Д-р Римпова, дм: Ръстът на парвовируса донякъде се дължи на недостатъчно напрегнат имунитет след дългата изолация по време на пандемията

Д-р Надежда Римпова, дм, е началник на Отделението по детски болести в УМБАЛ „Софиямед“. Завършва Медицински университет, гр. София през 2012 г. От 2015 г. до 2019 г. е асистент към Медицински университет - София, Катедра по педиатрия в Клиника по пулмология и интензивно отделение на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“.

През 2017 г. придобива специалност по детски болести и става докторант към Медицински университет - София. Докторант е по тема в областта на некласически функции на витамин D - статус на витамин D при деца с остра пневмония и здрави контроли.

Защитава успешно дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен "Доктор" тема: "Проучване ролята на серумното ниво на витамин D за протичането на острите пневмонии в детската възраст" през декември 2023 г.

Участва в редица форуми и научни срещи с българско и международно участие в областта на общата и спешната педиатрия. Има завършени курсове по интензивна терапия и практически курс по педиатрия във Варшава, Полша.

Членува в Българския лекарски съюз и Българското национално сдружение по детска ендокринология.

Част е от екипа на Детско отделение на УМБАЛ "Софиямед" от февруари 2020 г., a от октомври е началник на отделението.

Д-р Римпова, Европейският център за контрол на заболяванията (ECDC) отправи призив за повишено внимание към парвовирусната инфекция, предвид факта, че се отбелязва ръст в 14 страни от ЕС. Какво трябва да знаят родителите за парвовируса?

Родителите трябва да знаят, че това е познат вирус. Наричаме заболяването още инфекциозен еритем. Отчасти, ръстът на това заболяване се дължи на липсата на достатъчно напрегнат имунитет при децата след изолацията по време на пандемията. Така е възможно да станем свидетели на нетипичен клиничен ход на заболяването, както и разпространение на причинителя извън обичайния сезон и възрастова група. Същата тенденция наблюдаваме и по отношение на микоплазмата и хламидофилата, които причиняват пневмонии при децата.

От друга страна, не е необичайно заболяемостта да се повишава през 3-4 години и да сме свидетели на т.нар. циклично повишение на заболяемостта. Най-често боледуват деца на възраст 5 до 15 години, но практиката показва, че може да се срещне във всяка възраст, включително и при възрастните.

Инфекцията протича доброкачествено, няма усложнения и преминава със създаване на траен имунитет. Засега ваксина няма.

Важно е да се отбележи, че има 3 рискови групи, при които може да се наблюдават усложнения – това са новородените, бременните в първи триместър жени и хората с наследствена анемия.

Кои са първите симптоми, които трябва да насочат вниманието на лекарите от първичната помощ към парвовируса?

Парвовирусната инфекция е известна и под името „петата болест”, тъй като прилича на шарка. Инкубационният период е няколко дни до 2 седмици, като рядко може да достигне 20 дни. В началото може да има само лека температура и общо неразположение, но това не са задължителни прояви. Много често те липсват. Най-характерна проява на петата болест е обривът.

Типичната локализация е по бузите – нарича се „синдром на ударената буза“, с разпространение по тялото и крайниците, като по характер е петнист, мрежовиден. При появата му температурата има тенденция да спада, състоянието на детето да се подобрява.

По това време то вече не е заразно. Обривът преминава обичайно за 1 до 3 седмици, като може да се появява и изчезва. Провокира се от излагане на слънце. Сърбеж не е характерен.

На прага на лятото зачестяват ли вече типичните за сезона ротавирусни и други инфекции при децата?

Все още не можем да кажем, че сме в пика на летните вируси, по-скоро заболеваемостта се увеличава плавно. Ротавирусите сe смятат за основните причинители на остри диарии и са опасни при кърмачетата, тъй като предизвикват рязко и тежко обезводняване.

Повишената температура и честата водниста диария, която предизвиква вирусът, са причина за загуба на голямо количество течности и електролити и често се налага прием в болница.

Заразяването е предимно чрез замърсени вода и храна, но може да стане и чрез контакт.

Известно е, че дехидратацията е особено опасна за малките деца, особено в горещите дни. Какво трябва да се знае за приема на вода в този период – количество, вид, температура?

Препоръчителният дневен прием на вода зависи от възрастта, пола, теглото, активността, температурата на въздуха и влажността. Обикновената водата е най-добрият източник на течности за децата. Ориентировъчно, дете между 1 и 3 години е добре да изпива между 250 мл и 750 мл вода на ден. От 3 до 6 години – от 750 мл. До 1.5 литра на ден, и над 7 години – по 2 литра дневно.

Подсладените течности не са подходящи. Напитките с високо съдържание на захар могат да обезкуражат децата да пият вода. Навикът на детето да пие вода се възпитава. Под формата на игра или чрез използване на атрактивни шишета за вода е възможно да се предизвика интерес към пиенето на вода. Важен е и собственият пример.