Д-р Маджаров: Мнозинството болнични директори са добросъвестни и компетентни, принципалът трябва да вземе мерки за тези, които не са

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред Zdrave.net

Д-р Маджаров, здравният министър проф. Хинков казва, че има феодализация в болниците, а Вие казвате в интервю, че управителите на някои държавни болници са като микрофеодали. Феодали ли са болничните директори?

Категорично искам да заявя, че не всички болнични директори се държат като феодали и никога не съм твърдял подобно нещо. Огромната част от тях, въпреки трудностите и недофинансирането на системата, успяват да се справят, алармират за нередности, ако има такива, и си вършат работата.

Нередностите в действията на някои директори и управители на лечебни заведения не бива да се генерализира. Не трябва това да се превръща в основание за „лов на вещици", съпроводено с непрекъснатото публикуване и оповестяване на възнагражденията на болничните директори. Истината е, че повечето от тях получават по-ниски възнаграждения от добрите и търсени лекари в болниците.

Ако някой е позволил, било то законодател или нормотворец, да се стигне до значителни разлики в заплащането между служителите в дадена болница и ръководителят й, трябва спешно да се направят необходимите промени, защото това хвърля сянка върху всички останали, които си вършат работата добросъвестно. Не всеки би се справил да менажира успешно лечебно заведение в момент, в който са на лице: недостиг на средства, изискване за повишаване на заплатите и наред с това непрестанни упреци и атаки в общественото пространство. Има опит за изместване на проблема в сектора. Не бива да се заблуждаваме, че тези злободневни теми, са най-големият проблем на системата. Те практически са решими в рамките на правомощията на Министерството и не налагат тежки законодателни промени.

Какъв е според Вас истинския проблем?

Според мен проблемът е, че за разлика от други европейски държави, у нас средствата за лекарствени продукти, като част от общите разходи, заплащани от Касата, ежегодно се увеличават. С останалата част от средствата на здравноосигурените граждани някак си се опитваме да покрием всичко друго в системата: и заплатите, и разходите за пациентите, и първична помощ, и специализирана помощ, и изследванията. Основният проблем според мен се корени именно в начина на формиране на бюджета на Касата и запазването на тази тенденция.

Казвате, че делът от разходите на НЗОК за лекарства е най-висок у нас в сравнение с останалите страни от ЕС, но в същото време именно за лекарства е най-голямото доплащане в системата от страна на пациента. Да припомним, че доплащането е близо 50% от разходите за здравеопазване.

Пациентите доплащат най-вече за генерични медикаменти, които се използват най-много за лечение на хронични неинфекциозни заболявания. Факт е, че в България най-голямото доплащане у нас е именно за лекарства. Това означава, че има нещо сбъркано в лекарствената политика. Някой получава прекалено голям дял и това за сметка на пациентите и на останалите участници в сектора. В България се говори за генерично заместване само тогава, когато става въпрос за лекарства, заплащани от пациентите. Никой обаче не иска и да чуе за генерично заместване за медикаментите, заплащани от НЗОК, т.е. Касата да има предимно прогенерична политика. Такава се предлага само за лекарствата на свободна продажба.

Да Ви върна обаче отново към казуса със заплатите на болничните директори. Има драстични случаи като този с директора на „Майчин дом". Там се вижда и друга, характерна за част от големите държавни болници тенденция – че директорът сам си определя колко да му е заплатата, да взима процент от паркинга или всяко плащане за „избор на екип“, за консултации, за прегледи, да е единствения, който има право да работи с високо специализираната апаратура на болницата, да получава отчисление от всички договори за наем и т.н. Какъв е начина за справяне с тази несправедливост?

Ще отговоря принципно, а не за конкретния случай, който посочвате. Някои болнични директори, но категорично това не се отнася за всички, не разбират договора за управление като изискване за добро стопанисване и ръководене на дружеството или пък смятат, че ако дружеството има добри резултати то няма значение какво се случва в него. Задължение е на принципалът - на Министерство на здравеопазването, да следи тези процеси. Искам обаче отново да подчертая, че мнозинството от болничните директори получават възнагражденията си в съответствие с нормативната уредба. Смятам, че правилата за управление и възнагражденията на директорите трябва да са ясно разписани, за да не се допускат интерпретации. Те хвърлят петно върху всички. Дали министърът ще каже, че са феодали, дали аз ще кажа, че се създава усещането, че те са такива, за да се прехвърли проблемът от болната глава на здравата, няма никакво значение, защото това хвърля петно върху всички добри управленци.

Проблемът с недобросъвестните директори обаче никак не е малък, защото макар и да са единични случаи, необходимостта от това да си в добри лични отношения с тях, е основната причина младите лекари да не виждат възможност за развитие у нас.

Личните отношения, както вие ги наричате, за съжаление са много разпространени у нас. Те не са само между директори и лекари, между началниците на отделения и медицинския екип в отделението, но и във всички области на живота у нас. Това е вид народопсихология – ако е наш човек е добре, ако – не е, не става. Това ни пречи, когато въвеждаме конкурси, правила или други европейски практики.

Защо има съпротивление от част от общинските и част от частните болници срещу разписаното в НРД изискване за минимално заплащане на медицинските специалисти?

Началните заплати, заложени в Колективния трудов договор (КТД) в отрасъл „Здравеопазване" станаха част и от НРД, защото депутатите гласуваха това изискване в Закона за здравното осигуряване.

Вместо КТД, те биха могли да използват различни механизми като посочат например конкретна сума или съотношение към средната заплата за страната. Каквато и да е формулата, по която се изчислява факт е, че за първи път се залага минимална долен праг на труда на медиците. Проблемът реално е, че голяма част от болничната система е изостанала в заплащането с 30 дори 40%. В такъв случай според мен е редно критиците на изискването за гарантиране на минималните възнаграждения да обяснят на болничния персонал и на обществото какви са разходите, приходите и възможностите на болницата. Дори да бъде премахнато това изискване от НРД, не бива да забравяме че има естествен пазар на труда. Колегите лекари и медицинските специалисти не са собственост на никого и те ще отидат да работят там, където им се предлагат по-добри условия и заплащане.

Няма ли да се наложи да се помогне на някои лечебни заведения?

На областните болници, на които са вменени редица извънредни задължения, както и на някои общински, които са единствени в района, може би ще трябва да се помогне. Държавата трябва да направи преоценка кои болници са стратегически и кои трябва да се подпомагат.

Смятате ли, че ако пациентите знаят своите задължения в Спешните отделения, това би намалило агресията срещу медиците, каквато беше проявена и в „Пирогов" от съветник на министър?

Нееднократно сме казвали, че навсякъде където се говори за права, трябва да се говори и за задължения, както на лекаря, така и на пациента. Има лечебни заведения, в които има вътрешни правила за поведение и на лекари, и на персонал и на пациенти, поставени на видно място. Липсата им на ниво закон обаче оставя неспазването им без последици. И още нещо: много често при агресия, дори физическа, наблюдаваме оправданието, че близките на пациента били притеснени или афектирани. Тази нишка трябва да бъде прекъсната. Когато сложиш себе си или близкия си над останалите болни, застрашаваш тяхното здраве. Когато пък става въпрос за публична личност или някой с власт, то този човек трябва да е пример за обществото, а поведението му достойно. Само заради поста, който заемаш в такава ситуация, дори и да си прав, трябва да се извиниш и да си замълчиш. Не е нужно да търсиш закрилата на институцията, в която работиш. Най-малкото, защото лечебното заведение ти е помогнало.  Ако някой е решил да се занимава с политика, трябва да е лидер и да знае, че отговорностите му пред обществото са много по-големи в сравнение с тези, на обикновените граждани.