Д-р Шарков: Разкриването на нови факултети по дентална медицина ще съсипе професията ни

Д-р Николай Шарков е роден в София през лятото на 1956 г., но прекарва голяма част от живота си в гр. Бургас. Там завършва Английската езикова гимназия „Гео Милев“ с отличен успех, след което е приет за студент по „Стоматология“ („Дентална медицина“) в Медицинския Университет в София, където също завършва с отличен успех. През годините към биографията си добавя още две специалности - „Детска дентална медицина“ и „Обща дентална медицина“, и още една магистърска степен по „Бизнес администрация“ със специалност „Здравен мениджмънт“.

През тази година той беше преизбран за председател на Българския зъболекарски съюз и за ковчежник на Световната дентална федерация (FDI). Постижението му в Световната организация е голямо, защото за първи път в 121-годишната история на федерацията българин е начело на финансите й. Постът му включва управление на бюджета и финансите на FDI, а също и изпълнението на инвестиционните програми, предварително гласувани от Съвета и Общото събрание на федерацията, и е свързана с изключителна финансова отговорност пред над 200 дентални организации от над 130 държави в света.

Д-р Шарков, каква е дейността на Световната и Европейската дентални федерации?

За да работят спокойно денталните лекари в Европейския съюз и да спазват правилата, те се подчиняват на директиви, (които постепенно се транспонират в нормативната уредба на различните държави и може да има леки разлики) и регламенти, които се прилагат незабавно от всички. Например регламентът за постепенното отпадане на употребата на сребърната амалгама. В момента индустрията е насочила усилията си да намери адекватен на сребърната амалгама материал.

Между другото на Световния конгрес, който тази година ще бъде политически и ще се проведе на 24 и 25 септември, ще изнасям два доклада. Единият ще бъде финансов, а другият е как България се справя с въпроса за замяната на сребърната амалгама и в който обяснявам, че сме въвели национална програма за профилактика на оралните заболявания, което е задължителен елемент, за да се намалят кариесите и съответно обтурациите. В конгреса ще участват зъболекари, които са ключовите „играчи“ от 130 държави. Това са хората, които със своите правителства определят политиката в денталната медицина.

Всички решения, които се взимат в Световната и Европейската дентални федерации, касаят българските зъболекари. Ние сме част от световното семейство на зъболекарите. Всеки документ, който се гласува от Европейския парламент и Европейската комисия пък минава за становища през Съвета на европейските зъболекари, който съществува от 1964 г. По този начин успяваме да премахнем и някои неблагополучия, създадени от чиновниците.

Последните две години бяха тежки за всички, но как се справиха денталните медици по време на COVID пандемията?

Ние, като частно практикуващи лекари, можехме да затворим кабинетите си по време на пандемията, заради страшната вирулентност на SARS-CoV-2, липсата на предпазни средства, липсата на дезинфектанти, опасността и за пациентите. В началото ние само намалихме обема работа. Една от основните причини да не затворим кабинетите си беше и извоюваното плащане за работа при неблагоприятни условия – 85% от дейността преди пандемията. Това реши проблема – запазихме кабинетите отворени, запазихме и персонала.

Най-много средства за работа при неблагоприятни условия по време на извънредната обстановка обаче са разходвани за денталните лекари.

Не е вярно. В България има 10 000 лекари по дентална медицина, от които около 7000 работят с НЗОК. Освен тези 85% ние не получавахме допълнително по 1000 лв., както получаваха колегите в извънболничната помощ. Да, от гледна точка на Здравната каса е така. Даже бяха много трудни преговорите за НРД, защото се подхождаше счетоводно. Този подход в здравеопазването обаче е най-грубата грешка. Това не е математическо равенство. Реално тези 85% не са най-големите разходи за медицинска помощ в България.

С обявяването на края на извънредната обстановка обаче тези 85% изведнъж бяха отрязани. В Закона беше записано, че те трябва да се заплащат до три месеца след извънредното положение, а нямаше не само споразумение с Касата, но липсваше и гратисният период. Ние се примирихме с това и започнахме преговори по новия НРД. С отчета на Касата се доказа и че нашите изчисления и доводи бяха правилни за увеличение на цените на всички дентални услуги с 30%, което също даде глътка въздух на колегите. Неприятното е, че инфлацията е около 17% и не знаем докога ще продължи да расте. В страните, които последни въведоха еврото, инфлацията е най-висока в ЕС – над 20%. Това са притесненията ми, още повече, че влизаме в етап на преговори за нов тригодишен рамков договор.

Какви са приоритетите Ви като преизбран председател на БЗС в предстоящия НРД?

В момента чакаме предложение от Районните ни колегии – 28 на брой, за промяна в текстовата част, която ще важи три години и не може да бъде сменена толкова лесно. Отделно е и финансирането. При тази инфлация ние трябва да мислим за повишаване на цени. Очаква се много тежка зима. Увеличението на цените на тока и газа ще качи разходите, да не говорим за цените на денталните материали, които вече бяха увеличени само при намек за инфлация. Освен това техниката при нас се изработва от същите суровини, от които се изработват леките автомобили.

Кои са следващите Ви приоритети?

Ще започна от най-непопулярните – обучение през целия живот, продължаващо професионално развитие и  третото – продължаващото обучение, което дори кадри от университета бъркат със специализация. Специализацията е грижа на факултетите по медицина, продължаващото обучение е грижа на съсловните организации. Ние сме го въвели още от 2003 г. В регистъра, който водим по закон, има специален раздел за точките, които се придобиват от продължаващото обучение, защото не може да останеш на ниво студентска скамейка и 40 години да лежиш на това. Преди медицината и денталната медицина се развиваха бавно, но сега така навлязоха технологиите и новите техники, и новите материали, че ти ако не си прочел, не си обучен, не ти е казано от съсловната организация, която е акредитирала съответното обучение, не можеш да бъдеш конкурентоспособен. Нашият конгрес е част от продължаващото обучение на Световната дентална организация и от която и държава да има участници в него, те ще получат кредити. Освен това работим заедно с факултетите по дентална медицина.

В закона за съсловните организации продължаващото обучение е записано в прерогативите на БЗС, на БЛС, на Фармацевтичния съюз и на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Никъде обаче не е записано, че е задължително и това трябва да бъде направено и сме на едно мнение с Българския лекарски съюз. (Не само по този въпрос сме на едно мнение с БЛС. Ние се подкрепяме във всички разумни предложения.)

Следващата цел е да избегнем някои рискови фактори, които се проявиха чрез направената от мен оценка на риска. Пандемията я бях предвидил – форсмажорно обстоятелство, бях предвидил и много други обстоятелства, които за съжаление се случиха, но успяхме да ги преодолеем. Необходимо е да направим още по-стабилен и приемлив за нашите членове БЗС, като усъвършенстваме технологиите за комуникация с тях. Сайтът вече не е основният елемент, който поддържа информираността. Има много други платформи и приложения, които информират членовете. Освен това чрез регистъра също успяваме да информираме членовете си за много неща, които им предстоят. Но това не е достатъчно и си има комисия по комуникацията, която развива нещата.

По инициатива на БЗС пък бяха създадени и студентските съвети към факултетите по дентална медицина, защото има Европейска дентална и стоматологична асоциация и там им помагам с контактите и възможностите.

Приоритет е и работата ни с парламента. Няма да скрия, че с последния парламент се работеше изключително трудно. Няма да извадя нищо от килера, но ще кажа, че имаше народни представители, които сякаш мразеха денталните лекари.

В България има огромен недостиг на медицински сестри и се очертава сериозен недостиг на лекари. Как стоят нещата при стоматолозите?

Няма да започна с Касата, ще започна отдалече. В България има предостатъчен брой зъболекари. На един зъболекар се падат около 600 пациенти средно. Статистиката доскоро отчиташе грешен брой зъболекари - 6000, защото ги отбелязваше като лечебни заведения. Това не е вярно, защото лечебно заведение може да бъде от един лекар по дентална медицина, може да бъде от двама, а може и от повече. Лекарите в България по регистър са около 10 000, като в регистъра се регистрират само работещите зъболекари. В света се приема за нормално да има един зъболекар на население между 2000 и 3000 души, за да няма скрита безработица. В ЕС има негласно споразумение, че тази граница може да падне на 1200 души население, а в България е два пъти снижена границата. Какво се случва в последните години? Изпратих писмо до всички институции в България – Президентство, Министерски съвет, Парламент, Министерство на здравеопазването и Министерството на образованието при редовното правителство. В него зададох два прости въпроса - има ли в България политика за производството на кадри и политика за производството на специалисти? Отговор на този въпрос не ми беше даден. Това писмо обаче беше размахано пред ректорите на трите Медицински университета в София, Пловдив и Варна като причина да бъде намалена с 24% на бройката на прием на български студенти по дентална медицина държавна поръчка. Ние не сме настоявали за това. Въпросите ми бяха неслучайни, защото в момента има напън за откриване на два нови факултет по дентална медицина. Единият е в Нов български университет, а другият – в МУ-Плевен. Малко преди да бъде назначено служебното правителство, министър Сербезова ми препрати писмо-отговор до министъра на образованието, от който става ясно, че министърът на образованието е задал въпрос за нуждата от разкриване на нов факултет по дентална медицина в НБУ и тя отговаря, че няма нужда. Няма и дума обаче за факултет в Плевен. Зададох въпрос и на председателя на Националната агенция по оценяване и акредитация проф. Петя Кабакчиева дали има подадени заявления за разкриване на два нови факултета, но тя ми отговори, че няма постъпило искане за такъв факултет. В единствено число.

Нещата не за първи път се правят лобистки в тази страна, но това ще съсипе професията. Същевременно ние сме изнесли извън България около 2000 зъболекари. Тъй като обаче няма недостиг, на това не се обръща много голямо внимание, а обучението на един зъболекар струва страшно много пари – около 100 000 лв. и ние го подаряваме на богатите европейски държави. Отговорът от политиците обаче е, че ние сме в ЕС и трябва да следваме директивата за свободно движение на лекарите. Този проблем ще се задълбочи, ако се разкрият още два факултета.

Има ли у нас скрита безработица сред зъболекарите?

Да. Колкото е по-малко кадърен един зъболекар, той или прави дъмпинг в цените на зъболекарските услуги, за да оцелее, или става нает служител. Причината е в начина на мислене на българина. Например лечението при децата, което почти изцяло е покрито от Здравната каса, само 20% от нуждаещите се се лекуват. Чрез Националната програма за профилактика успяваме да подсигурим необходимата грижа, тъй като до момента през нея са минали 140 000 деца. По този начин обучаваме на орална хигиена децата, техните родители, техните баби и дядовци, но българинът узрява бавно.