Петък, 04 Април 2025
04
юни
3

Д-р Яна Петрова: Чувството, че си помогнал, че даден пациент е жив благодарение на теб, е най-голямата награда



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Яна Петрова е неврохирург в УМБАЛ и ДКЦ „Софиямед“. Има повече от 10 години медицински опит. Завършва Медицинския университет в София през 2012 г. Специализира неврохирургия в УМБАЛ Софиямед от 2013 г., където работи и до днес. Специалност неврохирургия придобива през 2020 г. Има проведени обучителни курсове в Австрия, Холандия, Чехия, Хърватска, Испания; Членува в Българско дружество по неврохирургия и Европейска асоциация по неврохирургия (EANS). Участва в множество международни конгреси и семинари по специалността. Специален интерес проявява към гръбначната неврохирургия и невротравматологията.

Д-р Петрова, с какво Ви привлече неврохирургията?

Ще излъжа ако кажа, че съм от онези оптимисти-мечтатели, които от деца искат да се занимават с медицина. Като дете играех футбол с момчетата и мечтаех да стана детектив. Но с възрастта помъдрях и благодарение на добрите ми възможности по химия и биология, влязох в Медицинския университет. Чак тогава усетих, че моето призвание е да съм лекар.

Колелото на съдбата ми се завъртя, когато случайно в трети курс попаднах на среща на кръжока по неврохирургия. Там неврохирурзи и студенти обсъждаха случаи и операции, които ми се сториха космически. Казах си: „Искам да съм като тях“. В следващите годините от следването ми, тайничко знаех, че това е моят път, въпреки че тогава все още жените хирурзи бяха рядкост. Малко преди да се дипломирам започнах да доброволствам в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Софиямед“, където и останах.

Вие сте един от най-младите специалисти в Неврохирургичната клиника на УМБАЛ „Софиямед“. Какво ще запомните от годините си на специализация в нея?

Трудно мога да изброя с думи всички емоции, които съм преживяла в клиниката. Всъщност, аз съм част от нея почти от самото й създаване. Изградихме страхотен екип, срещнах невероятни лекари, които и до днес са пример за мен и в професията, и в живота.

Промени ли се потокът пациенти през годините?

Спектърът на неврохирургичните заболявания, с които се срещаме е доста константен. Въпреки това,подходът към тях търпи динамика. Например, голяма част от съдовите заболявания на мозъка вече се лекуват ендоваскуларно, ние оперираме такива пациенти все по-рядко. По-достъпната и точна образна диагностика днес от друга страна разшири кръга на пациентите с гръбначни заболявания, с които се срещаме, както и подходите за тяхното лечение.

Навреме ли търсят пациентите консултация с неврохирург или по-често чакат да „опре ножа до кокала“?

За съжаление по-скоро е второто. От една страна масовата профилактика в България е на унизително ниско ниво – тежки заболявания се откриват твърде късно, в напреднал стадий, когато и нашите възможности да помогнем са вече минимални. В здравната ни система профилактичните прегледи са слабо застъпени, а и самите пациенти не са възпитани да се преглеждат профилактично. Да не си познаваш личния лекар и да не си постъпвал никога през живота си в болница все още е повод за гордост сред хората. Обикновено срещам такива изказвания от пациенти в краен стадий на онкологични заболявания.

От друга страна стои страхът, който забавя лечението на пациенти с диагностицирани заболявания – хората трудно възприемат идеята за мозъчна или гръбначна операция, много по-склонни са, примерно, на коремна такава. А рисковете при нея не са по-малко.

Кои според Вас са най-впечатляващите и иновативни подходи, които промениха облика на тази специалност през годините?

Както при всяка хирургична специалност, тенденциите и в неврохирургията са за минимално инвазивни интервенции – малки, щадящи околните тъкани достъпи, съхранение на нормалната функция на нервните структури, роботизирана хирургия. Като се абстрахираме от чисто техническото развитие на неврохирургията – идеята за съхранение или подобряване качеството на живота на пациента за мен е най-ценното достижение.

Вече не е достатъчно да направиш сложна многочасова операция и да отстраниш, да речем, тумор. В миналото, предвид сложността на дисциплината, е било приемлив резултат пациентът да преживее операцията. Днес е задължително, ако оперираш, да помогнеш след операцията пациентът да има по-високо качество на живот отколкото преди нея. Новите технологии ни помагат при планирането и по време на самата операция, за да сведем до минимум риска от поява на следоперативен неврологичен дефицит. Все пак основен принцип в медицината е „Primum non nocere” („Преди всичко не вреди“)

Имат ли място консервативните методи на лечение, по-различни ли са те отколкото в близкото минало?

Това важи в най-голяма степен за дегенеративните заболявания на гръбначния стълб. Нашият екип винаги първо подхожда консервативно, когато това е възможно. Към операция прибягваме, когато са изчерпани всички възможности на консервативното лечение. Разбира се, тук изключвам спешните състояния и злокачествените заболявания, при които оперативната интервенция не бива да се отлага.

Голям процент от пациентите с дискови хернии, например, могат да бъдат успешно лекувани и консервативно. В близкото минало основен критерий при подбор на пациентите за оперативно лечение е бил размерът на дисковата херния, докато днес решението е много по-комплексно и включва както характеристиките на самата херния и клиничната картина, така също очакванията на пациента и неговия начин на живот.

Имате ли особено комплицирани случаи на пациент или пациенти, при които лечението е изисквало по-трудно вземане на решение и по-специфичен подход?

Разбира се. В такива случаи често се налага да работим съвместно с колеги от други специалности, както при планирането на лечението, така и при неговото осъществяване. Вземането на решение за конкретно лечение е строго индивидуално при всеки пациент. Освен че планът за лечение се прецизира в началото с поставянето на диагнозата, често изисква гъвкавост в хода на самото лечение. Заболяванията, които лекуваме са тежки, а пациентите доста често с много придружаващи заболявания и специфични нужди. Всичко това трябва да се вземе предвид. Не можем да си позволим да лекуваме само мозъка, докато другите системи в организма страдат. Затова и изискванията към нас ежедневно са много големи. Битката е за всеки отделен пациент.

В личен план носи ли Ви удовлетворение избора на специалност?

Медицината и особено хирургията не е сфера за изява за хора, които не изпитват удовлетворение от нея. Ако водещото при избора й е егото или романтичната представа, която киното ни налага, професията се превръща в една безкрайна мъка за лекаря, за семейството му, за пациентите. Неврохирургията е физически тежка работа - оперативните интервенции понякога траят повече от 6-8 часа, често са под рентгенов контрол, заради което носим тежки оловни престилки, не се храним и не пием вода през тези часове. Но по-тежка е психически – тежи болката от загубата на пациент и възложените от близките надежди за спасение на безнадеждно болен.

Да бъдеш част от това си струва, само ако е твое призвание, ако гориш в работата си. Тогава изпитваш и удовлетворението. Чувството, че си помогнал, че даден пациент е жив благодарение на теб, е най-голямата награда.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Прекарвам време с двамата си синове, обичам да пътуваме – винаги съм се стремила да изградя както себе си така и тях като космополитни личности. Обичам много и да спортувам. Обожавам да тичам сред природата. Ходя по любителски състезания, които ме откъсват от тежкото ежедневие и ме срещат с приятели. Обичам да се предизвиквам, затова участвам както на класически маратони, така и на ултрадълги бягания (над 50-100 км). Усещането по време на такова изпитание е несравнимо – човек преминава през всички възможни състояния на духа – един малък катарзис, който ако завърши с успешен финал, те кара да се чувстваш прероден.

Кои ценности като човек и лекар се стремите да отстоявате винаги и при всички обстоятелства?

Когато човек напредва по своя жизнен път, осъзнава, че класическите общочовешки ценности, които може да са ни се стрували абстрактни и смешни като деца, са най-важните. За мен е от съществено значение да запазя морала си както в работата, така и в живота – да вземам правилните решения, а не тези, които биха довели до някаква лична изгода. Честността и емпатията са също фундаментални за мен. Да имаш куража да наречеш нещата с истинските им имена, но и да покажеш на пациента разбиране и съпричастност. Нима при най-тежките случаи в нашата професия това не е най-важното, а понякога и единственото, което можем да направим за тези хора?

Какво искате да пожелаете на колегите си, с които заедно посрещате трудностите и предизвикателствата всеки ден?

Пожелавам на всички здраве и сили, за да можем да се справяме с всички предизвикателства, сплотеност и сърдечност, за да съхраним прекрасния екип, който изградихме. И също така доза лудост и сляп оптимизъм, които да ни помогнат никога да не се отказваме от битките си, дори когато изглеждат безнадеждни, защото чудеса, макар и рядко, се случват.





Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
*9SF

Surg 05.06.2023 09:15:09

абсолютно сигурно е че мома и такава ще си остане....още една платена публикация...

et 05.06.2023 08:16:38

Моралната удовлетвореност за перфектно свършена работа прави щастливи здравните работници и най-вече лекарите.Но никога не трябва да се забравя неблагодарността на пациентите и тяхната омраза към труда на здравните работници.Те живеят с мисълта , че ние сме виновни за тяхното състояние.Никога не виждат своето пренебрежение към здравето си. По- важно е да дават пари за друго но не и за здраве.

accident 05.06.2023 01:25:24

Много повече са, но няма желание да бъдат изследвани и от двете страни. Много бързо забравиха всички ЛЕКАРИТЕ "АНГЕЛИ" СКОРО ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГО ПРИПОМНЯТ!!!


Всичко за коронавируса
Още новини
Предложение: Медицинските сестри да бъдат освободени от такса за обучение
04.04.2025 17:59:46

Предложение: Медицинските сестри да бъдат освободени от такса за обучение

Специалността „Медицинска сестра“ да бъде освободена от такса за обучение. Идеята изр ...

Увеличаването на средствата за интермитентни катетри на болните със спина бифида остава за 2026 г.
04.04.2025 17:26:20

Увеличаването на средствата за интермитентни катетри на болните със спина бифида остава за 2026 г.

До 31 юли ще стане ясно дали догодина НЗОК ще заплаща по-висока сума за еднократните катетри на б ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...