Проф. д-р Мария Токмакова е тазгодишният носител на приза "Лекар на годината". Тя има специалности по вътрешни болести и кардиология, образователна и научна степен „доктор", а през 2008 г. придобива и научно звание „доцент" по кардиология. От тогава е началник отделение към Кардиологична клиника на УМБАЛ „Св. Георги" - гр. Пловдив. През 2011 г. завършва магистратура по „Здравен мениджмънт". Лекарят на 2024 г. има редица специализации в Унгария; Франция, САЩ и др. Ръководител е на Първа катедра по Вътрешни болести МУ – Пловдив, заместник-ректор по научноизследователска дейност и началник отделение към Кардиологична клиника УМБАЛ „Св. Георги" в гр. Пловдив. От март 2019 г. до момента е главен координатор на експертния съвет по специалност „Кардиология" към Министерството на здравеопазването. Лекарят на 2024 година е бил научен секретар и председател на Дружеството на Кардиолозите в България. А от тази година е член на управителния борд на Европейското Кардиологично Дружество. Веднага след церемонията проф. Токмакова отговори на няколко въпроса на Zdrave.net.
Проф. Токмакова, какво означава за Вас наградата „Лекар на годината“?
Много съм развълнувана от това признание на първо място, защото то е неочаквано. Много съм изненадана и развълнувана заради това, че бях забелязана и отличена като специална. Не мисля, не се усещам като такава и това освен щастлива, ме кара да се чувствам и много отговорна. Да получиш най-високият приз на БЛС „Лекар на годината“ звучи наистина много отговорно. Така го възприемам.
Благодарна съм на всички, които са ми помогнаха да бъде забелязана. На първо място на учителите си. Благодарната съм за възможността да завърша МУ-Пловдив и да работя там от 19-годишна възраст, както и в УМБАЛ „Св. Георги“. Това са местата, които са мой втори дом, където е минал целия ми живот поне дотук. Благодарна съм на всички хора, които срещнах по пътя си, които са ме учили, които са ме напътствали – на моите колеги, на моите студенти, благодарна съм на моето семейство и най-много на моя баща!
Освен лекар, сте и преподавател. Ще се промени ли нещо в работата Ви със студентите след това признание?
Работата със студентите е невероятно усещане, невероятна енергия и взаимодействие. В тази работа освен предаването на знанията, се опитвам да ги заразя със спецификата на медицинската професия. С онова специално нещо – да бъдеш лекар. Да ги накарам да разбират пациента, да живеят с проблемите на пациентите си, да бъдат емпатични освен да се стремят към познание. Вярвам, че познанието е това, което ни кара да бъдем лекари. Ние цял живот работим за усъвършенстването си. Това е като наркотик – колкото повече знания придобиваш, толкова по-голяма нужда имаш от още познание. Опитвам се и на студентите си да им кажа, че стремежът за трупане на нови знания и любопитството ще ги съпътстват до края. Мисля, че това важи и за всеки един мой колега.
Кардиологията изглежда е една от най-бързо развиващите се специалности. Какви са новостите там?
Имам късмет да съм свидетел на това бурно развитие на специалността. От 2000 г. досега успяхме в по-голямата част от грижата за кардиологично болните да достигнем ниво, което отговаря на най-доброто в Европа и света. МУ-Пловдив е изключителен партньор на УМБАЛ „Св. Георги“ и на останалите университетски болници, афилиирани към него. Неговата подкрепа се изразява във възможността да обучава докторанти по акредитираните докторски програми, да им оказва финансова подкрепа за техните научни изяви и публикации, за тяхното обучение в чужбина и специализации. Осигурява и модерна апаратура, без която научните изследвания няма как да вървят – науката и медицината се движат заедно. В наши дни единственото, което се изисква от един млад човек, е да желае да се занимава с наука. Възможностите са огромни, а подкрепата е широка.
По-скоро, обсесивното бягство към книгите е спасение от някаква психична травма в личния живот.