Д-р Тихомир Христов: Магично е да можеш да държиш сърцето на човек в ръцете си

Д-р Тихомир Христов е възпитаник на Природоматематическата гимназия в Ловеч с профил „Информатика” и немски език. Висшето си образование по медицина завършва в Медицински университет – София през 2015 г. Придобива специалност „Кардиохирургия“ през 2021 г. По време на следването си работи като медицинска сестра в КАИЛ на Университетска болница „Св. Екатерина“, сега „Проф. д-р Александър Чирков“, бил е и доброволен сътрудник в болницата.

След дипломирането си е назначен като лекар – ординатор в нея през декември 2015 г., а от януари 2016 г. е зачислен като специализант.

Д-р Христов е взимал участия на различни форуми и конгреси като лектор. Той е съавтор на статии, публикувани в български списания. През 2022 г. е отличен с награда „Млад лекар и най-висок професионализъм“ на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков”.

Клиничните му интереси са в няколко направления на кардиохирургията: имплантация на системи за механично подпомагане на помпената функция на сърцето – „изкуствени сърца“, сърдечни трансплантации, хирургично лечение на туморни формации, минимално инвазивна сърдечна хирургия, аортна хирургия и хирургия на аортния корен, клапносъхраняваща и клапнореконстроктивна хирургия, хирургично лечение на остър белодробен тромбемболизъм, миокардна ревазкуларизация с артериални графтове.

Д-р Христов, кой е най-тежкият Ви пациент в момента?

В момента имаме млад пациент, когото подготвяме за операция на митралната клапа по повод на инфекциозен ендокардит. Усложненията, които очакваме при него, са свързани с факта, че скоро е приключил лечение на инфекциозен менингит. Бъбречната и чернодробната му функция са намалени поради системна злоупотреба с наркотици, като при употребата им се е заразил и с вирусен хепатит C. Така че се подготвяме за затегнато протичане на следоперативния период.

А как премина последното Ви дежурство?

Дежурствата на един хирург винаги протичат интензивно. Обикновено следим пациентите си в реанимация и следоперативно отделение. Винаги има какво да се свърши. В болницата, в която работя, често има спешни операции.

Интересен факт е, че много от най-заплетените казуси и тежки операции, в които съм участвал, са били именно по време на дежурство.

В такива особено трудни моменти упреквате ли съдбата или й благодарите затова, че сте станал кардиохирург?

По скоро съм благодарен, първо че избрах да следвам медицина и след това – че се насочих към тази специалност. Работата ми е много интересна и динамична. Магично е да можеш да държиш сърцето на човек в ръцете си. Чувството е неописуемо. Толкова много адреналин!

Всъщност, как избрахте тази специалност?

Влязох да уча медицина с нагласата, че искам да стана хирург. Тогава исках да бъда неврохирург. Това мое желание беше мотивирано от скорошна смърт в семейството, поради липсата на навременно неврологично лечение. Когато започнах да уча в университета още в първите курсове, най-силно впечатление ми направи сърдечносъдовата система. Затова се насочих към кардиохирургията, прецених, че така ще бъда най-полезен.

Допринесе ли с нещо за този избор решението Ви от ранните години на следването си да работите като медицинска сестра и сътрудник в болницата?

Абсолютно! Работата ми в реанимация ми донесе много позитиви, много практически и теоретични познания. Впоследствие те ми помогнаха в отделните етапи на развитието ми като лекар. След като получих разрешение да наблюдавам няколко сърдечни операции, това окончателно формира решението ми да последвам мечтата си и да специализирам кардиохирургия.

Кои са учителите Ви в специалността?

За мое голямо щастие съм имал честта да работя с едни от най-големите специалисти – все имена в областта на сърдечната хирургия. Всички те са ми помогнали да изградя себе си като хирург. Освен че са допринесли за придобиването на знанията и уменията ми, те са ме учили да не се отказвам, да се боря и да се адаптирам. Да, адаптацията е важна, тъй като понякога в хирургията има неочаквани обстоятелства, които не могат предварително да се предвидят.

Ако имахте административна власт, какви бихте променили, за да стане работата на кардиохирурзите по-спокойна и по-малко напрегната?

Може би е време да се помисли за някаква цялостна реформа в сферата на здравеопазването. Не е нормално на повечето колеги да се налага да работят на две или три места. Тъжно е, а и никой не печели от изморен и изтормозен медицински персонал. Определено бих намалил и административната ни работа. В последните години все повече правила и документи се въвеждат, което утежнява работата ни и така намалява времето ни с пациентите.

Кои теми и проблеми в специалността са особено предизвикателни за Вас и бихте искал да им посветите повече внимание в бъдеще?

Бих желал да продължа да се развивам като хирург. Като всеки млад човек искам да усвоявам нови знания, искам и да трупам опит. Интересите ми са към миниинвазивната кардиохирургия. Надявам се в скоро време да имаме възможност да се обучаваме на роботизирана хирургия, която несъмнено е бъдещето.

И няколко лични въпроса – кои са любимите Ви книги, любимата музика, любимите Ви занимания за свободното време?

Последната книга, която прочетох, е „Бог-император на Дюн”. Намирам я за интересна и завладяваща, поради честите обрати в нея.

Свободното си време предпочитам да прекарвам със семейството си в игри с децата, разходка в парка или просто да гледаме филм с голяма купа пуканки. Гледал съм Frozen и Тролчетата поне 150 пъти!

Кое е любимото Ви време от денонощието – онези часове, в които искате да останете сам със себе си и с мислите си?

Рядко ми се случва да остана сам със себе си. Обикновено някое дете скача на главата ми точно в тези моменти. Но когато ми се отдаде възможност, обичам да размишлявам, докато слушам много силно музика.

Обичам природата. Обичам да съзерцавам силуета на Витоша от терасата с чаша кафе в ръка. Когато планината е обгърната в облаци и има буря, гледката е много вълнуваща. Харесвам бурята.

А когато времето е спокойно, обичам да наблюдавам как хората в парка се разхождат, как извеждат кучетата си, как общуват.

Разкажете накратко за семейството си – средата, в която сте израснал, училището, в което сте учил, приятелствата, които сте съхранил през годините.

Израсъл съм в сравнително спокоен малък град – Ловеч. Това ми даде едно прекрасно детство с много приятели, които и до момента са ми близки. Майка ми и баща ми бяха добър пример за подражание. Бяха всеотдайни в семейството си, както и много трудолюбиви в работата си. Учили са ни мен и брат ми никога да не се отказваме и да даваме най-доброто от себе си, пък каквото ще да стане.

И един финален въпрос – рубриката, в която участвате с това интервю е „Кой сте Вие, докторе?“. Искам обаче да Ви попитам: Кой НЕ сте Вие, докторе?

Интересен въпрос. Винаги съм смятал, че човек не може да е добър във всичко. Затова и хората сме различни, с различни интереси. Важното е да опознаем добрите и лошите страни на характера си и да се стараем всеки ден добрите да стават повече.