С изпълнителния директор на УМБАЛ Бургас и член на УС на Националното сдружение на многопрофилните областни болници д-р Бойко Миразчийски, дм разговаряме за проблемите със заплатите на медицинския персонал, недостига на кадри и възможностите на държавните болници да обновяват структурите си със собствени средства.
Д-р Миразчийски, от юни месец ще влязат в сила санкциите срещу лечебните заведения, които не са изпълнили изискванията за минимално заплащане на персонала по КТД. УМБАЛ – Бургас изпълнила ли е това изискване? Имате ли притеснения по отношение на заплащането на персонала за в бъдеще?
Ние сме изпълнили изискванията. Сключихме КТД, което изцяло отговаря на действащото сега браншово КТД, запазили сме и разликите, които съществуват в нашите заплати, така че сме изпълнили това условия и не очакваме да има някакви санкции. Очакваме тези средства да се покрият от увеличението на клиничните пътеки. Изчислението за нашата болница е средно увеличение на клиничните пътеки около 13%. Въпреки така добре коментираното, че в НРД са заложили 20% средно увеличение. Но не всяко лечебно заведение работи по целия обем клинични пътеки. При нас тези 13% като сума са на ръба да ни стигнат за увеличените заплати. Но ако болницата продължава да работи така, както днес, би трябвало да се справяме. Единия месец може да ни стигнат, на следващия с малко да не ни достигнат, на следващия пак да стигнат и така.
Каква е причината за затруднението да бъде постигнато минималното заплащане на персонала до момента?
Причината беше неувеличаването на клиничните пътеки, защото нашата болница няма други странични приходи. Дори сега ако погледнем, клиничните пътеки са недооценени. Но последното увеличение ни даде възможност да го достигнем.
Как се справяте с недостига на кадри, особено при медицинските сестри, които липсват навсякъде? Мислите ли за специални програми или преференции, с които да ги мотивирате и да привлечете повече млади сестри от Медицинските факултети?
Имаме такива програми, с които сме готови да им поемаме издръжката като студенти и да сключим договори с тях да работят след като завършат при нас. Също имаме програми, при които ние ги назначаваме при нас като завършат първи курс – от втори курс нататък като здравни асистенти, така че да могат работят, докато учат. Не виждам какъв друг начин може да има. Ние предлагаме да плащаме курсове, имаме договори с няколко души, но всичко това е недостатъчно. Малко са завършващите професионалисти по здравни грижи, малко са бройките в университетите. Тук влизат медицински сестри, рехабилитатори, лаборанти, акушерки. Не всички започват да работят по специалността. Те намират поприще другаде, някои излизат от професията, други стават представители на фирми, трети заминават за чужбина. А недостигът не е само в нашата болница или болници в нашия ранг. Недостигът е навсякъде – и в общински, и в частни болници, и в малки, и в големи. Това е институционален и повсеместен проблем. А един проблем, който е на всички, не може да се решава поединично.
Има ли недостиг на лекари и по кои специалности в Бургас?
Мога да говоря за нашата болница – при нас нямаме някакъв тежък недостиг. Върху целия Бургас нямам поглед. Да, има недостиг на лекари, но не бих казал, че е толкова тежък. В някои отделения имаме по малко незаети места за специалисти, но пък от друга страна имаме специализанти – например в ендокринологията, в хематологията. Има и колеги в майчинство. Както нямахме хирурзи, назначихме. Появиха се. Нямахме съдебни лекари – вече имаме двама и специализант в края на специализацията си, окомплектовахме отделението. Имаме свободни бройки, но не е голям проблем, за да не можем да вържем графика. Проблемът е повече със средния медицински персонал – клинични лаборанти, рентгенови лаборанти, медицински сестри.
Кои са печелившите клиники и отделения на болницата и успяват ли те да покрият загубите от губещите?
Да, успяват. По-голямата част от работещите в болницата отделения са печеливши. Има такива, които са по-печеливши, има такива, които са по-малко печеливши – т.е. които си покриват разноските и не носят финансови негативи на болницата. Има 3-4 отделения, не искам да ги назовавам конкретно, които работят на загуба. Съответно имаме 4-5 отделения, които работят на много голяма печалба, така че компенсират.
Може ли болницата да си позволи често обновяване на апаратурата? С каква модерна техника разполагате и как се справяте с конкуренцията на частните лечебни заведения?
Сами да обновим апаратурата ни е трудно. По простата причина, че имаме губещи отделения, но не можем да си позволим да ги няма, защото по закон трябва да ги има и са единствени за област Бургас. Тогава областта ще остане без тази медицинска услуга, което не е нормално като отношение към гражданите на Бургас. Освен това имаме структури, които сме длъжни по Закона за лечебните заведения да поддържаме, но които не работят по клинични пътеки и реално погледнато са губещи. Но сме длъжни да ги поддържаме и да ги имаме. И така печалбата, която трябва да реализираме, отива за покриване на тези загуби и поради тази причина болницата е стабилна – няма просрочени задължения, работи нормално, но не може да си позволи постоянно да обновява апаратурата. С наши средства извършваме текущи ремонти в сградния фонд, които се налагат почти постоянно поради спецификата на част от пациентите, които не обичат да пазят. Имаме много модерна техника, но тя не е закупена с наши средства – основно с капиталови средства от страна на МЗ. И главно за това се борим – да бъдем включени в програмите на министерството. Имаме цялата налична апаратура, която позволява да се работи всичко по всички специалности – цялата диагностична дейност, имаме хирургична апаратура, имаме С-рамо, купуваме и в момента – ехографи, подновяваме лапароскопска апаратура за хирургия, микроскопи за операционни, рентген, операционни маси, газови колони за операционните. Кандидатстваме за анестезиологични апарати, които да могат да работят в магнитна среда – в ЯМР, кандидатстваме и за нов ЯМР, предстои да купим артроскопска техника за Клиниката по ортопедия. Постоянно обновяваме апаратурата. Относно конкуренцията – въпреки наличието на много частни болници в областта, пациентите търсят нашите специалисти, което означава, че им имат доверие. Не можем да предложим лукса на частните болници, но битовите ни условия са добри, топло е, има баня и тоалетна във всяка стая – нещо, което го няма дори и в някои частни болници, има постоянно течаща топла вода. При нас няма доплащания, каквито има в частните болници. Говорил съм с много пациенти, които казват, че на първо място за тях е грижата и отношението на медицинските специалисти, а едва след това са битовите условия. Така че така се справяме – с грижа и отношение.
Болницата има ли надлимитна дейност и защо има, ако има такава?
За миналата година имаме надлимитна дейност, защото лимитите са ниски. Някои месеци ги достигаме и са достатъчни, но имаме по-силни месеци, когато тези лимити не са достатъчни.
В навечерието на 30-годишния юбилей на Ротари клуб Пазарджик представители на клуба заедно с парт ...
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и доц. Георги Тодоров – член на УС на БЛС, присъ ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
без коментар
надута гербаджийска муцуна е тоя
За всички е ясно, че нашето първенство не може да се мери във финансов аспект с големите западноевропейски шампионати, а дори и с повечето първенства от Централна Европа. Ограничени от финансовите си възможности, понякога е трудно за нашите отбори да привлекат наистина качествени чужденци, но все пак да се каже, че индивидуална класа в нашето първенство отсъства би било погрешно. В българската Първа лига има играчи, които определено можем да кажем, че получават солидно възнаграждение. Такива за настоящия сезон са: Матиас Фаетон – 35 000 евро на месец Руан Секо – 35 000 евро на месец Дюкенс Назон – 30 000 евро на месец Юрген Матай – 30 000 евро на месец Ноа Сонко Сунберг – 25 000 евро на месец Тобиас Хайнц – 20 000 евро на месец Ивайло Чочев – 15 000 евро на месец Рикардиньо – 10 000 евро на месец Ивелин Попов – 8 000 евро на месец
Така е - Бай Ганьо да си запише час при Ивелин Попов да му прегледа детето. А Матиас Фаетон да запишат за операциите за хернии и жлъчка. Да се метат на файтона и при Фаетон от Гваделупа да ги лупа
Taka. Когато доходите на лекарите надминат тези на споменатите фудбалери, тогава ще можете плахо да се надявате на европейско здравеопазване.
Какви заплатки даваш, бре Миразчйски.
Заплатките ги дава вашата шиб@на Здравна Каса -политически коптор ,който вече 25 годни не изчислява честно труда на лекари и медсестри ,а хвърля някакви жалки заплатки при което болниците са пред дилемата да с си платят тока или да дадат заплати . В първия случай ако не си платят тока им се блокират сметките и даже половин заплата не могат да дадат. Ето това е вашата скапана татковина- страна само фиктивно в ЕС иначе принадлежаща към руската и беларусклите ,кубинската и северокорейската кочинки.
Значи този индивид е слуга на касата.