Д-р Кристиан Бечев: Приех неврохирургията като моя мисия, моя мечта, която успешно сбъднах

Д-р Кристиан Бечев завършва медицина през 2018 г. в Медицински университет – Пловдив и няколко месеца по-късно се присъединява към екипа на Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Пълмед“ като лекар специализант. През 2023 г. придобива специалност по неврохирургия.

През академичната 2023 – 2024 г. е асистент към Катедрата по анатомия, хистология и ембриология на МУ- Пловдив с направление невроанатомия.

Научните интереси на д-р Бечев са насочени в областта на невроонкологията, невротравматологията, съдовата неврохирургия, минимално инвазивните техники, невроендоскопията и дегенеративните гръбначни заболявания.

Д-р Бечев, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля за този избор семейната среда, училището?

Като всеки младеж в тийнейджърските години имах много и различни мечти, които се сменяха на всеки няколко месеца - от известен и преуспяващ архитект, предприемач, до прочут по целия свят лекар, или по-точно хирург.

В интерес на истината нещата станаха случайно, първо започнах по-усилено да изучавам биология и химия. Тъй като тези предмети предизвикваха любопитство в мен, започнах да се явявам и на олимпиади по биология и химия. Знанията ми ставаха все по-задълбочени, а оттам мисълта за медицината започна да кристализира в мен и аз я приех като кауза, която трябва да преследвам.

Училището категорично изигра важна роля в моето решение, а задълбоченото изучаване на хуманитарни науки все повече ме тласкаше към медицината. Мисълта, че мога да помагам на хората и да спасявам човешкия живот в онези години беше една мечта, която сега успях да превърна в реалност. По този начин се чувствам необходим и полезен за обществото.

Колкото до въпроса за семейството, близките ми безспорно имат голяма роля в моите решения, тъй като винаги са ме подкрепяли в моите житейски избори, а медицината и това да си лекар наистина е един важен житейски избор. Много голяма част от взетите в миналото решения осъзнавам сега, но се радвам, че тогава съм взел точно тези решения и сега работя една трудна, но изпълнена с много вдъхновение и динамика специалност- неврохирургията.    

Коя бе причината да се насочите към неврохирургията?

Попадайки в първи курс в Медицинския университет - Пловдив, по време на упражнение по анатомия - беше вторник, помня и часа, все едно беше днес – 10:15 ч., си зададох няколко прости въпроса. Какво направих? Ще мога ли да се справя с това предизвикателство? Уверявам Ви, че след първото упражнение по анатомия, бях пленен от изучения материал и никога повече по време на следването си не повторих тези два въпроса.

Възприех като мото за себе си няколко думи: „Аз мога и ще успея, ще се справя с всяко предизвикателство!“. По време на този семестър всичко ми беше интересно, исках да изуча всяка една медицинска специалност, но през втория семестър, когато започнах да изучавам нервната система и взех в ръце анатомичния модел на мозък, разбрах, че искам да се занимавам с неврохирургия.

В тази специалност имаше толкова наука, изглеждаше толкова необятна и интригуваща, че от този момент не исках да чуя за нищо друго. Може би съдбата така е решила или е просто случайност, но тогава ми подариха една книга на американския неврохирург Бенджамин Карсън „Надарени ръце“. След като прочетох тази книга разбрах, че моят път в медицината трябва да е свързан с неврохирургията.

Приех тази специалност като моя мисия, моя мечта, която успешно сбъднах и за която и до ден днешен не съжалявам. Напротив, радвам се, че съм направил точно този избор. 

Едновременно с клиничната работа Вие сте и университетски преподавател с насоченост към невроанатомията и невропатологията в МУ – Пловдив? Как се съчетават тези два ангажимента?

Отскоро съм хоноруван асистент в МУ- Пловдив, като преподавателската част е била винаги нещо, за което съм си мислил от дълго време, но не съм намирал време като специализант по неврохирургия.

Да бъдеш преподавател не е толкова лесно. Това е призвание, за което трябва да притежаваш необходимите качества, да завладееш студента, да предадеш своята енергия и знания, а за мен това беше поредното предизвикателство, пред което исках да се изправя и отново да изпитам адреналина, който съм изпитвал по време на първите ми операции в неврохирургията.

Харесва ми да разговарям със студентите, да им предавам своите знания и най-вече да ги мотивирам да четат, да са жадни за знания и умения.

Колкото до въпроса как се съчетават тези два ангажимента, истинският отговор е: много трудно, с цената на много лично време за мен и за семейството ми, но не съжалявам за това решение.

В действителност нещата се случват бягайки между операционната и университета, а след това отново в болницата, тъй като клиничната работа и пациентите винаги остават на първо място.

Отскоро давате консултации и в ДКЦ 1 в Пазарджик. С какво Ви обогатява тази практика?

От няколко месеца извършвам амбулаторни прегледи и в ДКЦ 1 в град Пазарджик, защото регионът е населен с хора на средна възраст, а и по-възрастни, които имат и своите заболявания.

Става въпрос в повечето случаи за дегенеративни заболявания на гръбнака, хората с такива оплаквания се нуждаят от консултации и последващо лечение.

Освен товая смятам, че когато човек сменя работното си място, макар за кратко, това го държи тонизиран, тъй като се доказва пред нови колеги, среща се с пациенти с различни заболявания, т.е. изправя се пред нови предизвикателства.

Все пак амбулаторната практика дава досега с пациента и възможността да определиш хода на лечението му.

Споделете впечатленията си от този поток пациенти – с какви проблеми Ви търсят най-често?

Както вече казах, работата в амбулаторията може да бъде много разнородна, но най-вече пациентите, които посещават неврохирургичния кабинет са такива с дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, като дискови хернии, спинална стеноза, болки в врата, гърба и кръста, болки в ръцете и краката, произхождащи от увреда на нервните структури.

Нерядко срещана е и туморната патология - все повече пациенти, пристигайки в кабинета по неврохирургия се оплакват от главоболие и световъртеж, след което биват диагностицирани с мозъчен тумор, който трябва да бъде опериран. Доста чести са и метастатичните тумори на гръбнака, които водят до болка или затруднени и невъзможни движения.

Кои технологични постижения според Вас стоят в основата на развитието на  съвременната неврохирургия като широкоспектърна специалност, която дава много добри възможности за щадящи и ефективни интервенции?

Неврохирургията е една бързо развиваща се специалност, която през последните години, набра сериозни темпове и все по-широко са застъпени микроневрохирургичните техники. Например оперативните интервенции за дискова херния на гръбнака се извършват с минимален кожен разрез под ендоскопски или микроскопски контрол. Невронавигацията в спиналната и краниалната хирургия набира все повече темпове и се използва широко. Създадоха се нови методи за лечение на болката, един от които се практикува и в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Пълмед“, а именно криоаблация при фасетен синдром. Той принадлежи към групата на т. нар. безкръвни манипулации и е с много добър ефект за пациента.

Поставянето на винтови стабилизации се извършва през кожата с минималноинвазивни техники. Неврохирургията върви със стремителни стъпки към изкуствения интелект и роботизацията в бъдеще.

Имате опит и като редактор и рецензент на научни статии, с какво Ви привлече този тип работа?

Да, това е една нова страст, която възникна през последната година. Започнах по-усилено да публикувам научни статии в чуждестранни научни списания и в едно от тях, след публикуване на определен брой статии, ме попитаха дали искам да кандидатствам за рецензент на списанието. Приех идеята първоначално шеговито, но впоследствие, когато започнаха да ми изпращат всяка седмица статии за написване на рецензия, разбрах, че по този начин не само помагам на колеги да развиват неврохирургичната наука, но и аз самият се обогатявам от прочетеното.

Започвам да сравнявам написаното с други статии, да прочитам все по-нови материали, за да мога да бъда максимално прецизен. Разбрах, че това мое начинание, което също отнема доста време от късните часове на нощта, всъщност обогатява моите знания.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време - любими книги, музика, дестинации за пътуване, хоби?

„Свободно време“ е понятие, което рядко мога да използвам и най-вече да се възползвам от него, но когато успея, обичам да чета книги на историческа тематика, книги с мистерии и загадки.

Обичам да пътувам, опитвам се поне два пъти годишно да посещавам исторически местности в Европа, обичам по време на тези пътувания екскурзоводи да обясняват за историята на забележителностите, които посещавам. Хобито ми е да правя планински преходи и поне два пъти в месеца успешно го правя, оставам с мислите си в планината, сред природата.

Как си почивате най-добре?

Истински си почивам сред природата, сред тишината, с хубава книга, с чаша червено вино и хубава храна. Обичам също вечерните морски ресторанти, където мога да съзерцавам морето с часове. Много често в ежедневието ми почивката е свързана с излизане с приятели, разговори, много смях и приятни емоции.

Какво бихте искали да пожелаете на своите учители и колеги, с които заедно посрещате предизвикателствата на всекидневието?

На първо място искам да им благодаря за това, което са направили за мен, което са ми дали през всичките пет години докато се обучавах за неврохирург и искам да им пожелая да са живи и здрави, все така отдадени на професията, на мечтите си и на каузите си. Нека запазят човешкото в себе си и да продължават да учат млади колеги. От тях съм научил много не само в неврохирургията, но съм научил и безкрайно ценни житейски уроци, които и аз самият бих искал да предам на по-младите.