Ако се намалят излишните хоспитализации, ще се увеличат цените на клиничните пътеки

Председателят на Националното сдружение на частните болници Красимир Грудев пред Zdrave.net за реформата в здравеопазването и очакванията му за новата 2020 г.

 Г-н Грудев, какви са очакванията Ви за здравеопазването през 2020 г.?

Това, което предложихме в Рамковия договор, който за съжаление още не е публикуван, ще бъде една малка стъпка към правилното финансиране и организиране на здравеопазването в България. Имам предвид актуализирането на цените на клиничните пътеки и някои процедури, въвеждането на някакъв ред в тяхното остойностяване, макар че за реално остойностяване изобщо не можем да говорим. Никой не го е направил досега, въпреки че сме предлагали своята помощ, защото имаме богат опит и огромен статистически материал, който може да бъде използван. Добре е, че все пак възприеха нашите предложения да се вземат готови модели и да се приложат.

Министър Ананиев заяви, че не се е отказал от цялостна реформа на здравноосигурителната система. Смятате ли, че може да се стигне до консенсус и реформата наистина да се случи?

Не, в това отношение не съм оптимист, защото разговорите за реформа бяха стартирани преди почти две години с инициативата на министерството, на Партньорство за здраве. На много срещи ходихме, много идеи обсъждахме, конкретни предложения давахме и нямаше никакъв ефект. Не се съмнявам в желанието на министъра да се реформира системата чрез въвеждането на нови играчи на здравноосигурителния пазар. То беше декларирано, беше презентирано, но никакви конкретни постъпки не последваха. Липсата на оптимизъм при мен идва и от факта, че не е изяснен статута на здравните застрахователи. Мисля, че та са много далеч от това, което предлага министърът, защото никой не би купил котка в чувал. Няма как да им кажат: вие ще лекувате едни хора, а тези хора да нямат индивидуални партиди, да не се знае кой какво внася за тях и с какво разполага съответния застраховател, за да може да плати и да си направи актюерските изчисления и ми се струва, че нещата все още са в много, много суров вид, даже и преди старта. Условията на стартирането въобще не са известни.

По повод изкуствения конфликт между лекари и застрахователи, защото те са хора с много ясно практическо мислени и искат да могат да гарантират лечението на своите клиенти, се надявам те да могат да дадат някои идеи, които да можем да обединим заедно с идеите и на другите болнични асоциации и да ги предложим на министъра. 

Едно от нещата, които бяха решени миналата година, беше начина на заплащане на надлимитната дейност за предходните години. Смятате ли, че това гарантира, че проблемът ще бъде решен за всички болници, на които Касата дължи пари?

Вие много добре знаете под какво условие става това. Отделените 12 млн. лв. са само са само за тези, които са осъдили НЗОК на трета инстанция. Ако те е осъдил съда на трета инстанция и да не искаш да платиш, нямаш особен избор. Викам ЧСИ, запорират ти сметката и плащаш като поп, както и се е случвало в миналото. Това е стъпка, направена по принуда. Касата е поставена до стената при такива обстоятелства и за да не издънят надзорниците бюджета, защото тепърва ще става въпрос за все повече пари, а не само за 12 млн. лв., трябва да си сложат предпазно клапанче, за да не пострадат лично като взимащи решение. Представете си, че въпросните 160 млн. лв., макар че от тях 50-60 млн. лв. трябва да се платят по извънредни съдебни разноски, не са предвидени в бюджета. Това е много сериозна сума.

За съжаление, въпреки нашите опити да убедим НЗОК, че това така или иначе трябва да се случи, то не се случва. При една от срещите с министъра и Жени Начева, когато поставихме въпроса за изплащането на надлимитната дейност за предните години, те обясниха, че трябва да се плати първо на чуждите каси и ако сега им бъде платено, тази година ще можем да дишаме спокойно. Добре, но това не е позиция, която може да бъде приветствана от болниците. Не може нерегулираните отношения с чуждите каси да се отразяват на нашите регулирани отношения. Те решават да се плаща на чуждите каси и то приоритетно, точно, защото знаят, че там няма никой да им опрости задълженията и ще ги осъди много бързо и с много тежки последици, а в същото време не плащат на българските изпълнители на медицинска помощ – това е некоректно, неетично и несправедливо.

Това не означава ли, че българските болници са дискриминирани спрямо чуждите каси?

Категорично е така. Определено има дискриминация в това отношение. Но не е само това –извънредните разходи, които се правят за лекарства, независимо че са необходими, също са надлимитна дейност. Това са бюджетни пера, които са превишени. Там Касата плаща без изобщо да се замисля, даже и приоритетно, докато надлимитната дейност в болничните заведения не се плаща изобщо и се стига до съдебни спорове. Същото е и по отношение на чуждите каси - там не е ясно кога и какви разходи ще бъдат направени и обикновено надхвърлят многократно предварително заложеното, защото се появяват случаи, в които не може да се откаже, лечението на Запад е много по-скъпо, но там се плаща, защото няма къде да отидат.

В НРД е записано, че освен, че се увеличават цените на клиничните пътеки, се намаляват и обемите за дейност.

Идеята за намаляването на хоспитализациите е, че има много излишни хоспитализации. Изрично подчертавам излишни, а не фалшиви, защото трябва да ги отграничим. Безспорно има и фалшиви, но това трябва да се преследва с цялата строгост на закона. Излишните хоспитализации идват от несъвършенството на здравната система и то точно от липсата на възможност хората да получават адекватна медицинска помощ на ниво извънболнична помощ. Никой не иска да лежи по болници, защото му е много приятно. Ако бъдат намалени излишните хоспитализации, по естествен път ще бъдат увеличени и цените на клиничните пътеки.