Д-р Вера Мегданова: Дори и в най-трудния момент трябва да търсим позитивния ракурс

Д-р Вера Мегданова – Чипева завършва медицина в МУ - София през 2012 г. В периода 2013-2017 г. работи в Отделението по медицинска онкология във ВМА, а от 2017 г. до 2019 г. - в Отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Сердика“.

От 2019 г. е специалист по медицинска онкология. От 2019 г. работи като лекар асистент в Отделението по медицинска онкология в УМБАЛ „Царица Йоана –ИСУЛ“.

Д-р Мегданова, как решихте, че искате да се посветите на медицината? Кое предопредели този Ваш избор? Изиграха ли роля семейството, училището, приятелската среда?

Родена съм в семейство на лекар и фармацевтка. Баща ми д-р Георги Мегданов е специалист по УНГ болести, а майка ми Антоанета Мегданова е управител на болничната аптека в общинската болница в град Гоце Делчев. Още от малка знаех, че ще се занимавам с медицина, защото имах около себе си хора, които се радват да помагат на околните и са го правели изключително професионално.

Баща ми винаги и за най-различни медицински ситуации е бил в помощ на близки и познати, а пък все още си спомням как майка ми дава съвети на хората, които идваха да си взимат лекарства в аптеката, която имахме преди години в града. Те са страхотни хора и винаги съм им се възхищавала как се справят с работата и живота!

Много ми се искаше да правя и аз нещо смислено и да виждам положителния резултат. Имах късмет всичките ми учители в Природо-математическата гимназия "Яне Сандански", в която учех, да са добри преподаватели и да обичат това, което преподават, да го правят с желания и ентусиазъм.

Всичко това спомогна да развия знания и умения не само в областта на билогията и химията, но и в широк спектър области, което, мисля, е от съществено значение в работата на един медик. Не мога да не сомня с благодарност и госпожа Силвия Мегданова, и госпожа Люба Маламова, които ме подготвиха, за да вляза успешно в Медицинския университет.

Кои са Вашите преподаватели – от студентските години и по време на специализацията, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

Когато започвах в университета, нямах никаква представа, че ще се занимавам с онкология. Исках да бъда гинеколог, както може би известна част от новозапочващите студенти по медицина. В 4-ти курс обаче случайно попаднах на свободноизбираем курс по медицинска онкология, организиран в университета за първи път.

Там се запознах с голяма част от семейството на онколозите в София. Имахме изключително интересни лекции, а колегите бяха с огромно желание да покажат вълнуващата част на дисциплината и да се опитат да ни убедят колко разнообразна и благодарна е работата с онкологичните пациенти. И успяха! Един от най-незабравимите моменти беше лекцията, която имахме с покойната доц. Валентина Цекова – емблематичен онколог, обичан и уважаван от цялата гилдия.

Бяхме само двама студенти, но доц. Цекова ни покани и ни разказа всичко за карцинома на млечната жлеза, което се знаеше по това време. Желанието й да ни научи много ме впечатли! Тогава се запознах и с моя първи и основен учител проф. Жасмина Михайлова. Тя определено беше човекът, който спомогна за началното ми формиране като онколог и като професионалист. Както и всички лекари и медицински сестри в Клиниката по хематология и онкология на ВМА-София, с които и до днес контактуваме и си помагаме.

Разкажете за първите си стъпки като специализиращ лекар. Как избрахте специалността, какво Ви привлече в нея? Кое беше най-трудното в началото?

В началото бях доброволец в Клиниката по хематология и онкология на ВМА-София. С помощта на проф. Михайлова отидох на обучение за студенти, организирано от Европейското училище по онкология -  European school of оncology (ESO). Там за първи път разбрах колко е важна мултидисциплинарността в лечението на онкологичните заболявания, комуникацията с колеги от различни специалности и страни, за да се подобри живота на хората с тези заболявания.

Преподаватели бяха водещи европейски експерти, които бяха много земни и имаха желание освен да ни учат и да общуват с нас, да научат повече работата и обучението в страните, от които идваме.

Много ме развълнува разказите на проф. Верморкен от Белгия за опцията за евтаназията при тях, която е възможна дори за страдащите от тежки заболявания деца. Всъщност, частта със страданието и възможността за облекчението му е нещо много важно за мен, то се изгради и превърна във фундаментална ценност за мен още в началото на обучението ми.

Работата във ВМА и с проф. Михайлова ме накараха да отдавам значение не просто на продължителността на живота, но и на неговото качество. Там винаги сме помагали на пациентите си дори и при влошаване на състоянието им и когато се появят усложнения и странични ефекти от лечението, били сме с пациентите си дори и в края на техния път. Много се радвам, че и в момента в Отделението по онкология на ИСУЛ, където работя, за екипът ни от млади и отдадени колеги, тези ценности са важни и се отстояват всекидневно.

Това дължим и на ръководителя на отделението ни д-р Мариана Атанасова и на проф. Петранка Троянова, началник на Клиниката по медицинска онкология и лъчелечение. Да се справиш с тъгата и страданието на един пациент с онкологично заболяване е едно от специфичните предизвикателства на тази специалност. Това да не спираш да мислиш за някого, когото лекуваш и да се чудиш какво още и още да направиш за него, за да е добре, да тъгуваш, когато нещата не вървят и когато загубиш човек, с когото дълго сте били заедно по нелекия път на болестта е трудност, с която почти всички млади и отдадени на работата онколози се налага да се справят.

Лошото е, че за точно тази част от професията никой не ни учи - в смисъл не се намира за нужно да фигурира в обучението под една или друга форма, а на повечето места няма и психолози, които да работят и с персонала, освен с пациентите. Трябва да се справяме сами по „взаимоучителната метода“ – по-старшите да дават съвети на по-младите. Методът помага, но донякъде.

Кога разбрахте, че изборът Ви е правилният? Кои бяха за вас първите знаци, че сте на мястото си и искате да се развивате професионално точно в тази посока?

Разбрах, че съм на прав път когато започнах да виждам все повече и повече пациенти, които идваха при нас с оплаквания, задух, болка и други неприятни и трудно преодолими проблеми и след като започвахме нашата терапия преминаваха и хората се връщаха вече в доста по-добро състояние. Радвах се и тогава, когато обяснявах на пациентите какво е тяхното заболяване и какво е лечението и те ми благодаряха, защото осъзнаваха и разбираха подробности, които ги карат да се чувстват спокойни и уверени в лечението.

Също когато започнах да давам съвети за обезболяване на пациенти с болка и спреше да ги боли, когато имаше сложни ситуации и се налагаше да положим усилия, да четем, да мислим, да колаборираме с други колеги от болницата и други лечебни заведения дори и успявахме общо да преодолеем проблемите и хората да си отидат вкъщи по-добре.

Специалността ни е изключително динамична и интересна! Може да звучи много тривиално, но един с един пациентите не са еднакви и болестите им протичат по различен начин. Динамиката, необходимостта да имаш досег с други разнообразни специалисти, да работиш в екип, постоянните новости и постоянното подобрение на живота на хората, което се вижда всекидневно ме кара да смятам, че съм попаднала на правилното място.

С какво Ви привлякоха по-рядко срещаните злокачествени тумори – гастроинтестиналните стромални тумори (ГИСТ), невроендокринните тумори (НЕТ)? Кои други теми и проблеми са предмет на особено интерес за Вас, как виждате перспективата за себе си като млад специалист?

Непознатото в живота по принцип ме привлича. Редките тумори са доста непозната тема за нашата страна поради липса на център, който да се занимава преимуществено с тях, а ако липсва такъв, е необходимо доста усилия и труд, за да си запознат с новостите при тях, поради наличието на малко пациенти, разпръснати във всички отделения по онкология в страната.

Във ВМА имахме доста пациенти с редки заболявания и ми беше много любопитно да изучавам болестите им, да уча повече за тяхното специфично лечение. Спомням си как имахме един пациент с НЕТ на стомаха, който след поредна прогресия на болестта беше много зле и с доста нарушена чернодробна функция поради чернодробните метастази.

Бяхме проучили нови и предлагани от европейските организации за лечение на тези тумори терапии и намерихме схема, която се опитахме адаптирано да приложим на пациента след неговото съгласие. Тогава се случи изключително бърза и драматичен обрат! Човекът се подобри, туморът намаля, чернодробната функция се подобри и това продължи няколко месеца!. Ето тогава реших, че трябва да има специалисти , които да имат повече опит и познания за тези хистологични видове, за да може да помогнат повече на своите пациенти.

Проф. Михайлова от друга страна ме беше пратила на обучение в един от водещите центрове за лечение на саркоми в Милано при проф. Казали, където разбрах най-важното – саркомите не са едно заболяване! Те са хетерогенна група, която включва повече от 120 хистологични подтипа. Те се характеризират с различни ход, перспектива и методи на лечение. Освен това видях, че това не е смъртоносното заболяване, за каквато се смята тук и не представлява моментална смъртна присъда. Хората могат да живеят дълго и добре, зависи от вида на саркома и от това да е менажиран адекватно.

Това към което ще се опитам да се стремя професионално е първо да се обучавам на умения за актуално и адекватно лечение в областта на редките тумори, по-специално на НЕН (невроендокринните неоплазми), саркоми, ГИСТ, холангиоцелуларен карцином, както и карциномите на панкреаса, дебелото черво.

Мечта и дългосрочна цел за мен е да се подобри предлаганата медицинска помощ в страната особено за пациентите редки неоплазми. Нямате представа колко много хора се лекуват в чужбина, особено Турция, защото не са могли да получат помощ тук, най-вече заради липса на достатъчно познания и увереност в методите на лечение, а не защото липсват лекарства!

Имаше един мъж, който беше ходил в Турция 5-6 години и си беше плащал консултации, престой, изследвания и лекарствата, за да получава 3 линии подред таргетна терапия, струваща няколко хиляди лева. И трите лекарства, заедно с изследвания и прегледи за напълно безплатни у нас. Всички пари, които се събират от кампании за получаване на лечение в чужбина, което може да се получи тук, могат да се инвестират наистина в случаи, когато липсват реално възможности тук. Трябва да има повече информираност, да се формират пациентски организации е изключително важно!

Има отдавана пациентска организация на хората с ГИСТ и от 1-2 години - на пациентите със саркоми - "Заедно срещу саркома", които работят изключително активно.

Имате ли участия в научни форуми, публикации в научни издания – самостоятелно или в екип? Разкажете накратко за тях.

Редовното участието на един онколог в научни форуми в страната и чужбина е задължително за поддържане на информираността си относно новостите в областта. Освен към широкообхватните международни форуми, регулярно посещавам годишните форуми за редки тумори на ESMO, както и на ENETS (European society of Neuroendocrine neoplasms). Имала съм участия като първи и съавтор на абстракти и постери в редица международни срещи и конгреси, едно от по-екзотичните беше определено участието ми в 1вия ESMO Asia конгрес, организиран в Сингапур с постер на тема токсичност при невроендокринни неоплазми (НЕН). 

Обученията ми в чужбина ме срещнаха още в началото на специализацията с колегии от Китай и Канада, в чиито проучвания в областта на аденокарциномите и невроендокринните неоплазми на панкреаса при възрастни и при млади болни, взе участие и нашият център и които завършиха със статии с импакт фактор, цитирани и до днес. По-нататък имах късмет да бъда избрана и за тримесечно обучение в център за лечение на НЕН oт ENETS, което проведох в Дъблин и Манчестър. От невероятния екип на Christie hospital за лечение на НЕН и неколоректални ГИТ тумори, ръководен от блестящия за мен лекар и ръководител проф. Хуан Вале, получих много знания, както за менажиране на тази група тумори, така и за писането на статии по темата, като резултатът беше прекрасна публикация за невроендокринните тумори на панкреаса в Cancers. Международните групи за изследване на холангиоцелуларни карциноми и Woman in NENs, са места, където редовно се организират проекти и се публикуват статии, като имам късмета да представлявам нашия център в Отделението по онкология в ИСУЛ.

Колаборацията на местно ниво е не по-малко важна от международната колаборация. Безкрайно благодарна съм на проф. Иван Щерев и д-р Мила Петрова за това, че ме включиха в техния проект за изследване ефекта от саркопения - намалена мускулна маса върху пациентите белодробни карциноми, лекувани с втора линия имунотерапия. Проектът прерасна в тема на докторантурата ми с ръководители проф. Щерев и проф. Троянова, която се надявам да защитя скоро.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, филми, музика, дестинации за пътешествия, хоби?

След като се появиха двете ни прекрасни момичета е трудно да се говори за свободно време, но моментите, които прекарваме с тях по разнообразни начини е удоволствие, особено когато ги виждаш да се смеят и да растат пред очите ти.

Иначе обичам планината, да пътувам винаги, навсякъде, със съпруга ми, в компания или дори сама. Може да се каже, че хобито ми е да се срещам с нови хора, да създавам нови приятелства и да откривам нови места. Обичам да експериментирам, да пробвам нови неща, някой път екстремни – от скачане с парашут, летене с парапланер до безмоторен самолет, рафтинг, някой път нестандартни като импровизационен театър. Обичам да чета, стига да има време, като в последно време съм преоткрила научната фантастика и след "Фондацията" се натъкнах на страхотната поредица на китайския автор Лиу Цъсин - "Земното минало".

Кое е любимото Ви време от денонощието – онези часове, в които обичате да оставате сам със себе си, да размишлявате, да мечтаете?

Моето време от денонощието за размишление е вечерта, когато всичко утихне. Определено съм истинска „сова“ и често след като децата заспят почва моето време, когато на спокойствие на размишлявам над някой медицински казус, да мисля какво съм пропуснала, да правя списъци и да пиша на приятели, все неща, за които нямам време през деня.

Кои етични принципи се стремите да спазвате винаги и на всяка цена в общуването си с пациенти и колеги?

На първо място смятам, че всички ние, които работим в сферата на здравеопазване сме в един „ отбор“ и е необходимо независимо от всичко да се подкрепяме и да си пазим гърба и реномето. Трябва да се стараем да избягваме лошите приказки за колеги и сестри пред пациентите. Лошата дума е един бумеранг, който, ако бъде хвърлен, се връща винаги по един или друг начин и е част от проблемите, които имаме, а именно недоверието на пациентите към лекарите.

Пациентът трябва да има усещане за стабилност, за перспектива и да знае, че има план за пътя напред независимо колко е дълъг той. Вече има много възможности и както за нас лекарите става трудно, така и на пациентите понякога е тежко да вземат решение, когато ги поставяме пред възможни избори. Задължение и отговорност на лекаря е да навигира пациентът през трудния път на многото възможности. Необходимост е осигуряване на съпътстващи и палиативни грижи за болните за овладяване на съпътстващите болестта проблеми. Тази част от мултидисциплинарния подход за онкологичните пациенти в страната е минимално застъпена и е назрял моментът да бъде подобрена и развита.

Ако трябва да назовете с малко думи истината, в която вярвате най-силно, какво бихте казали?

Във всяка ситуация може да се намери позитивния ракурс, дори и в най-трудните моменти трябва да го търсим и да се фокусираме върху него. Надежда винаги има и начин за всичко все се намира.