Д-р Албена Атанасова завършва медицина в Медицински Университет гр. София през 2012г. като получава награда „Студент на годината-2012” в сферата на здравеопазването и специален приз на болница Токуда, гр.София. Първа награда на Европейски студентски научен форум – YES Meeting- гр. Порто, Португалия. Започва работа в клиниката по Детска анестезиология в „Пирогов“ от 2013 г. до момента. Специализант по анестезиология и интензивно лечение от юли 2013 г. Чрез европейски грант премина специализирано обучение в Швейцария в сферата на регионалната анестезия. Член на Българско дружество по анестезиология и интензивно лечение (БДАИЛ), Българска асоциация за изследване и лечение на болката (БАИЛБ), Европейска асоциация по регионална анестезия (ESRA), Европейска асоциация по анестезиология (ESA), Национално сдружение по здравна политика и мениджмънт ( НСЗПМ). Работи като лекар в гр. Банско , съвместно с Планинска спасителна служба при БЧК от 2014 г. до момента.
- Д-р Атанасова, защо избрахте медицината за свое призвание?
- Родителите ми са лекари и от съвсем малка ме запалиха по тази професия. Баща ми е неврохирург, а майка ми е педиатър. Бях възпитана в духа на любов и уважение към труда на лекаря.
- Как се насочихте към анестезиологията?
- Анестезиологията е една много предизвикателна дисциплина в медицината. Не всеки би се захванал с нея заради отговорността, която се носи. Самата лекарска професия не позволява грешки, а анестезиологията и съответно реанимацията още по-малко. Хареса ми предизвикателството да мога да доказвам себе си в критични ситуации, както и динамиката и адреналина в тази професия.
- Не е ли плашещо това, че трябва си постоянно безгрешен?
- Не винаги е лесно, но като цяло обичам адрелина, обичам да имам предизвикателство в живота и за мен това е стимул човек да иска да продължава. Не бих могла да съм някъде на тихо, кротко и на спокойствие., тип офисна работа. Това би ме побъркало, аз не съм такъв темперамент.
- Още като студентка сте носител на доста награди. Как се откроихте?
- Като студентка се бях насочила към офтамологията и по специално хирургичната част. Съответно работех като доброволец в редица болници – частни и държавни. Работих по един научен проект за научния форум YES Meeting, който се провежда в Португалия. Там спечелих награда за млад европейски учен. Конкурсът „Студент на годината“, който беше в сферата на здравеопазването, беше организиран от болница „Токуда“. Трябваше да изберат един от кандидатитеи ме избраха мен.
- А как избрахте „Пирогов“?
- „Пирогов“ е болницата, която всички знаят и е първото място, където идват, ако нещо се случи. Ако човек иска да се научи на реанимаци, на спешна медицина – това е мястото. Може да се види всичко. Тук са най-добрите специалисти, защото им се е налагало да се справят с всякакви случаи.
- Едновременно с това работите и към планинската спасителна служба.
- Работя в медицинския център в Банско, който работи съвместно с планинската спасителна служба. Най-често се налага да помагаме на хора с травми от пистите и извън пистите. Има и усложнения от хронични заболявания, както и остро настъпили състояния като инсулти и инфаркти, но те са по-скоро изключения.
- Натоварването в работата не ви ли идва много понякога?
- Там обстановката е много различна. Планината, дори с напрежение в работата, за мен е много разтоварваща. Там е мястото, където работя, но мога и да се разтоварвам психически. Според мен, за да може човек да бъде пълноценен, трябва да намери баланса между професионалния и личния си живот. Ако се задълбае само в работата, това със сигурност води до „синдрим на прегаряне“. Затова при всяка възможност гледам да прекарвам време с любимите си хора или с любими за мен занимания.
- Какви са те?
- Обичам да съм сред природата. През лятото ще съм на море, ще ходя да се гмуркам или пък ще се катеря по планините. През зимата – на ски. Планината за мен е много зареждаща. Там успявам да остана насаме със себе си и да помисля върху нещата, които се случват в професионалния ми живот, за случаи, за пациенти и така да постигна вътрешната си хармония.
- Какво е удовлетворението, което получавате от работата си?
- Децата са много благодарни пациенти. Една усмивка, една прегръдка са достатъчни. Когато видиш, че наистина си помогнал на някого и си му донесъл радост, е най-голямата награда. Докато с възрастните пациенти, според мен няма чак такова голямо удовлетворение. Когато поговориш с децата и им обясниш, че не трябва да се страхуват от неизвестното, когато видят, че до тях има един приятел, който им говори мило, те стават много отзивчиви и спокойни.
- Какво ви предстои за напред?
- Най-напред ми предстои изпита за специалност май месец и оттам насетне сигурно ще търся други специализации и обучения извън страна. Вече имам една извън България отпреди няколко месеца.
- Вие сте млад лекар, ще останете ли да работите в България?
- Засега такъв ми е плана. Според мен най-лесно е човек да се откаже и да каже: Напускам и да отиде в една наистина уредена държава. Да вървиш по неутъпканата пътука на българската действителност е доста по-голямо предизвикателство. Бих искала да отивам в чужбина за няколко месеца, да се обуча и да се върна тук, да се боря тук и да успея тук да приложа това, което съм научила там.
Всъщност дава интервюта благодарение на баща си. Има толкова всеотдайни доктори в Пирогов. Защо никой не ги интервюира, а единствено децата на шефове на клиники? Риторичен въпрос...
Девойката се бори с чест и пот на челото. Малките злоби все търсят под дървото камък и естествено се опитат да докажат опорочеността ѝ. Аман от дребнави хора. Трябва да сте благодарни, че младите оставаме в България за мизерни заплати, наче сте си жив зиян! Единствено семействата и приятелите ни крепят тук в тая помийна яма. Пирогов не е тоалетна, но трябва да се натисне казанчето, за да почистим пост комунистическите отрепки останали да управляват из различните етажи на болницата!
МА тя системата отдавна я е покварила! Я виж какво работи, виж това което работи как се плаща и колко, виж къде е ходила и факта че всичко това е докато няма специалност даже! КОЙ ли плаща за всичко това?
МА тя системата отдавна я е покварила! Я виж какво работи, виж това което работи как се плаща и колко, виж къде е ходила и факта че всичко това е докато няма специалност даже! КОЙ ли плаща за всичко това?
Симпатяга! Дано системата не те поквари.
Под "непокварена от системата" вероятно подразбираш вечно бедна, с постоянно включен служебен телефон на разположение, без никакво свободно време за семейство, деца, приятели, живееща под наем...и т.нат. Типичното комунистическо-мутренско разбиране за непоквареност.
Типичното комунистическо-мутренско разбиране за непоквареност на лекарите у нас.
Пламен Пенчев е студент по медицина - пети курс, в Медицинския университет в Пловдив. Още от ...
Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинска академия (ВМА), ръководена от проф. Кузман Гиров ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Десислава Банкова: Грижа се за децата от училището в Русаля от основаването му, помня всички, които са били мои пациенти
22.12.2024 10:57:02 Невена ПоповаД-р Неда Сергеева: Наградата „Проф. Дъбов“ е признание за усилията ми и стимул да продължавам да се развивам
15.12.2024 09:31:50 Невена ПоповаВасил Хаджидеков: Привлича ме безкрайността на знанията в медицината, тя се докосва до много неща
08.12.2024 09:31:03 Невена Попова