Сестра Мария Борисова: Обучени сме да вземаме животоспасяващи решения, когато адреналинът е на макс

Старшина Мария Борисова е медицинска сестра-бордна в Отделение „Авиомедицинска евакуация” на Центъра по авиационна, морска физиология и евакуация на Военномедицинска академия (ВМА).

Има дълги години професионален опит като реанимационна сестра в клиниката на академията. Председател е на организацията на БАПЗГ във ВМА.

Разговаряме със сестра Борисова за трудностите и радостите в професията, за подготовката, която получават бордните сестри, за удовлетворението, което ги съпътства винаги след като се завърнат от тежка мисия.

Сестра Борисова, наскоро се завърнахте от мисия в Турция. Кой е най-яркият Ви спомен от тези тежки дни и нощи след катастрофалните земетресения, сполетели страната?

Нашата мисия като военни медици е да бъдем винаги подготвени за предизвикателствата. Затова и ние бяхме първите, които заминахме за Турция, защото сме най-добре подготвени. Неслучайно, когато има тежък инцидент или природно бедствие с множество пострадали, първите, които се насочват към тях, са именно екипите на ВМА. Ние сме обучени да работим при екстремални условия. Това са ситуации, които преобръщат живота ни, но за нас това е изпитание и на личностните качества и професионализма. Няма да забравим обаче разрухата и тъмнината, които заварихме, като пристигнахме в Турция. Тишината, пронизвана от плач, ужас и едновременно надежда в очите на хората. Нашата битка всъщност беше битка за надеждата... Оцелелите се молеха за своите близки, останали под тоновете бетон. За тях ние бяхме лъч надежда. За съжаление, мрачните прогнози се сбъдваха всеки ден. Признаци на живот под руините нямаше. Имаше дни, в които вадехме по 50-60-70 тела....Безжизнени. Мъката на оцелелите, които очакват техните близки да бъдат извадени от руините, не може да бъде описана.

Трудно ли се връщате към всекидневието си в авиоотряда?

Не бих казала, че има някаква трудност. Налага се бързо да се адаптираме, според работата, която ни възложат. От реанимация в самолета или на терен при бедствие или авария.

Как протичат Вашите дежурства?

В момента сме 5 бордни медицински сестри, които поддържаме подготовката си в интензивните звена на ВМА, при необходимост и след преценка на задачата изпращат някоя от нас, заедно с лекар, за да транспортираме болен или пострадал. Нашата готовност е 24-часова, така че да можем да се отзовем по всяко време с необходимото медицинско оборудване, за да сме полезни в максимално кратки срокове. Така беше и в случая с Турция. Беше първият ми ден след отпуска и както се казва, още не бях влязла в реанимация, където по принцип работя, и бях мобилизирана. Два часа след като стана ясна помощта, която българската държава ще окаже на нашите съседи, ние вече бяхме в самолета и пътувахме. На следващия ден, след като се върнахме, рано сутринта друга наша се сестра – борден старшина Цветелина Иванова, излетя със „Спартан“-а за транспортиране на болно дете. Провеждаме достатъчно тренировки, в това число симулираме различни ситуации, както медицински, така и с въздухоплавателното средство.

Имате ли Вие и колежките Ви някаква специфична квалификация?

Както вече казах, ние трябва да поддържаме една постоянна „бойна готовност” да реагираме във всяка една секунда на денонощието. За целта преминаваме през регулярни тренировки – симулираме различни ситуации, както медицински, така и с въздухоплавателното средство. Но затова военната медицина е отговорна кауза, достъпна само за най-смелите и най-добре обучените професионалисти – хора, които рискуват живота си за другите, вземат най-бързото и животоспасяващо решение в моментите, когато адреналинът е на макс.

Работата Ви е свързана с изключително натоварване и стрес. Имате ли достъп до психологическа помощ при необходимост?

Като цяло, всичко е много индивидуално, но в същото време, за да извършваме тази дейност, ние преминаваме през специфичен подбор. Разбира се, ВМА разполага с център за психопрофилактика и при необходимост винаги може да се получи специализирана помощ.

Кои случаи от практиката Ви остават най-дълго в съзнанието Ви? Помните ли човешки лица, човешки съдби, с които Ви е срещнала професията
на бордна сестра?

Като жена и майка, за мен най-тежки като емоция са ми ситуациите по транспортиране на деца. Няма по-крехко, невинно и беззащитно същество от детето. Взиращите се детски очи със сълзи не се забравят. Разбира се, и при масов травматизъм спомените трудно избледняват.

Какво бихте искала да пожелаете на колежките си, с които сте заедно в авиоотряда?

Преди всичко да са здрави, всичко друго зависи от нашите собствени възможности и професионализъм, които поддържаме постоянно.