Д-р Димитър Петров: Проверяваме договорите на МС, сключени по време на пандемията

Д-р Димитър Петров влезе в екипа на служебното ръководство в Министерството на здравеопазването като заместник-здравен министър. Той има дългогодишен опит в системата – бил е член на ръководството на БЛС, управител и бивш подуправител на НЗОК. Разговаряме с него по актуалните теми за сектора.

Д-р Петров, едно от първите действия на екипа ви беше промяна на реда за ваксинация, свързан със създаване на график за зелените коридори. Предвиждате ли други промени в тази насока?

Освен промяна в реда за ваксиниране, основната промяна беше свързана с общопрактикуващите лекари и прехвърляне на повече дейност по ваксинация към тях. По наши данни, за да достигнем до някакво приемливо ниво на имунизирани в началото на есента, трябва да правим поне по 50 000 ваксини на ден. Това без участие на личните лекари не може да се постигне, защото разчитаме поне 30 000-40 000 от ваксините да се правят от тях, както и приоритетно да се ваксинират възрастните хора. Процентът ваксинирани сред тях е нисък и на това се дължи високата смъртност от COVID у нас. Косвено казано, ако един 70-годишен човек се ваксинира, с оглед смъртността, е равно приблизително на 40-50 души на 30-40 години. С оглед на това основното, което направихме, е доставката на ваксините да става почти до кабинетите на лекарите.

Това означава ли, че е решен проблемът със снабдяването с ваксини на личните лекари и работи ли вече електронната система, чрез която те могат да заявят количества?

Въпросът е решен, системата работи, пунктовете са определени. Този хаос, който беше създаден, особено в големите градове, особено в София, не можеше да продължава. Имаше и примери в обратната посока – има РЗИ в страната, които бяха организирали логистиката. В София това за съжаление не се случи. Не може ваксини срещу рак на маточната шийка да се доставят до кабинетите, а да не могат да се доставят ваксини срещу COVID. В момента идентифицираме и лицата, които са трудно подвижни и не могат да достигнат до кабинетите. Там РЗИ в сътрудничество с джипитата, със социалните служби ще се организират с мобилни екипи, които да ги ваксинират. Друг фокус е самата мотивация на хората, защото ваксини вече има.

Как оценявате ваксинационната кампания до момента и изобщо организацията на процеса?

Първият проблем с ваксините в България бе поръчката, която бе направена през юли-август месец и с която просто не са били „улучени“ правилните ваксини. Тогава е поръчана пълната квота на AstraZeneca и Sanofi, докато от РНК ваксините е поръчано много по-малко от полагащата се квота от 1,55%. Когато се прави такава поръчка, би трябвало много внимателно да се проучи в каква фаза са разработките, в каква фаза се намират отделните производители, какви са предварителните данни от проучванията им. За това нещо би трябвало да се използват структури на Външно министерство, а мисля и на службите. Мисля, че това не е направено. Още юли месец се знаеше, че ваксината на Sanofi ще се забави и ще излезе септември-октомври тази година, сега се очаква, че ще се забави още. Знаеше се, че и ваксината на АstraZeneca ще се забави, тъй като едното клинично проучване беше с объркана доза, което ще забави регистрацията, което и стана. От другите две ваксини, които излязоха първи, ние в началото поръчахме много ниска квота. По този начин пропуснахме януари-февруари да получим повече ваксини и да успеем да ваксинираме поне най-рисковите групи – лекарите и възрастно население. Именно поради тази причина ние сме на едно от последните места в Европа по процент на поставени ваксини. Аз имам спомен, че още януари месец Гърция ваксинираше по 35 000 души на ден, което значи, че на първо място имаш ваксини и на следващо място – имаш организация.

Имаме ли ги сега?

В момента имаме достатъчно ваксини, но това е факт благодарение на допълнителната квота, разпределена между страните от ЕС, на добрата воля на останалите държави и мисля - лично на премиера на Австрия. Опитваме се да подобрим и ваксинацията. Третият въпрос е с мотивацията – очевидно трябва да се направи по-масова, по-широка и по-човешка ваксинационна кампания. Такава определено е нужна, защото е много вероятно да се наложи и поставяне на трета доза, а може и ваксината срещу COVID да стане ежегодна. Със съжаление констатирах, че средствата, заделени за кампания, са прехвърлени в капиталови разходи и практически няма заложени такива. Заложените първоначално такива март-април са били прехвърлени.

Ще успеем ли да постигнем 70% имунизационно покритие през лятото?

Тези сметки, които предишният министър говореше, са сметки без кръчмар, те математически не излизат. За да достигнем 70% от населението  - за нас означава 4,6 милиона души. Ако приемем, че условно около един милион са се срещнали с вируса, това означава да имаме още 3,6 милиона ваксинирани и 7 милиона ваксини. При 50 000 ваксинации на ден, това са 4-5 месеца. Но можем да достигнем едно приемливо ниво началото на лятото от около два милиона ваксинирани, поне с първа доза, и есента да я посрещнем с достатъчно високи нива от поне 60% ваксинирани. Тогава обаче ще дойде другият проблем – липсата на достатъчно желаещи да се ваксинират, поне 30% от хората са решили да не се ваксинират по никакъв повод.

Има ли вече яснота в МЗ какви действия ще се предприемат спрямо останалите количества от ваксината на AstraZeneca?

Най-вероятно ще се търси вариант да се дарят на близки страни, защото те трудно могат да се продадат, изтича и срокът на годност. Има и отлив към самата ваксина, който не знам доколко е обоснован. Ваксината е добра, особено за възрастни хора.

Обмисляте ли провеждане на нови конкурси за бордове на директори в лечебни заведения и ако - да в кои?

Проведените конкурси в края на мандата са направени тенденциозно, да се увековечат хората. Прави впечатление, че местата за т. нар. независими членове като че ли са са много партийно оцветени и са поставени там под давление на местните структури на ГЕРБ за областните болници, при другите по някакъв начин – координирано на централно ниво. Ние заварихме повечето конкурси в почти приключила фаза. На областните болници, след тази процедура им предстоят акционерни събрания. Там ситуацията е доста абсурдна – държавата си прави конкурс, за да си определя борд, после се отива на акционерно събрание. Най-вероятно ние ще ги спрем, на самите събрания ще гласуваме против назначенията и на първи етап ще оставим досегашните кадри.

А по отношение на останалите болници?

Ще предприемем действия там, където имаме сигнали или ние самите имаме данни за лоши резултати и лошо финансово състояние. Защото – правят се конкурси за директори, явяват се старите, които са предоставили концепции, писани преди. Има хора, които стоят повече от 5-10 години, резултатите са лоши, трагични, но директорът се представя добре и се назначава отново. Имаме сигнал и за „Александровска“ болница. Болницата действително е в много лошо финансово състояние, тя има натрупани задължения от 67 милиона лева в период от около седем години при капитал 70 милиона. Там най-вероятно ще се наложи да се предприеме нещо - процедурата в този случай е назначаване на прокурист и обявяване на нов конкурс за директорите по сега действащия закон. Той най-вероятно ще бъде променен от следващия парламент, тъй като това не е добра процедура. В момента извършваме проверка в тази болница, но вероятно ще последват и в други на база сигнали и финансови резултати. Не може да се мисли обаче за „масови“ чистки, като това се отнася и за областните болници – просто там няма да се избере съветът, за да може после да се проведе нормална процедура. На някои места там обаче също сигурно ще предизвикаме нови конкурси.

Други проверки планират ли се от ръководния екип на МЗ?

Тече преглед на направеното до момента. Длъжни сме пред общестото. Започват да излизат смущаващи неща около това какво, как, по какви процедури и изобщо без процедури е купувано по време на пандемията – респиратори, предпазни средства и др.

Възможно е да излязат нарушения?

Да, много е вероятно да излязат. До каква степен ще са тези нарушения, до каква степен ще са еднолични действия на някои хора - има предварителни данни, но е нужно да ги обобщим. Тук се касае за това, което е купувано с решение на Министерски съвет. Заради извънредната обстановка е купувано без обществена поръчка, но това не означава, че не трябва да се направи подбор, процедура, критерии, на които да отговарят тези неща и това да е съгласувано със специалисти, с няколко дирекции, а не да се внасят директно в МС и там да се одобряват договори за милиони с фирми. При решенията, които са правени от Министерството, е правен някакъв подбор. Първите 50 респиратора обаче  не се знае как се купени и на какви изисквания отговарят. Вероятно ще се направи и преглед в НЗОК и по-конкретно разпределенията на бюджетите на болниците и то в период още от 2017 година. Говорим за субективно разпределение извън правилата, което може да доведе до факти, препоръки, до сигнал до съответните органи.

Кое наложи промяна в предвидения процес на електронизация на рецептите и новата заповед на МЗ да останат и хартиените такива?

Решихме да оставим възможността за хартиена рецепта за т. нар. бели рецепти, касаещи лекарства, които се предписват по лекарско предписание, но се заплащат от пациента. Доводът е много прост – има лекари, които извършват домашно посещение, има и много лекари, които не работят с каса и не ползват софтуера на касата. Всички лекарства, които преминават по каса, ще бъдат изписвани по електронен вид. Ако не бяхме предприели тази промяна, щеше да настъпи хаос.

Вие сте един от защитниците на е-здравеопазването. Предвиждате ли някакви промени в тази насока в следващите няколко месеца служебният екип в МЗ?

Кой знае какви стъпки не можем да направим, най-малкото защото сме с вързани ръце до голяма степен. Аз лично още 2015 година бях поставил въпросът, че тази част от Националната информационна система, която касае пряко НЗОК  - плащанията, електронната рецепта, досие и регистри, да се направи от касата и впоследствие да се интегрира към единната система. Тогава всичко се вкара в един проект, който или се проваляше или се отлагаше. В един момент модулите се дадоха на фирми, които имаха капацитет.  Впоследствие, в средата на миналата година, с решение на Министерски съвет, тези дейности от всички държавни структури, включително и НЗОК, се прехвърлиха на „Информационно обслужване“. То започна да работи модулите отначало, което според мен забави нещата с една година. Този необмислен ход доведе до това, че тази дейност, която се изпълняваше със средства по европейски проект, беше прекратена поради  това, че не се изпълнява с обществени поръчки. Договорът с ИС не предполага провеждане на такива, в резултат тези дейности вместо с европейски пари се изпълняват с бюджетни средства. Това е станало с докладна на зам.-министър Жени Начева. Сега разбрахме, че това е могло да бъде избегнато, защото е имало възможност да не прекратяват вече започнати проекти с европейски средства.

Ще предприемете ли действия в тази насока?

В момента НЗОК е поискала да излезе от Информационно обслужване и ние го подкрепихме. Има оплакване от тяхна страна, че за подръжка на софтуер, което обикновено са малки суми, в момента получават оферти от ИС, които са 4-5 пъти по-високи. На мен тази фирма започва да ми прилична на казуса с „Автомагистрали“.

Означава ли това, че ще поискате прекратяване на договора с фирма Информационно обслужване?

Не мога да кажа дали сега ще поискаме подобно нещо или ще оставим въпроса за следващото правителство. Очевидно тази схема с "Автомагистрали", "Информационно обслужване", ВиК холдинга не води до нищо добро, губят се европейски средства.