Доц. Маргарита Гешева: На всеки човек трябва да му се съхранява достойнството

Доц. Маргарита Гешева е завършила медицина във ВМИ Пловдив през 1973 г. Придобива научна степен „Кандидат на медицинските науки” с дисертационен труд “Остри инхалаторни интоксикации с хлор и азотни окиси” през 1982 г., а доцент по специалност Клинична токсикология става през 2005 г. Има специалност по „Токсикология”, „Клинична токсикология” и „Обществено здраве и здравен мениджмънт”.

Работила е във вътрешно отделение на Градска болница – Сопот от 1974 до 1977 г. като ординатор. В секция по клинична токсикология в „Н. И. Пирогов” постъпва през 1977 г. От 2011 г. е началник на Клиниката по токсикология.

Доц. Гешева е Консултант Републиканска спешна медицинска помощ, Национален консултант по клинична токсикология, Национален консултант по клинична токсикология.

Доц. Гешева, как избрахте медицината за своя професия?

Кандидатствах, за да ме приемат. Бях много добра по много предмети, бях силна по математика, говорех немски език. В един момент реших, че за да съм сигурна, че ще ме приемат, а и под влияние на мои близки и моя учител по немски, който казваше, че един лекар на место тежи повече от един министър, кандидатствах медицина. Приеха ме и може би десетина години след като вече бях започнала да практикувам, развих много силно чувство на емпатия към пациентите и желание да помагам. Сега съм напълно удовлетворена от това, което правя и съм щастлива, че съм станала лекар.

А как избрахте токсикологията за своя специалност?

Също случайно. Бях на един курс, хареса ми специалността - динамична, спасяват се млади хора, има ефект от нашата дейност. Тук виждаш наистина, че когато правиш това, което трябва има прекрасен и много бърз резултат.

Това е обаче сякаш е една от най-тежката клиника в „Пирогов“. По празниците винаги има прекаляване с алкохол и храна и съответно твърде много пациенти за Вас.

Не съм много съгласна, че по празниците има прекаляване. Ние ежедневно имаме много тежки случаи - тежки токсоалергични състояния, тежки отравяния, случайни или умишлени.

Натравянията с лекарства ли са най-тежки за решение случаи?

Там имаме по-голям успех на оздравяване и връщане към живота. Много от битовата химия, от химическите препарати, са доста сериозни токсични агенти. Понякога ги пият нарочно, с цел самоотравяне, понякога случайно. Но има толкова токсични вещества, че случайният прием на глътка или минимално количество, може да причини смърт.  

Кои случаи са най-големите предизвикателства за Вас?

Имате предвид кои са тези отравяния, в които трябва да влагаме изключителни умения и усилия? Тежки отравяния са гъбните и то от една единствена, конкретна, гъба - зелена мухоморка, диворастяща гъба. Отравянето с фалшивия алкохол, с метанол е голямо предизвикателство. Отравянето с антифриз също, отравянето с натриева основа и селскостопанските отрови.

Когато има случаи на умишлено отравяне, как се спасява пациент, въпреки неговото желание?

Повечето от пациентите съжаляват за постъпката си, което е добре. Когато обаче е категоричен изборът да се самоубият по какъвто и да е начин, с тях разговаря психиатър, за да се лекува най-вече и най-често депресивно състояние. На нас желанието на пациента не се отразява. Нашата работа не е такава, че да бъде затруднена от една несъдействаща психика на пациента. Ние имаме основна задача - да извлечем отровата възможно най-бързо, да приложим антидоти, ако има за конкретното отравяне и да подпомогнем работата на всички органи и системи, които са пострадали. Това е нашата основна задача и не зависи от желанието на пациента да живее или не.

Има ли случай, когато излекуван от Вас пациент, се е върнал отново в Клиниката?

Да, разбира се. Не е много рядко това явление. Първо - пациентите със зависимост са склонни да се връщат, второ - пациентите с депресия повтарят опита за самоотравяне, може и да потретят.

За кои отрови няма антидот?

За много. Няма за тези отрови, които има корозивно въздействие върху лигавицата на храносмилателния тракт - киселини, основи.  Няма противоотрова на гъбното отравяне. С много скъпи средства и медикаменти трябва да субституираме, да заместим, функцията на черния дроб, защото той бива унищожен от тези отрови.

Въпреки цялата толкова достъпна информация, защо гъбарите продължават да объркват зелената мухоморка с ядливите и двойници?

Хората преди всичко трябва да се научат, че диворастящите гъби са опасни. Не се отказаха хората да берат гъби. Има много отровни гъби, но смъртоносната е една.

Какво според Вас може да се направи, за да не случва това или поне да се случва много по-рядко?

40 години работя това. 40 години имаме представил пред медиите, в сезоните, когато растат гъбите - между май и ноември и винаги има в една или друга медия изявление на токсиколог. Аз самата не мога да преброя колко пъти се явяла по медиите, за да кажа, че голямата опасност е от консумация на диворастящи гъби. Въпреки това, интоксикациите с гъби продължават. Различният брой отравяния през годините зависи не от някакво вразумяване, а само от климатичните условия.  Ако годината е благодатна с повече влага и слънце, има повече гъби и съответно повече пациенти.

Как се разтоварвате от физическото и психическото натоварване във всекидневието в клиниката?

В България няма начин, по който да се разтовариш. Просто след като напуснеш работното място, потъваш в ангажиментите и трудния бит. Когато ръководиш клиника или отделение, непрекъснато мислиш за пациентите. Когато си отговорен за техния живот. Ръководителят е този, който най-вече отговаря за пропуски или недотам добре свършена работа.

Как издържате?

Има усещането, че с напредване на годините и натрупване на професионален стаж, аз като че ли ставам още по-сензитивна към човешката мъка. И го виждам и сред младите колеги. Постепенно стават по-чувствителни и съпричастни към чуждата мъка и тъга. Нашите пациенти обикновено са хора, които са маргинални, аутсайдери, с психични заболявания, зависимости. Смятам, че един лекар трябва да пази достойнството на пациентите, независимо от това те в каква ситуация са изпаднали. На всеки човек трябва да му се съхранява достойнството.

Емпатията тежи.

Емпатията тежи, но без емпатия не става. Тежко е и се отразява. Лично аз нито със спорт, нито с разходки мога да се разтоваря. Просто с четене на книги, със семейни ангажименти. Същевременно обаче успявам да поддържам и бодър дух. Има голямо удовлетворение в нашата работа все пак. До голяма степен то един клапан, един отдушник на евентуални несполуки.

Какво се случва, когато не успявате да спасите живот, въпреки всички положени усилия?

Аз лично страдам. Много. Когато си направил всичко, каквото трябва, когато си желаел много позитивния резултат и когато това не се случи, наистина е много потискащо. Но ако направим един баланс много повече пъти съм била удовлетворена, отколкото неудовлетворена от моята работа.

Имали ли сте сблъсък с неблагодарни пациенти или с хора, които омаловажават направеното от Вас?

Разбира се. Просто трябва да замълчим и да отминем едно такова поведение. Но и в това отношение балансът е позитивен. Тук има и хора с тежки токсоалергични състояния, те оценяват нашата дейност.