Научни доказателства за намален риск: Оценка след пускане на пазара

Общ преглед

Събираните в продължение на десетилетия епидемиологични данни сочат, че пушенето причинява редица сериозни заболявания (в т.ч. сърдечносъдови заболявания, рак на белия дроб и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)), a тютюневият дим се счита за причинител на близо шест милиона смъртни случаи. Отказът от пушене несъмнено е най-ефективната стратегия пушачите да намалят риска от вредни последствия и заболявания и от много години основните подходи за намаляване на вредата, свързана с цигарите, поставят ударението върху предотвратяване на пропушването и насърчаване на отказа от пушене. Въпреки значителния напредък от 1980 г. насам в намаляването на процента на ежедневно пушене, броят на пушачите стабилно нараства и някои предварителни данни сочат увеличение на процента пушачи сред мъжете.

Подходът за намаляване на вредата от тютюна печели все повече признание като ценен и обещаващ подход в усилията за ускоряване на спада в нивата на тютюнопушене и свързаната с пушенето вреда за населението. Този подход предполага преминаване на пушачите на доказано по-малко вредни тютюневи и никотинови изделия, които имат потенциал да намалят неблагоприятните ефекти от пушенето и същевременно са приемливи заместители на цигарите за настоящите пълнолетни пушачи. Тъй като пушенето е зависимост от никотина и придобит навик, който се задейства от разнообразни стимули от средата, и пушачите изпитват наслада от ритуалите, свързани с пушенето, ПНР задължително трябва да бъдат сравними с цигарите по отношение на доставяне на никотин, ритуал, сетивни характеристики и вкус, за да може пълният преход към продукти с намален риск да се осъществи на практика.

Подходът на намаляване на вредата от тютюна съответно бързо набира подкрепа сред широк кръг от заинтересовани страни (в т.ч. организации за опазване на общественото здраве, здравни специалисти и регулаторни органи) в много държави (в т.ч. Великобритания, САЩ и Швеция) и допълва действащите стратегии за намаляване на тютюнопушенето.

В нашия научноизследователски център 400 учени от световна класа от 30 научни области (в т.ч. токсикология, биология на системи и медицина) работят активно за разработването и оценката на негорими никотинови и тютюневи изделия с потенциал за значително намален индивидуален риск в сравнение с цигарите, които да удовлетворят пушачите, като се доближават в най-голяма степен до вкуса, удоволствието и ритуала на пушенето на цигари, така че да са приемливи за пушачите.

Подход за оценка

Целта на нашите усилия пълнолетните пушачи да преминат на продукти с намален риск (ПНР) е намаляване на риска от заболявания, свързани с пушенето, и постигане на рисков профил, близък до този при спиране на пушене, който се определя от Американския институт по медицинакато „златния стандарт“ за оценка на риска.

В този контекст ние прилагаме задълбочен и систематичен подход за научна оценка на ПНР, който включва няколко етапа. Програмата ни за научна оценка е показана на графиката по-долу:

Тези научни данни са от ключово значение, за да се  докаже, че новите изделия, съдържащи тютюн и/или никотин, значително намаляват вредата и риска от заболявания, свързани с пушенето за индивидуалните пушачи и имат положителен ефект за здравето на населението като цяло, което се извършва чрез сравнение на резултатите при пушачи и непушачи, и спрямо продължителното пушене.

Оценка и наблюдение след пускане на продукта на пазара

След стартиране на търговската реализация на ПНР се провеждат научни изследвания и наблюдения за безопасност с цел:

• да се потвърдят резултатите от програмите за пред-пазарни клинични изследвания и оценка на възприемане и поведение (ОПВ)
• да се опише реалната употреба на продукта на съответния пазар и да се направи оценка на моделите на употреба, например започване на употреба, процент повторно пропушване след спиране, потенциални ефекти на продукта като първа стъпка към пропушване и други
• да се установят възможни физически дефекти или употреба на продукта не по предназначение, които може да имат отрицателно въздействие върху общественото здраве.

Ние разработихме програма за оценка след пускане на пазара, чрез която се събира важна информация за въздействието на ПНР върху индивидуалните потребители и върху общественото здраве като цяло чрез изследване на употребата на продукта (или самостоятелно, или в комбинация с други тютюневи и никотинови изделия, в т.ч. цигари) и откриване на непредвидени последствия за населението.

Нашата рамка за оценка след пускане на пазара обхваща както потребители на тютюн и/или други изделия, съдържащи никотин, така и хора, които не ползват такива продукти, и се основава на пет стълба: наблюдение на безопасността, проучвания на моментно състояние, кохортни проучвания, Модел на въздействието за здравето на населението (PHIM) и проучвания за намален риск от развитие на заболявания. Ще бъдат прилагани много и разнообразни методологии за събиране на количествени и качествени данни, на базата на които да се оценят ПНР.

Наблюдение за безопасност

Провеждаме действия по наблюдение за безопасност с цел да уловим сигнали, свързани с безопасността, отнасящи се до възможни нежелани събития, свързани с употребата на ПНР. Прилагаме програми за текущо наблюдение с оглед откриване на спонтанни нежелани събития, докладвани от потребители и здравни специалисти.    

Редовно анализираме тази информация, за да идентифицираме възможни проблеми с безопасността и да ги докладваме на регулаторните органи при необходимост.

Проучвания на моментното състояние

Проучванията на моментното състояние се провеждат, за да се оцени как потребителите използват ПНР в реални условия (т.е. разпространение и модел на употреба). Тези проучвания се извършват чрез наблюдение на населението или представителна извадка от него в определен момент.

Проучванията на моментното състояние се осъществяват при спазване на Насоките за добра епидемиологична практика (ДЕП). Те се представят на Съвет по институционален преглед преди провеждането им.

В Япония след пускането на СНТ на пазара се изпълнява 3-годишно проучване на моментното състояние с 4 800 участници годишно в три вълни от по 1 200 участници. Проучванията се провеждат със следните извадки от населението:

• извадка от общото население (представителна извадка за населението)
• целева извадка от потребители на СНТ (в т.ч. настоящи потребители на СНТ)

На фигурите по-долу са показани резултатите от първата и втората вълна на проучването:

Кохортни проучвания

Кохортните проучвания представляват наблюдение на участници за определен период от време с цел характеризиране на техния профил, модели на употреба, възприемане на продукта и модели на преминаване. В момента в Япония на 4 годишни вълни се провежда 5-годишно прогнозно проучване с 2 000 пушачи на цигари и 2 000 потребители на СНТ. Резултатите от първата година се очакват през първото тримесечие на 2018 г.

Модел на въздействието за здравето на населението

Съгласно изискването, предвидено в проекта за насоки на Агенцията по храни и лекарства на САЩ (АХЛ) за подаване на заявления за одобряване на тютюневи изделия с модифициран риск (ТИМР), ние разработихме и валидирахме изчислителен модел (наречен Модел на въздействието за здравето на населението или PHIM) чрез използване на установени методи на математическо моделиране и симулационен анализ, за да прогнозираме потенциалното въздействие на ПНР върху общественото здраве.

PHIM комбинира прогнози за относителен индивидуален риск от развитие на заболявания при пушене в сравнение с непушене с допускания за това как настоящите потребители, ползващи или не тютюневи изделия, ще променят поведението си в бъдеще като реакция на навлизането на ПНР на пазара, за да се измери потенциалът за смъртност, дължаща се на пушене, след въвеждането на пазара на ПНР.

Проведохме многобройни симулации, за да моделираме потенциалното въздействие на ПНР върху здравето на населението. Резултатите от тези симулации показват, че въвеждането на ПНР на пазара ще доведе до значително намаление на смъртните случаи, дължащи се на пушене.

Проучвания за намален риск от развитие на заболявания

Планираме да осъществим проучвания за намален риск от развитие на заболявания главно с цел да изследваме ефекта от преминаване на ПНР за сърдечносъдовите заболявания, заболяванията на дихателната система и рака, но и за други заболявания, които не се асоциират толкова често с пушене, за да определим количествено и потвърдим потенциала на ПНР за намален риск от развиване на заболявания, свързани с пушенето, както и ефекта от преминаването на ПНР за прогресиране на заболявания при болни популации.

* Продукти с намален риск (ПНР) е термин, с който обозначаваме продуктите, които представляват, биха могли да представляват или имат потенциала да представляват намален риск за пушачите, които преминат на тях в сравнение с продължителното пушене. Ние разполагаме с широка гама от ПНР на различен стадий на развитие, научна оценка и търговска реализация. Тъй като при нашите ПНР тютюнът не гори, те образуват много по-ниски количества вредни и потенциално вредни вещества в сравнение с цигарения дим.

Публикацията е изготвена с подкрепата на Филип Морис България

Източници

1. World Health Organization. WHO Report on the global tobacco epidemic, 2015. http://www.who.int/tobacco/global_report/2015/report/en/

2. Fagerström KO et al. (2012) Dependence on tobacco and nicotine products: a case for product-specific assessment. Nicotine Tob. Res. 14:1382-1390.US Department of Health and Human Services, 2010. How tobacco smoke causes disease: the biology and behavioral basis for smoking-attributable disease: a report of the surgeon general. Surg. General 351e434.

3. Royal College of Physicians (2016) Nicotine without smoke: Tobacco harm reduction. London: RCP.

4. Institute of Medicine (2012) Scientific standards for studies on modified risk tobacco products (The National Academies Press: Washington, DC).

5. Smith et al. (2016) Evaluation of the Tobacco Heating System 2.2. Part 1: Description of the system and the scientific assessment program. Regul. Toxicol. Pharmacol. 81 Suppl 2:S17-S26

6. IEA Guidelines for proper conduct in epidemiologic research (2007) http://ieaweb.org/good-epidemiological-practice-gep/

7. Food and Drug Administration (FDA). Modified Risk Tobacco Product Applications, Draft Guidance for Industry (2012): http://www.fda.gov/downloads/TobaccoProducts/GuidanceComplianceRegulatoryInformation/UCM297751.pdf (accessed 12/Sep/2016)

8. Weitkunat et al. (2015). A novel approach to assess the population health impact of introducing a Modified Risk Tobacco Product. Regul Toxicol Pharmacol 72(1): 87-93. (@PMI Science) (PMID: 25819932) - doi:10.1016/j.yrtph.2015.03.011

9. Modified Risk Tobacco Product Application (MRTPA) (2016) https://www.fda.gov/downloads/TobaccoProducts/Labeling/MarketingandAdvertising/UCM560044.pdf