Д-р Бойко Пенков завършва медицина през 1980 г. и има придобити специалности по „Вътрешни болести“, „Белодробни болести“ и „Болничен мениджмънт“. Придобива диплома по „Здравен мениджмънт“ във Великобритания, както и „Администрация в здравеопазването“ в Япония. Бил е директор на Националната здравноосигурителна каса, медицински директор на Университетската болница по белодробни болести и управител на УМБАЛ „Софиямед“. За четвърти път заема поста на заместник-министър на здравеопазването.
Пред Zdrave.net д-р Пенков коментира мораториума върху разкриването на нови лечебни заведения, кадровата криза в болниците, проблемите в областните болници.
Д-р Пенков, кога ще бъде наложен мораториумът върху разкриването на нови лечебни заведения, който проф. Хинков анонсира още в първите дни като министър на здравеопазването?
Имаше предложение, което се обсъждаше – през Закона за бюджета на НЗОК до изработването на Национална здравна карта да бъде наложен мораториум по разкриването на нови лечебни заведения. Реши се обаче, тъй като това предложение е част от програмата на правителството, да се създаде работна група, която до 30 септември да изготви промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Текстовете за мораториума са готови, но в момента се изглаждат текстовете и за други промени, които е добре да бъдат обсъдени от народните представители.
В каква посока са другите изменения?
Има неща, които през годините са се натрупали като предложения от неправителствения сектор и други ведомства. Например искат да се възстанови пак акредитацията на лечебните заведения в нейния предишен вид – за нивото й на компетентност. В момента акредитация се прави само в случаите, когато болницата иска да бъде център за обучение на студенти, специализанти, докторанти. Общата оценка на болничната дейност трябва да стане задължителен елемент на акредитацията, тъй като трябва да имаме цялостна представа в каква база се обучават децата. Предложението е да бъдат оценявани не само възможностите за обучение, но и възможностите на болницата като структура.
Друга промяна е свързана с факта, че два текста дават възможност за изграждане на ново лечебно заведение или за нова дейност – 37а и 37б от ЗЛЗ. Когато под формата на нова дейност се прави нова болница и тя е в друга област в страната, това да бъде разрешено по чл. 37а – като разкриване на чисто ново лечебно заведение, а не с акт на министъра или Министерски съвет. Когато е в рамките на общината или областта, да си върви по стария ред като нова дейност в същия регион. Причината за това е в притеснението на болничните асоциации, че тези членове в закона се използват, за да може само с решение на правителството да се изграждат големи болнични структури.
Мораториумът ще се отнася ли и за новите дейности в лечебните заведения?
Започналото производство по разкриването на нови дейности ще бъде довършено, но след влизането в сила на мораториума, разкриването на нови дейности ще бъде забранено до влизането в сила на Националната здравна карта.
Планира ли се преобразуване на Националната хематология и УСБАЛ по онкология, както беше направено миналата година с белодробната болница и вливането й в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“?
Не толкова преобразуване, колкото обединяване. До момента двете болници живеят съвместно залепени една за друга, като имат и вътрешни комуникации. Там обаче върви една търговия, която е смайваща – една болница плаща на другата за мокри изтривалки, после втората плаща на първата за косене на трева. Едната плаща на другата за реанимация на техните пациенти, а втората на първата за лаборатория. Това е неестествено, особено след като целта е една – диагностика и лечение на онкологично болни пациенти. Ако те се слеят, както се предвижда да се случи, те ще обединят усилията и ресурсите си и ще заработят по нов начин. Според мен това ще бъде само от полза и за болниците, и за пациентите. Резултатът от вливането на белодробната болница в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ е добър и работи.
Какво би могло обаче да бъде решението за общинските болници, които в повечето случаи са в лошо финансово състояние, но държавата не може да им оказва помощ?
Ние можем да им окажем методична помощ, но всичко е в ръцете на общинските съвети. Те са собственици на тези лечебни заведения и от техните решения зависи как тези болници ще се развиват. Ние можем да бъдем от полза за процедурите по преструктуриране, можем да дадем съвет, когато поискат от нас такова нещо, но не можем, чисто по административен път, да им се наложим. Те са независими и всеки общински съвет е сам за себе си. Политиката се определя от тях и от кмета на общината. Има кметове, които много помагат на лечебните си заведения и други, които не им обръщат никакво внимание.
Каква беше причината община Ловеч да се откаже от акциите си в областната болница и да вдигне ръце от решаването на проблемите там?
Това беше отговор на наше питане дали биха били съгласни да преотстъпят акциите си. Община Ловеч реагира изключително бързо и на следващото си заседание взеха това решение, с което дариха акциите си на държавата. Подобно питане е отправено и към другите общини, които са акционери, за да може да се изчисти собствеността и болницата да стане 100% държавна. Идеята е МБАЛ Ловеч да се влее в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен като втори адрес, за да може да осигурим необходимите структури, които да поемат проблемите на хората от Ловеч с помощта на университетската болница.
А как ще бъде решен трайно кадровият проблем във Враца?
Това е стар проблем за сектора, особено при свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз, при новите програми, които други правителства предлагат на наши лекари под 40-годишна възраст. Нужда от лекари има в цяла Европа. Например Германия се нуждае в момента от 300 000 души – нова, жива, млада сила. Изключителен недостиг има в момента на медици. Отделно в Европа има въведени регламенти за регулираните професии, които много затрудняват влизането на трудовия пазар на специалисти от трети страни извън ЕС. Правили сме неколкократно опит в рамките на болниците. Колегите се опитват да назначат лекари от Украйна. Това са готови лекари специалисти и сестри, които трябва да се явят на изпит по български език, на държавни изпити, на изпити, за които не им достига хорариум, да минат стажове и всичко това ще отнеме 2 или 3 години, за да се официализира това, което те могат. Според мен трябва да се вземат мерки и то на европейско ниво, за да се облекчи режимът на привличане на такива специалисти.
Кога Министерството ще обяви нов централизиран търг за лекарствата в болничните лечебни заведения?
Когато реши съдът. Чакаме окончателното произнасяне на съда и ще обявим процедурата отново.
Централизираната процедура ще реши ли спора дали трябва или не и частните болници да обявяват обществени поръчки за лекарства, тъй като работят с публични средства?
Има законов текст, който освобождава частните лечебни заведения от провеждането на обществените поръчки. Работи се в посока обществените поръчки да бъдат провеждани от всички, но нямам представа дали ще се случи. Аз имам свое разбиране. Да, касае се за публични финанси, които се събират от хората и се разходват за тях през услуги, предоставяни от лечебните заведения и закупувани от Касата. В Министерството обаче ние също получаваме публични финанси, защото ни финансират през Държавния бюджет. Лицето Бойко Пенков получава заплата и тази заплата си става негова, защото е свършил работа, за която са го възнаградили. Тези пари продължават ли да бъдат публични или са на Бойко Пенков? Ако са на Бойко Пенков, те са частни, а не публични. Трябва ли в такъв случай той да проведе търг, за да си купи геврек, или може да си го купи директно? Въпросът е философски.
Парите са събрани и са публични, но ти си работил през това време, минал е един месец, отчел си се, работата е проверена и заплатена, парите продължават ли да са на държавата, на фонда или са си твои? Ако са си твои, ти си определяш правилата, по които си ги харчиш.
Как ще бъдат надградени клиничните пътеки, така че да бъде по-справедливо остойностяването им, както съобщи проф. Хинков?
Възложена е такава задача на екип от Министерството. Прави се проучване в момента на практики в други държави и други модели на финансиране. Скоро ще бъде създадена работната група, която да изработи проекта, но за тази бюджетна година няма как да се приложи. За 2024 г. зависи кога ще се справят колегите с нелеката задача да се прецени какъв коефициент трябва да получат болниците, които изпълняват някаква клинична пътека, но имат коморбиден пациент. Например – дали за един човек с пневмония и високо артериално налягане трябва да бъде заплатено както за пациент с пневмония, високо артериално налягане и диабет и какъв да е по-високия процент. Един остър възпалителен процес изостря други хронични страдания. За да се направи оценка на другите хронични страдания е нужна допълнителна диагностика – ЕКГ, холтер, скенер. Трябва да се направи оценка и на тежестта на заболяването – леко, средно или тежко.
Предвиждат ли се нови кампании под шапката на Министерството, свързани с трансплантациите?
Да, настоящият екип работи много в тази посока. Планирани са дейности по Националната кампания в подкрепа на донорството „Да! За живот!“, както от страна на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, така и от страна на Министерството. Това е деликатна тема, за която обаче трябва да се говори непрекъснато в обществото – ясно, открито и с послание. Защото донорството спасява животи.
В Лион отвори врати Академията на СЗО, съобщи пресслужбата на организацията. Като предоставя ...
Най-очакваният гост на Коледа – Д ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Bok, kako si danas? Pa ako bi vas moglo zanimati da znate, ovog prosinca dajemo zajmove od 3%. Nudimo zajmove s jasnim i razumljivim uvjetima i kamatom od 3%. Od 5,000.00 USD do 450,000,000.00 USD, eura i funti itd. nudimo poslovne zajmove, osobne zajmove, studentske zajmove, zajmove za automobile i zajmove za plaćanje računa. Kontaktirajte nas sada putem e-pošte: davidsonalbertloan @ gmail.com
Тоя нахиления докога ще го държите на първа страница?!!
Това проучване "как да се надградят клиничните пътеки " е във фокуса на вниманието на здравните политици вече 30 години и нищо не се прави- нито се остойностява медицинския труд, нито се промена начинът на финансиране на БЛЗ. Практика с ДСГ беше въведена пилотно през 90 -те години в вякои болници. Защо не се вземат предвид направените изводи. Или само се харчат пари за "работни групи", "експерти", "пилотни проучвания" и командировки?
И тоя си отиде!
БОЙКО, ПЛЕШИВ БОКЛУК И СЛУГА НА ДПС!
Да гориш в ада нещастнико
Тоя мазен неук вечен зам на нещо си. Докога ще говори небивалици ами просто не каже ....требе много пари.....всичко е пари, кал си представя тоя простак ЕС да си гръмне в крака и да ограничи трансфера на лекари и сестри......та те са с по големи нужди и от нас. Те държат и парите....Боже какви идиоти ни водят към ада
Eba…...eto prodaljava.S GROB.
Хинков, Пенков и Околийски са долни креатура, които трябва да бъдат незабавно изгонени от МЗ и НЗОК.
Празни приказки на хорото. Какви кадри? От Судан няма да дойдат. Единствено могат да останат някой украинки, ако им се признаят дипломите.
като му чуя името и ...още ли слушате тоя "велик"капацитет в здравеопазването.То затова е на тоя хал.Преди десетина години тоя същия три години не искаше да признае образование, придобито в европейски университет на млад човек и за малко да го прокуди по чужбина.Сега щял да внася кадри отвън.
Защо ще търсите специалисти от вън след като министърът прави всичко възможно да изгони нашите специалисти?! Да ви припомням ли казуса с “Майчин дом” и репликата “както искате, ако искате си ходете” и то към най-дефицитните специалисти - анестезиолози и реаниматори и акушерки. И като си тръгнат какво? Ще търсите от някъде си, да, ама и те няма да стоят при тези безобразни условия!
Гнусен, долна креатура на лекар. Долен крадец и един от сатрапи те в здравеопазването.
Каква са месечните заплати на директорите на болници у нас? Очните, кардиологичните и акушеро-гинекологичните лечебни заведения осигуряват най-големи доходи на своите директори, като техните заплати често изглеждат в обратна зависимост на броя на леглата. За поредна година имотните декларации показват, че малки частни болници, финансирани от НЗОК, могат да си позволят астрономически възнаграждения на своите директори. За сметка на това най-натоварените болници, които са държавни, плащат в пъти по-малко на своите управители, пише вестник "Сега". И през 2022 г. изпълнителният директор на частната кардиологична болница СБАЛ "Медика кор“ в Русе Кирил Панайотов декларира над 1 млн. лв. годишна заплата. За 2022 г. той е обявил годишна данъчна основа от трудови доходи от 1 532 848 лв., което прави близо 128 000 лв. месечно след приспадане на осигуровки. "Медика кор“ е малка болница – с 61 легла, от които в момента са заети само 37. Възнаграждението на Панайотов се е увеличило с почти 61 000 лв. спрямо 2021 г. и традиционно оглавява класацията на най-добре платените болнични директори. На второ място по заплата е д-р Тияна Николова, управител на частната акушеро-гинекологична болница "Св. Лазар“ в София, в която има едва 32 места (в момента са заети 10). Тя е обявила 955 636 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Д-р Николова декларира невероятната сума от 70 755 574 евро налични средства, но кореспондиращата сума в левове подсказва, че тук вероятно има една петица в повече, защото посочената сума в наша валута е 13 838 587 лв. Отделно тя обявява и сума от 2 169 978 лв. налични парични средства.ТОП 3 допълва Николай Салутски, управител на пловдивската частна болница МБАЛ "МК Св. Иван Рилски“, която работи по клинични пътеки за инвазивна кардиология. Салутски обявява 810 143 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Тази болница има 141 легла, от които в момента са заети 52.През 2021 г. имаше само двама болнични шефове с над 500 000 лв. заплата – споменатият вече Кирил Панайотов и покойният шеф на частната столична МБАЛ "Сердика“ Методи Янков (неговата декларация за 2022 г. не е публикувана заради кончината му). Сега още една регионална болница успява да осигури над половин милион годишен доход на своя началник – МБАЛ "Д-р Маджуров“ в Бургас. Нейният управител Александър Маджуров декларира 600 000 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи плюс още 237 290 лв. други трудови доходи. Това отново е малка болница – с 61 легла, от които в момента са заети само 11. Челната петица завършва Ени Лефтеров, шеф на МБАЛ "Св. Иван Рилски 2003“ в Дупница, който е обявил 341 043 лв. годишен доход след осигуровки. 332 053 лв. годишен доход декларира и Димитър Тасков, който има очни болници в родния Търговище и в Пловдив. Известно е, че в частните болници няма таван на заплатите, въпреки че харчат публичен ресурс от НЗОК. Част от управителите и изпълнителните директори получават допълнителни доходи от упражняването на професията. Неколцина от тях обявяват и крупни доходи от дивиденти. Милен Пенков, един от управителите на МБАЛ "Хаджи Димитър“ в Сливен, декларира 508 058 лв. дивидент. Андрей Марков от "Аджибадем сити клиник“ обявява 350 000 лв. дивидент. Венелина Атанасова, управляваща "Токуда“, е вписала 3 369 059 лв. годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество. Държавните болници В държавните болници има правила за формиране на заплатата на директора, затова и официалните възнаграждения са в пъти по-ниски от тези в частните болници, въпреки че натоварването им е много по-голямо. Традиционно в челните редици по доходи са шефовете на акушеро-гинекологичните здравни заведения. Изпълнителният директор на столичния "Майчин дом“ проф. Иван Костов е обявил 285 273 лв. заплата и още над 400 000 лв. други доходи. На второ място е директорът на УМБАЛ "Св. Марина“ във Варна проф. Силва Атанасова, която е декларирала 269 972 лв. Колегата на проф. Костов във варненския "Майчин дом“ Максим Яков декларира 240 053 лв. заплата и доход от дивиденти на обща стойност 313 680 лв. Шефът на Медицински институт на МВР Илия Баташки обявява 213 467 лв. трудови доходи след осигуровки. Ако вземем предвид и доходите от други източници, шефът на столичната болница по неврология и психиатрия "Св. Наум“ Иван Миланов също влиза сред водещите – той е обявил 350 397 лв. по тази линия, въпреки че заплатата му иначе е скромна – 62 599 лв. за 2022 г. За сравнение, доходите на шефа на "Пирогов“ Валентин Димитров са 65 290 лв., а Карен Джамбазов, шеф на най-голямата болница в страната – пловдивската "Св. Георги“, е обявил 82 671 лв. годишна заплата. Правила Възнагражденията по договорите за управление на управителите на държавните лечебни заведения за болнична помощ – еднолични дружества с ограничена отговорност, са в размер от 280 до 400 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в заведението, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Това означава таван от 112 320 лв. годишно според сегашната минимална заплата от 780 лв. (102 240 лв. за 2022 г., за която се отнасят публикуваните сега декларации). Това ограничение обаче е формалност и лесно може да се заобиколи, при това по няколко линии – много директори упражняват и лекарската си професия в своята специалност, за което получават отделно възнаграждение. Освен това голяма част от средствата за заплати в болниците се разпределят под формата на допълнително материално стимулиране. Осветяване Преди десетина дни финансовият министър Асен Василев обяви инициатива да освети огромните разлики в заплащането в публичния сектор, като един от примерите за такава разлика бяха именно заплатите на болничните директори. Според Василев не е нормално директор на държавна болница да взима да се включат“, коментира той. 40-50 пъти над средното за болницата. По този повод вчера здравният министър проф. Христо Хинков обясни, че целта не е да се слага таван на заплатите, а да се намери допустима разлика между най-ниското и най-високото възнаграждение. "Няма как да има таван на заплатите при положение, че има различни категории. Ето това съотношение е важно и то важи както за работещите в спешната помощ, така и за работещите във всички болници, където има над 50% държавно участие. Трябва обаче да се изчисли и да се види, трябва да се говори с лекарския съюз, да се уточнят тези неща и тогава да се приемат. Синдикатите трябва също
Гост 24.08.2023 15:27:31 Не, д-р Пенков, не е философски въпросът, а е чисто бюджетен и е въпрос на равнопоставеност. Ако ще си купувате геврека на десеторна цена и затова получавате десеторна заплата, а колегата ви Иванов си го купува чрез търг десетократно по-евтино и получава 10 пъти по-малко, а и на двамата заплатите ви са от нашите данъци. Какъвто е случаят с онколекарствата в НЗОК. Баламите правят търгове, отчитат на ниски цени, а тарикатите като вас работят на пределни и философстват.
Този "дялан камък" Пенков отдавна е пенсионер. Пълен некадърник като лекар и върл поддръжник на разграбването на здравеопазването от частните структури.
Хей шамандурите от Здравното,май не сте наясно какво е заплащането за което ще ви дойдат негри и араби доктори тук-не е 1000лв,а 8000-10000 Евро на месец,бе галфони
Ех, Пенков, голям гьон сурат си. Що не си ходиш в частната болница. Хинков просто саам се закопа със замовете, като теб и Онова недоразумение Околийски.
Нагъл засмян идиот. Бивша червена креатура, която няма нищо общо с промяната. Кръгъл некадърник, който за 4-ти или 5 - ти път е в МЗ-то. Академик Денков, спите ли като подписвате заповедите, които Ви поднася министър Хинков?????? събудете се, най-накрая!!!!
Този Пенков е пенкилер и дървен философ, защо изобщо му дават думата? А е сложен там за да може кражбите да си вървят законно, както винаги е било по негово време. И сега ли е негово време? Нали уж промяна някаква продължавала...
Не, д-р Пенков, не е философски въпросът, а е чисто бюджетен и е въпрос на равнопоставеност. Ако ще си купувате геврека на десеторна цена и затова получавате десеторна заплата, а колегата ви Иванов си го купува чрез търг десетократно по-евтино и получава 10 пъти по-малко, а и на двамата заплатите ви са от нашите данъци. Какъвто е случаят с онколекарствата в НЗОК. Баламите правят търгове, отчитат на ниски цени, а тарикатите като вас работят на пределни и философстват.
На Запад такива като Хинков и Пенков отдавна щяха да са извън системата, камо ли в МЗ. Но тук е България, вече 30 години не можем да се отдръпнем от дъното. Дарактофилите още държат властта!!!????
Пак ли ти бе Пенков отДПС= то?Докога ще търпим такива като тебе,да ръсят едни и същи "велики идеи"?От 2019г. до сега не можете да решите въпроса с търговете на лекарства за частните болници.Явно става въпрос за много пари.Умишлено фалирате общинските болници,а частните никнат като гъби и реализират добри печалби.А лекарите стават все по-малко Защо ли така?