До момента знаехме, че вирусите причиняват рак, а сега можем да ги използваме за лекуване на рак

Д-р Георги Димитров е млад лекар, който вече има зад гърба си солиден бекграунд от опит и постижения. През 2012 г. завършва генетика и молекулярна биология в University of Leeds, UK, с отличен успех. През 2014 г. е избран за изследовател-онколог (Imperial College London, UK) с пълно отличие ICL. Работи с туморни манипулации и тяхната генетична модификация в продължение на няколко години, в допълнение към рутинното прилагане на протоколите за разработване на нови противотуморни лекарства, по програмата „от лабораторията в практиката“. През 2020 г. се дипломира като лекар в Медицински университет – София (завършва със „Златен Хипократ“ – отличие, което се дава на студентите преминали курса си на обучение без нито една петица). Д-р Димитров е сертифициран от медицинския университет в Харвард за компетентност в сферата на онкоимунологията. Това е и основната сфера, в която се развива в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, от която е част вече година и половина. Младият онколог е сред създателите на първия и единствен засега у нас „Интерактивен справочник за диагностика и лечение на COVID-19”. Разговаряме с него за новостите и предизвикателствата в лечението на онкологичните заболявания.

Д-р Димитров, от ваш колега, известен онколог, преди години бях чула следната смразяваща констатация – ако живее достатъчно дълго, човек рано или късно ще се срещне със „своя“ рак. Неизбежно ли е наистина и ако е така, каква е причината?

Това твърдение е прекалено генерализирано и крайно. Да, рисковете от развитие на рак се увеличават с възрастта, но това не е непременно правило, тъй като влияят множество фактори върху вероятността за развитие на онкологично заболяване през целия живот. Например, някои видове рак са по-чести при възрастните (рак на простатата), докато други могат да се развият в по-ранна възраст (рак на тестисите).

Ракът не е едно заболяване, а представлява комплексна група. Развитието му зависи от множество фактори, включително генетични мутации (вродени и придобити), както и въздействие на епигенетични фактори, като околната среда и начина на живот. Въпреки че не може да се гарантира напълно предотвратяването на развитието на онкологично заболяване, вземането на превантивни мерки значително намалява риска от развитие на такова, а откриването му в ранни стадии позволява лечението му да е много ефективно. Важно е да се подчертае, че голяма част от хората никога няма да развият рак.

Ако можем да „избираме“ – солидните тумори, ракът на кръвта или различните видове карциноми са с по-добра прогноза?

Понеже ракът представлява комплексна група от различни заболявания, въпросът за „избор“ между боледуване от солидно заболяване (например рак на гърдата или рак на белия дроб) или рак на кръвта (левкемия или лимфом) не може да бъде лесен, тъй като прогнозата зависи от множество фактори. Сред тях са видът и стадият на рака, възрастта и общото здравословно състояние на пациента, както и наличието на подходящо лечение.

Например, някои хематологични заболявания, като хроничната миелоидна левкемия, отговарят добре на съвременните системни терапии, които позволяват на пациентите да водят нормален живот. Други, като острата лимфобластна левкемия, са много по-агресивни и предизвикателни за лечение. Също така, прогнозата при солидните тумори варира значително в зависимост от типа и стадия на рака. Например, хормонално чувствителен рак на гърдата в ранен стадий има значително по-добра прогноза, отколкото тройно-негативен такъв в напреднал стадий.

За да се определи прогнозата и най-подходящото лечение, е важно да се проведе индивидуална оценка на конкретния случай. Трябва също да се има предвид, че научните изследвания продължават, и с появата на нови терапевтични възможности прогнозата за раковите заболявания се подобрява.

Какво е мястото на онковаксините и онколитичните вируси в предотвратяването, а и в лечението на рака?

Онковаксините и онколитичната вирусна терапия представляват два съвременни подхода в борбата с рака. Онковаксините играят ключова роля в предотвратяването на развитието на ракови заболявания, докато онколитичните вируси се използват като част от лечението на този вид болести. Важно е да се подчертае, че този напредък става особено силен при комбинирането на двете методики с други видове лечение, като например хирургия, системна терапия или лъчелечение, за постигане на най-добрите възможни резултати.

Онковаксините са създадени с цел да стимулират имунната система на организма, за да разпознае и се бори с инфекциозните процеси и други фактори, които предшестват развитието на рака. Забележителен успех в тази област е ваксината срещу човешкия папиломавирус, която има потенциал да предотврати рак на шийката на матката, главата, шията и други. В момента се провеждат изследвания относно прилагането на онковаксини като част от лечението на рак в комбинация с имунотерапия.

Относно вирусите – до момента знаехме, че вирусите причиняват рак, а сега можем да ги използваме за лекуване на рак! Онколитичните вируси се насочват пряко към раковите клетки и ги унищожават, без да засягат здравите клетки. Важно е да се отбележи, че в момента този метод е одобрен в Европа като част от лечението на меланом в напреднал стадий.

Изборът на най-подходящия метод на лечение се определя индивидуално, за всеки пациент, от мултидисциплинарен екип, и се базира на актуалните научни открития.

През октомври отбелязваме Месеца за борбата с рака на гърдата. Какви са постиженията на медицината в тази област? Ясно ли е от какво се причинява и съответно можем ли да се предпазим?

През годините медицината и научните изследвания са постигнали значителен напредък в областта на диагностиката и лечението на рака на гърдата, включващи ранна диагностика и скрининг с редовни мамографски прегледи след 50-годишна възраст при пациенти без данни за семейно заболяване, и модерните образно-диагностични методи, които позволяват откриването на болестта в ранен стадий. Това увеличава успешността на лечението и намалява смъртността. Научните изследвания позволиха по-точно определяне на подтиповете на рак на гърдата и наличието на специфични характеристики. Това позволява индивидуално насочено и ефективно лечение, включително: хормонално лечение, прицелна терапия и имунотерапия.

Стандартите и техниките за хирургично лечение на рака на гърдата са значително подобрени. Пациентките имат повече възможности да се подложат на органосъхраняващи операции или реконструкция след мастектомия.

Риск-факторите за развитието на рак на гърдата са ни известни и включват: генетични фактори (например, наличието на мутации в BRCA гените), напреднала възраст, пол (жените са с по-висок риск), наследствено заболяване, липсата на деца или късно раждане (след 35-годишна възраст), излагане на радиация в областта на гърдите и др. За жалост, няма как да се предпазим напълно, но можем да намалим значително риска от развитие на болестта. Поддържането на здравословен начин на живот, включително здравословна храна, активна физическа дейност и ограничения в консумацията на алкохол и тютюневи изделия намалява риска. Редовните контролни прегледи и консултации с лекар помагат за ранното откриване на рак на гърдата.

Какво се крие зад термина „5-годишна преживяемост“ и защо той именно е избран, за да измери напредъка на медицината в областта на онкологията?

Отговорът е в самия въпрос. 5-годишната преживяемост предоставя стандартизиран начин за сравнение в прогнозите на различни видове рак и различни терапевтични подходи. Тъй като този период обикновено се счита за праг за успешно лечение, пациентите, които оцеляват през този период, имат по-голям шанс за дългосрочна преживяемост. Спад в тази стойност може да служи като индикатор за нуждата от подобрение в диагностиката и/или лечението на определеното заболяване. Въпреки че 5-годишната преживяемост е полезен показател, тя не взема предвид всички аспекти на рака и лечението му. Има случаи, когато пациентите могат да оцелеят значително повече от 5 години, дори и да са диагностицирани в напреднал стадий. За съжаление, към момента не разполагаме с надеждни предсказващи фактори кои точно са тези пациенти.