Д-р Слави Яков: Хората се замислят за болестта само когато ги засегне лично

Д-р Слави Яков е завършил образованието си в МУ - София през 2017 г. От 2018 г. е специализант в Клиниката по кардиология към УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ‘‘. В момента работи в COVID-отделението на болницата.

Д-р Яков, как се чувствате в момент, в който са наложи освен специализацията си, да поемете и грижите за болни от COVID?

Отначало, както всички колеги, бях доста притеснен за работата с COVID пациенти, най –вече заради риска от заразяване – на самия себе си и на близките ми. Беше ми ясно, а то е и съвсем логично, че на нас, младите лекари ще се разчита много. Още повече, че ние работим в кардиология с интезивен сектор, имаме опит в грижите за тежко болни хора. Мисля, че благодарение на усилията на болницата и на колегите, които отговарят за COVID звеното, се създаде една доста добра и приятна работна среда.

Пък и сега, след като масово сме ваксинирани сме доста по – спокойни и работата не се различава много от тази в другите отделения.

Какви са впечатленията Ви - увеличават ли се пациентите, как приемат болните и близките им диагнозата, склонни ли са да вярват на лекарите или по-скоро са обзети от песимизъм и тревога за изхода от болестта?

Нашите наблюдения са, че броят на хоспитализациите драстично намаля през последните близо месец и половина, въпреки че през последната седмица се наблюдава отново тенденция за леко повишаване на случаите. Въпреки това, тежките случаи и необходимостта от апаратна вентилация персистират.

Моето мнение е, че пората масово подценяват и неглижират спазването на мерките, не се държат отговорно. Изглежда обаче, когато заболяването ги засегне лично - тях или техни близки, се замислят и стават доста притеснени, загрижени и дори започват да злоупотребяват - лекуват се сами с лекарства, за които са чули или прочели, друг път ни питат защо ги лекуваме с един медикамент, а не с друг...   

Вие сте бъдещ кардиолог, допринася ли практиката в такова отделение за формирането Ви като специалист по сърдечно-съдови заболявания?

Със сигурност. Най–вече с опитът ми с тежки пациенти, които се нуждаят от интезивни грижи и от апаратна вентилация, каквито доста често имаме в кардиологията.

Впрочем, как избрахте тази специалност?

Винаги съм знаел, че ще специализирам някой дял от вътрешните болести. По време на следването си просто премислих различните варианти. Асистентът ми по кардиология също ми помогна в избора.

А как решихте да станете лекар?

Не можех да си представя нещо друго, което е свързано с такова динамично ежедневие. Пък и биологията винаги ме е привличала. А и лекарите в семейството изиграха своята роля.

Коя е най-голамята Ви професионална мечта?

Не гледам толкова далеч в бъдещето. За момента е важно да се обучавам и да взема специалност.

Кои качества цените най-много у колегите си?

Колегите ми са страхотни. Една от причините да избера именно кардиологията на болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“ за специализация беше именно екипът от млади и амбициозни лекари, на които винаги можеш да разчиташ за помощ или съвет. А това е много важно, докато правиш първите стъпки в професията.

Ако имахте административна власт на кои проблеми в здравеопазването бихте обърнал най-голямо внимание?

Добре че нямам! Аз съм привърженик на идеята, че здравеопазването има нужда от рестарт, за да се избере и обсъди някой вече съществуваш модел, който да се приеме и да се работи по него.

Всъщност смятам, че медицината в България е на едно добро ниво, включително например обучение на млади кадри, достъпност до лекарска помощ, специалисти, апаратура и т.н. Проблемът обаче е, че се наблюдава един пълен хаос и липса на каквато и да е комуникация между всички звена. Може би това мога да изтъкна като основен проблем, с който всички ежедневно се сблъскване.

Какво искате да пожелаете на колегите си от екипа, в който работите?

Предвид сегашната обстановка пожелавам да са здрави – те и техните близките. Пожелавам на всички по-бързо да приключи всичко това и да се опитаме да се върнем към нормалния работен процес, доколкото би било възможно.