Д-р Галя Кондева: Сливането на Националната хематология с Онкологията не трябва да е механично

Д-р Галя Кондева е специалист по вътрешни болести и хематология в София с над 30 години опит. Завършила е Медицинския университет през 1987 г. Работила е в НЗОК, УМБАСМ „Н. И. Пирогов“, „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, ДКЦ „Вита“. От 2022 г. е директор на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания.

Д-р Кондева, Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) е лечебното заведение с държавно участие, което има най-много просрочени задължения към 30 юни. Каква е причината за тази задлъжнялост и какво е решението?

СБАЛХЗ започва да трупа задължения още от 2014 г., като техният размер е бил средно около 15 млн. лв. От 2017 г. се влиза в една дългова спирала – плащали са се стари просрочия за сметка на натрупване на нови такива, като задълженията са натрупани към повечето големи доставчици на лекарствени продукти. Това всъщност е причината, поради която и аз, встъпвайки през април 2022 г. на тази длъжност, получих общи задължения в размер на 24 млн. лв., от които просрочените бяха 15,7 млн. лв. Това, което направихме, е на първо място да влезем в режим, при който текущите задължения да се изплащат редовно и към 30 юни 2023 г. намалихме просрочените задължения с над 3 млн. лв. Успяхме да влезем в режим, при който всички текущи задължения се изплащат срок в рамките на 18 месеца и не се трупат нови и намалихме просрочията с 3,820 млн. лв. Основните просрочени задължения бяха към един-единствен доставчик – „Софарма трейдинг“. В продължение на 8 месеца провеждахме множество срещи, разговори, на които бяха отправени предложения за решение на този проблем. Вследствие на този 8-месечен труд на управленския екип и Съвета на директорите и с одобрението на министъра на здравеопазването стигнахме до подписване на извънсъдебно рамково споразумение, като дългът от 11,7 млн. лв. беше разсрочен за 5 години. Споразумението го подписахме на 5 септември, то включва и две съдебни спогодби и вече се извършват всички фактически действия по неговото изпълнение. Всички финансови разчети сочат, че погасителният план е напълно изпълним в следващите 5 години и съответно е включен в прогнозите на лечебното заведение. Ще спрем да бъдем водещи в просрочията към края на 2023 г., което ще се види и от годишните финансови отчети. Текущите задължения ги изплащаме в срок и не трупаме нови просрочия.

НЗОК прие Методика за заплащане на онколекарствата в лечебните заведения, според която те ще бъдат реимбурсирани на база най-ниската доставна цена. Това обаче е предпоставка за нова задлъжнялост на болниците, които лекуват онкологично болни пациенти.

По принцип смятам, че тази методика е рискова като цяло за лечебните заведения, защото Касата заплаща всички отчети два месеца след като вече са закупени лекарствените продукти и са отпуснати на пациентите. Дори и при най-добро управление, това може да доведе до ощетяване на лечебното заведение, защото този процес е изключително динамичен и тъй като ние всички работим по Закона за обществените поръчки, не можем да го контролираме. Затова смятам, че тази Методика е рискова за лечебните заведения. За СБАЛХЗ още от самото начало от встъпването ми в длъжност с екипа ми правим ежемесечно анализ на потреблението на всички онкохематологични лекарства и всички болници, които ги ползват, на базата на отчетите, които НЗОК публикува на сайта си, за да видим къде сме ние. Ние анализираме стойностите, по които заплаща Касата на всяко едно лечебно заведение, работещо в областта на клиничната хематология и онкохематологията, и съобразяваме доколкото е възможно нашите процедури по обществени поръчки, задавайки такива стойности, които да са съответно най-ниските. Както казах обаче това е динамичен процес. Ако към конкретната дата при голям процент от лекарствените продукти, които ползваме, ние сме от лечебните заведения с най-ниски стойности, това не означава, че след два или три месеца няма да бъдем в друга графа. Има рискове за лечебните заведения и това перо да остане за тяхна сметка.

Което веднага би вкарвало лечебното заведение отново в дългова спирала.

Да, това е риск отново за влизане в просрочие. От друга страна, ние сме лечебно заведение, което работи с много лекарствени продукти по Наредба 10 за лечение с неразрешени за употреба в България лекарствени продукти, лекарствени продукти, прилагани извън условията на разрешението за употреба, и лекарствени продукти за състрадателна употреба, тъй като сме основно трансплантационно звено за страната, 80% от трансплантациите се извършват в нашия център. За съжаление, на този етап голяма част от лекарствените продукти, които са в схемите на лечение на заболяванията и които впоследствие участват в лечение на усложненията, възникващи след трансплантация, не се заплащат от Касата. Това е специфика за нашето лечебно заведение, но наистина смятам, че съществува риск лечебните заведения да бъдат ощетени и да се наложи да приложат механизми, които в крайна сметка могат да ощетят самите пациенти. Може дори да се стигне до нежелание да се работи с определени лекарствени продукти, ако се стигне до необходимост от връщане на пари. Според мен не е достатъчно добре анализиран този процес, когато е взето решението за промяна на Методиката.

Другият проблем пред държавните болници е достигането на нивата по Колективния трудов договор на заплатите на персонала. Вие успяхте ли да ги достигнете?

В Хематологията, за радост, нещата стоят определено добре. Ние сме достигнали нивата, заложени в Колективния трудов договор. Благодарение на високоспециализираната дейност, която извършваме, на трансплантационната дейност, която осъществяваме, и това, че обслужваме в диагностичен план почти цялата страна, ние успяваме да осигурим добри възнаграждения на персонала. Надяваме се да остане така.

Какво може да се промени?

В момента имаме сериозни притеснения, че нещата могат да се променят, тъй като с протокол и решение на министъра на здравеопазването от 25-ти август сме в процедура по преобразуване чрез вливане на Специализираната болница по хематология в Университетската болница за лечение на онкологични заболявания. Този процес се осъществява и може би ще стане в най-кратки срокове реалност. Това обаче създава много и морални, и финансови, и етични притеснения в работещите, тъй като възнагражденията в нашето лечебно заведение към този момент са значително по-добри от тези, които са в съседното лечебно заведение. Съответно ако това не можем да го постигнем и да го запазим, ще доведе до отлив и до загуба на кадри, които са ценни за лечебното заведение. Освен това спецификата на медицинската дейност на лечебното заведение би трябвало да се запази напълно. Така е записано и в протокола, но в случая са налични много финансови, административни, научни и кадрови въпроси при толкова ранимото в момента българско здравеопазване и те трябва да бъдат решени преди да се пристъпи към механичното сливане на тези важни за медицината, за здравеопазването и най вече за пациентите заболявания. Запознали сме ръководството на Министерството на здравеопазването с тези административно-финансови въпроси, предстои да го запознаем и с проблемите, свързани с научната дейност. През последната година имаме двама нови доценти, петима нови докторанти, обучаваме студенти. Въпросите са много и едно чисто механично преобразуване би могло да доведе до напрежение най-вече в системата на обслужване на пациентите. Отделно би могло да наруши и трансплантационната ни дейност. Затова нашите усилия са да се състави един  план, по който да работим съвместно с институциите и да направим това преобразуване не толкова рисково, и най-вече да гарантираме обслужването на пациентите и съответно заплащането на тази дейност. Горчив опит има от предишно преобразуване, при което имаше доста сериозни проблеми със заплащането на извършената дейност. Правим усилия в посока да намалим значително рисковете именно чрез планиране, обсъждане и анализиране на стъпките, които са необходими да се извършат, преди да стане фактическото преобразуване, което е най-лесната част от този процес.

На този етап има ли разбиране от страна на Министерството и министъра на здравеопазването?

На този етап има разбиране. Те поискаха от двете лечебни заведения информация как върви процесът. Ние отправихме писмо, в което дадохме подробни отчети как върви самият процес и най-вече поставихме въпросите, които би трябвало да се разрешат, които са свързани с финансирането, администрацията и защитата на служителите. Трябва да се съобразим и с Колективния трудов договор, и с Кодекса на труда, където също има доста изисквания, за да можем да защитим служителите си. Да гарантираме на хората, които са работили тук дълги години, заплащането, включително и като обезщетение при предстоящи пенсионирания. За всичко това сме уведомили Министерството с писмо, поискали сме среща и очаквам следващата седмица тази среща да се проведе. Идеята е да имаме наистина структуриран план на действие, за да защитим служителите и да осигурим непрекъснатост на процеса в лечението и диагностиката на пациентите не само на нашата болница, а на всички хематологични звена, тъй като ние осъществяваме диагностиката на пациентите в цялата страна.