.9 г. през 2019 г. За 2019 г. (последната, за която са налични данни) очакваната продължителност на живота е най-висока във Франция, Италия, Малта, Испания и Швеция – 83 г., което е показателно само по себе си и е свързано със стандарта на живот, състояние на здравната система и др.

Промени ли пандемията тази картина?

На този морбиден фон от хронични заболявания и с около 6 години по-ниска очаквана средна продължителност на живот спрямо тази в ЕС, България посрещна пандемията от COVID-19. През 2020 г. като причина за смърт в световен мащаб беше въведен и код за нововъзникналото заболяване.

Ролята на тази нова нозологична единица намери отражение в нарастване на абсолютен брой починали в страната в периода 2019-2021 г. -108 083 през предпандемичната 2019 г., 124 735 през 2020 г., от които 8554 (7%) от SARS-CoV-2 и 140 439 през 2021 г., от които 23 375 (16.6%) от SARS-CoV-2.

През 2020 г. по данни на Националния статистически институт (НСИ) смъртността по основни причини на 100 000 население (като се изключи COVID-19), извежда отново болестите на органите на кръвообращението, новообразуванията и болестите на дихателната система сред водещите причини за смърт. Тези заболявания са и сред рисковите фактори за тежко протичане и летален изход при инфекция с SARS-CoV-2. Отчитайки и ролята на COVID-19, смъртността от него го поставя на трета позиция за 2020 г. в страната сред основните причини за смъртност на 100 000 души население.

За цитирания период 2019-2021 г. в България между 75-79% от починалите общо, както и от COVID-19, са във възрастовия диапазон 60-89 г. Това е в пряка връзка и със структурата на населението, като за 2020 г. 28.5% (1 972 144) са на и над 60 години. Известно е, че възрастта е мощен фактор при формиране на смъртността.

В опит да се анализират наличните неблагоприятни тенденции в здравния статус на населението в страната, трябва да се отбележи, че смъртността като показател е мултифакторно обусловена.

Освен дискутираните причини, трябва да се споменат и други фактори като състоянието и ресурсите (основно кадрови) на здравната система в страната, ниската ангажираност на населението към съществуващите профилактични програми, водещо до късно откриване и усложнения при заболявания с хроничен ход, включително онкологичните, широката употреба на антибиотици, селектираща мултирезистентни бактериални щамове (това има отношение към смъртността в интензивните отделения, особено при пациенти с инвазивни устройства като апаратна вентилация, централни венозни катетри и др.), ниската медийна култура, която дава възможност за процъфтяване на неверни и дори опасни послания, свързани със здравето, недоверието в имунопрофилактиката, и, в конкретния случай най-ниският сред страните в ЕС ваксинационен обхват срещу COVID-19.

Всичко това трябва да се вземе под внимание и при предстоящите анализи на т.нар. надвишена смъртност в страната.

Как ще коментирате факта, ча у нас съотношението между починали и новородени през 2021 година е 2,5 към 1?

Да, такива са предварителните данни, изнесени от НЦОЗА за 2021 г. Реално това съотношение е израз на отрицателният естествен прираст, който отчитаме в България повече от 30 години, но който се задълбочи през 2015 г., като надхвърли минус 6 и достигна минус 9.5 за 2020 г. Естественият прираст е отрицателен и при някои други държави в ЕС като Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия и Хърватия, но достигната в България стойност е най-тревожна.
Трябва да се отбележи, че в случая критичният показател се оказва повишената обща смъртност, която дискутирахме. Има няколко позитивни тенденции обаче, които заслужават внимание, въпреки че самостоятелно не са в състояние да обърнат тенденцията в естествения прираст.

Ще ги назовете ли?

Да, на първо място това е редуцирането на детската смъртност на 1000 живородени деца (от 14.4 на хиляда през 2000 г. до 5.1 на хиляда през 2020 г. Тя все още е по-висока от средната за ЕС, но тенденцията е трайна. На второ място имаме редуциране  броя на мъртвородените деца на 1000 родени - от 7.8 на 1000 през 2010 г. до 6 на 1000 през 2020 г.. Също така трябва да отчетем и намаления брой аборти - от 31 548 през 2010 г. до 19 328 през 2020 г.

Как върви работата на Работната група, създадена от МЗ за изясняване на причините за високата смъртност от COVID по време на пандемията?

Работната група е сформирана със заповед на Министъра на здравеопазването в края на февруари със задача да извърши анализ на регистрираната смъртност от COVID-19 в Република България за периода 01.03.2020 г. - 15.02.2022 г. като отчете и броя на ваксинираните лица сред тях и постигнатия ваксинационен обхват в страната по възрастови групи. Поставената задача е изключително отговорна и сложна. Освен колегите от НЦОЗА, епидемиолози от НЦЗПБ и експерт от „Информационно обслужване“ АД, допълнително са привлечени представители на академичните среди –специалисти по епидемиология и социална медицина от Медицинския университет в Пловдив. Разчитаме изключително много на подкрепата на МЗ (Дирекция „Здравен контрол“) и РЗИ в страната.

Работната група имаше две основни срещи и няколко по-малки, в които изкристализира структурата на анализа. Това, към което се стремим, е да изготвим качествен анализ, включително мултифакторна оценка на риска за смъртността, да се получат и съответно обработят случай-базираните, а не само агрегираните данни за заболеваемост, смъртност, ваксинационен обхват и др. Все още сме в подготвителна фаза, изчакваме получаването на основния масив данни от „Информационно обслужване“. Надяваме се, че макар и с известно закъснение, ще успеем да представим качествен продукт, който дава отговор на важни за общественото здраве въпроси.