Проф. Владов: Нужно е да се подобри организацията по откриването на потенциалните донори

Проф. Никола Владов е началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА от нейното основаване през 2003 г. Притежава многобройни специализации по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия и сертификат за извършване на чернодробна трансплантация, магистър е по „Обществено здраве и здравен мениджмънт”.

Има защитен дисертационен труд за придобиване на научна степен „доктор” на тема “Хирургическо лечение на ехинококовите кисти на черния дроб, отворени в жлъчните пътища”, както и дисертационен труд за придобиване на научна степен „доктор на медицинските науки” на тема „Рак на панкреаса – мултидисциплинарен подход и възможности за хирургично лечение”. Национален консултант по трансплантология е в периода 2011-2014 г., републикански консултант по хирургия.

През 2013 г. проф. Владов е избран за почетен член на Френската академия по хирургия. Член е на редица издателски бордове на чуждестранна специализирана периодика, заместник-главен редактор на сп. „Хирургия”, председател на Българското дружество по трансплантология.

През тази седмица проф. Владов получи специалната награда за иновации в трансплантологията на церемонията „Лекарите, на които вярваме“ на „24 часа“.

Проф. Владов, какви са иновациите в чернодробната трансплантология?

Най-новото в чернодробната трансплантология е онкотрансплантологията. В последните години тя навлиза с широки крачки. Разшириха се индикациите за трансплантация при онкологични заболявания. Става дума за рака на черния дроб – първичния хепатоцелуларен карцином, за холангиокарцинома, който произлиза от клетките на жлъчните пътища със строго определени индикации. Също така при чернодробни метастази от колоректален карцином, макар все още да са във фазата на изпитанията. Има успехи в Корея, в САЩ, в Швейцария, в Турция в известен смисъл за т.нар. „рапид“ трансплантация, при която до болния дроб се слага здрав дроб и след това болният се маха. Това са неща, които навлизат и се случват в болници с голям ресурс, с много голям опит, в центрове за чернодробна трансплантация и за чернодробна хирургия с висок обем. Това са новостите в трансплантологията. Разбира се, изисква се още време тези методи да се утвърдят, да се валидират, да се набере достатъчно опит, за да бъдат така препоръчани категорично. Тези големи болници могат да си го позволят, защото имат звена за такова изследване на болестите на черния дроб, а ние вървим след тях и ползваме техния опит и препоръки. Ние също имаме пациенти, които са с онкологично заболяване и са трансплантирани, но разбира се, те не са толкова много.

Каква е причината за малкия брой трансплантации, извършвани у нас?

Бих искал да внеса едно пояснение – България не е голяма държава и не бива да очакваме някакви големи цифри в областта на трансплантологията. Големите цифри в листата на чакащи за трансплантация идват от чакащите за бъбречна трансплантация, докато чакащите за чернодробна трансплантация са не повече от 30 души. Разбира се, че при по-голям брой донори, броят на трансплантациите също ще се увеличи, но това са реалните нужди в момента. Има пациенти, които отиват да се трансплантират в Турция, които бързат и не желаят да чакат да им дойде редът. В България живото донорство е възможно до четвърто коляно по съребрена линия и ние стриктно спазваме този закон. Тук семействата са малки и затова изборът не е много голям за живи донори и затова ние нямаме чак такъв голям опит. Това обаче не означава, че не можем да го правим. Правили сме го, и то успешно, и сме готови да продължим да го правим.

На фона на Хърватия, която е по-малка от България като население, ние обаче сме изоставащи.

Да, изоставащи сме, защото донорството е нещо съвсем различно от трансплантациите. Това са два съвсем различни процеса, които са независими един от друг. За процеса за донорството отговарят други хора и други институции. ИАМН със своя отдел за трансплантации координират целия процес на донорството и в техните задължения влиза стимулирането на донорството, провеждането на кампании, обучаването на координаторите по донорство, проследяването на подготовката им, проследяването на донорските ситуации. Ние, трансплантолозите, сме консуматори на техния продукт. Ние отговаряме за извършването на трансплантациите и за резултатите от извършените трансплантации.

Има случаи обаче, когато донорски органи заминават за чужбина. Каква е причината за това?

Донорските органи се използват по строго определени медицински показания и при наличието на такива пациенти, които отговарят на тези показания. Ние не можем да рискуваме живота на пациентите и да слагаме например един маргинален дроб, при който рискът органът да бъде отхвърлен и да бъде компрометирана трансплантацията е по-висок, отколкото възможността да мине трансплантацията добре. Ние поемаме известни рискове, но не винаги и не на всяка цена. За нас най-важното нещо е пациентът да си тръгне от болницата. Разбира се, не всички си тръгват, но за жалост това е медицината. Никога успехът не е 100%.

ИАМН трябва да подобри организацията на донорския процес, за да се намират качествени донори. Ние знаем къде е границата на качествения донор, кога един донор става маргинален и е рисков за използване и кога можем да си позволим да поемем такъв риск. Когато обаче в България се наложи в условията на спешност да се извърши ретрансплантация, ние нямаме възможност за действие и в рамките на няколко дена или няколко часа да получим орган, с който да заменим компрометиран трансплантиран орган. Нали си давате сметка какво е нашето натоварване и физическо, и психическо и въпреки това поемаме рискове, за да има трансплантации в България. Абсолютно не приемам техните обвинения, както и от страна на пациентите, как ние пращаме органи в чужбина.

Не мисля, че се касае за обвинения, а по-скоро като изказан проблем, за който трябва да се намери решение. Това, за което говореха от ИАМН, е, че понякога общото здравословно състояние на пациентите в листата на чакащите не е добро, така че трансплантацията да е възможна.

Проследяването на пациентите в листата на чакащите по отношение на черния дроб е абсолютно строго регламентирано в нашия център и това се извършва редовно от екипа, който подготвя болните за трансплантация. Големият проблем е проследяването на болните на хемодиализа, които са обект на бъбречна трансплантация. Когато влезе пациент в нашата листа на чакащите, той има срещи с гастроентеролозите, с хирурзите, с психолози, с психиатри, защото много често тези пациенти са с цироза, която е следствие на злоупотреба с алкохол. Ние сме изключително стриктни и по този показател и не позволяваме да влизат в листа на чакащите пациенти, които употребяват алкохол. По всички правила на медицината минимум шест месеца трябва да имат светъл период и то да се проследени от психолог и психиатър, за да влязат в листа на чакащи. Така че по отношение на чернодробните трансплантации проблемът с проследяването не съществува. Съществуваше проблем с проследяването в следоперативния период, заради заплащането на консултациите от страна на пациента, но и това вече се изчиства.

Проблемът е единствено организационен по отношение на откриването на потенциалните донори и тяхната реализация, а това нещо е обект на дейността на ИАМН.

Като показатели достатъчно ли е само кръвната група на донор и реципиент да съвпадат, за да може да бъде извършена трансплантация?

За черния дроб най-важна кръвната група. Другите показатели са медицинските, които показват какво е качеството на донорския дроб, а също така и медицинските показания, които показват какво е състоянието на реципиента. Това са нивото на натрия в кръвта на донора, антропометричните данни – има ли съвпадение между тези на донора и на реципиента по ръст и тегло и т. н. За черния дроб кръвната група и тези медицински показатели са достатъчни, докато за сърцето и за белия дроб освен кръвната група е важна и типизацията по HLA-системата, която определя какъв е процентът на съвместимост между органите сърце, бъбрек или бял дроб.

В клиниката на ВМА вече сте извършили 105 чернодробни трансплантации. Какъв са целите, които си поставяте?

Като център за чернодробни трансплантации, ако извършваме между 20 и 50 трансплантации годишно, ще задоволим нуждите на страната. Сега извършваме между 5 и 10 трансплантации в годината, което е прилична цифра, но би могло да се удвои.