Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправяйки пред голямо изпитание здравните системи във всички страни и най-вече работещите в тях. Лекарите, медицинските сестри и целият останал персонал, ангажиран в здравния сектор, е „армията“, която почти една година е нашият щит в борбата с непознатия опасен вирус. Натоварването, на което те са подложени, е неимоверно и често до краен предел. Изтощението, умората и липсата на почивка със сигурност оказват своето физическо и психическо влияние върху медиците и всички техни колеги от „първа линия“ в битката с болестта. На фона на всичко това синдромът на професионалното прегаряне или т. нар. „burnaout”  важи с пълна сила за всички заети в здравните системи. У нас тези проблеми са особено наболели, поради факта, че голяма част от медиците са принудени да работят на няколко места, често почти без почивка, а когато към този професионален „маратон“ се прибавят и натрупани с години организационни проблеми в сектора, резултатът със сигурност ще е за сметка на психичното  и емоционално здраве на лекарите и техните колеги. Неглижирането на тази грижа обаче крие риск скоро лицата зад маските от първата линия на фронта срещу COVID да бъдат изправени пред пълно изтощение. 

Умора и страхове

Световната здравна организация (СЗО) описва професионалното прегаряне като синдром, свързан с хроничен стрес на работното място и характеризиращ се с чувство на изчерпване на енергията или изтощение, увеличаване на менталната дистанция от работата или чувство на негативизъм или цинизъм към нея, както и като цяло намалена професионална ефективност.
Кризата, породена от COVID-19, изправи лекарите и техните колеги пред огромни нива на стрес. Синдромът на професионалното прегаряне сред съсловието се оформя като все по-нарастващ проблем, а пандемията на COVID-19 само го влошава, сочи проучване на изданието Medscape от септември тази година. Като част от изследването са анкетирани повече от 7500 лекари от цял свят, по-голямата част от които практикуват в САЩ. Почти две трети (64%) от анкетираните медици признават, че пандемията е засилила чувството им за професионална умора, а около половината посочват, че са лекували лично пациенти с COVID-19. Запитани кой момент от създалата се криза ги е натоварил най-много, немалка част от тях са отговорили, че най-тежките моменти са били свързани с грижи и лечение на пациенти, които за съжаление са починали или са били в критично състояние. Други техни колеги споделят за притесненията си, особено в началото на кризата, когато не са имало достатъчно предпазни средства, а са били изправени на първа линия в битката с вируса. Загубите в редиците на съсловието също оставя трайна следа в съзнанието и поражда страхове.

Аналогично изследване по темата – това на Medical Economics обособява и друг заформящ се проблем пред медиците, свързан с кризата около COVID-19, a именно загубата на чувство за автономност. Поради липсата на достатъчно персонал и свръхнатовареността на системата, в редица държави много лекари са принудени да подпишат договор, според който могат да бъдат задължени да работят в различни структури. „Тези договори са като службата на войниците в армията. Лекари с различни специалности изведнъж се оказаха на работа в спешните отделения за лечение на COVID  и бяха принудени да лекуват пациенти в състояния, които последно са виждали в учебниците си от лекциите в университета. Това е огромен удар върху личното чувство за избор и автономия“, се отбелязва в проучването. 32% от участвалите него медици  посочват като фактор, допринасящ за прегаряне на работа именно загубеното чувство за автономност и общото усещане за безпомощност.

Бумащина

Административното бреме в работата на лекарите утежнява допълнително и без това натовареното им ежедневие и също води до професионална умора. Макар да сме свикнали с мисълта, че прекалено многото бумащина е „запазена марка“ за работещите в българската здравна система, на практика този проблем е налице сред колегите им на много места по света. „Лекарите влизат в медицинската професия, защото искат да се грижат за пациентите, а не да се фокусират върху административни задачи. И все пак тези задачи продължават да доминират в тяхното ежедневие, като изискват огромна доза внимание, а това често води до допълнително професионално натоварване“, е посочено в изследването на „Medical Economics“. Пандемията COVID-19 доказа все по-голямата нужда към автоматизиране на част от административните дейности, ангажиращи лекарите, там където това е възможно, с цел облекчаването им. Процесът би могъл да включва и обучение и различен тип електронни услуги за самите пациенти, свързани с грижата за собственото им здраве, препоръчват различни експерти по оптимизация на тези процеси.

Свръхнатоварване

Епидемията от COVID натовари допълнително тежките графици на медиците по цял свят. Според данни на изпълнителната агенция по здравеопазване и безопасност на Обединеното кралство по време на пандемията на коронавируса на много места от лекарите се изисква да работят 24-часови смени. В действителност на подобен изтощителен режим на работа са подложени хиляди лекари и техни колеги по цял свят, а България не прави изключение. Според европейската директива за работното време всеки работник трябва да получи минимум 11 часа почивка за период от 24 часа. Спазването на правилата за почивка е особено важно, когато се касае за тежък и изключително отговорен труд, какъвто е медицинският. Д-р Джон Макфарлейн от Ирландската медицинска организация предупреждава, че принуждаването медиците да работят извънредно и без почивка крие рискове както за тяхното собствено здраве, така и от допускането на грешки в работата им, което се отразява на качеството на грижите за пациентите. „Денонощните смени са твърде са опасни както за здравето на самите лекарите, така и за безопасността на пациентите“, заяви той, цитиран от irishexaminer.com.

България – насред COVID криза и недовършени реформи

За съжаление България не прави изключение от общата картина на професионално пренатоварване сред медицинската общност. Натрупани с години проблеми в сектора допълнително усложняват условията, в които работят българските лекари, сестри и всички останали техни колеги. Недостатъчното персонал у нас, резултат от продължаващата с десетилетия миграция на здравните специалисти в чужбина, липсата на цялостно електронно здравеопазване и незавършени от години структурни реформи се отразяват пряко и косвено в работата на медиците.
„Всичко, което виждаме, е резултат от незавършените реформи много години назад“, заяви наскоро здравният министър проф. Костадин Ангелов. А малко след това добави - „Основният проблем в здравната система са хората, които са все по-малко, които са изключително уморени, вече са и обезверени от отношението на голяма част от българското общество“. Думите му само потвърждават това, което обединява огромната част от работещите в здравната системи през последните месеци, освен безкрайните часове, посветени в грижи за пациентите, а именно – умората. Умора, която е обхванала и лекарите, и сестрите и всички техни колеги от „първата линия“ срещу COVID.
„Колегите са преуморени и прегорели от всичко, което се случва пред очите им. Те са психически и физически на ръба на силите си“, коментира пред Zdrave.net председателят на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева. „На практика една голяма част от медиците в България влязоха в COVID кризата вече емоционално прегорели“, заяви пред медията ни и психиатърът д-р Ирина Лазарова. В резултат по думите й лекарите започват да имат преживяване за намалена лична ефективност, а от там се прокрадва идеята за несигурност в собствената професионална компетентност.
Безспорно фактор за демотивация сред съсловието у нас, което също влияе на общото отношение към професионалната идентичност, е и продължаващото ниско заплащане в системата на фона на възнагражденията на медиците на Запад. Въпреки че на няколко пъти правителството обяви допълнителна финансова подкрепа за работещите на първа линия, казуси като този в Поморие, където стана ясно, че административна грешка е лишила медиците от местната болница от допълнителните 1000 лв. за лечение на COVID, отново говорят за пробойни в системата. А фактът, че по принцип работещите в морския град медицински сестри се разписват срещу 650 лв. месечна заплата ще оставим без коментар. Малко след този случай се оказа, че има проблеми и с изплащането на допълнителни средства за личните лекари в България. Подобни пропуски  в системата, на фона на свръхнатоварването, на което са подложени в момента медиците, е допълнителна причина за професионалната им демотивация и общо усещане, че някой отново не си е свършил работата, а цената я плащат тези, които най-малко заслужават.

Недоволство и недоверие

Когато говорим за професионално прегаряне сред медицинското съсловие, не можем да подминем и една друга съществена причина за него, а именно – насажданото с години в обществото негативно отношение към медиците. Настоящата криза, породена от непознатия вирус, за пореден път извади на показ редица язви в здравната система, която въпреки уверенията на здравните власти, че беше подготвена през летните месеци за очаквания пик на пандемията през зимата, отново разкри трупани с години проблеми. Не един и два случая на починали пациенти в момента са обект на проверка от Изпълнителна агенция Медицински надзор. Каквито и да се резултатите от тях обаче обществото отново има поводи за голяма доза недоверие към системата, а най-потърпевши от тази оценка отново са медиците. Според едно от последните проучвания на „Галъп“ по-голямата част от българите или над 76% признават, че не биха разчитали на здравната система, ако им се наложи. Това недоверие няма как да не остави следа в работещите в нея, които най-малко имат вина за недовършените реформи, административните пропуски и критичното натоварване, на което е подложена тя в момента.

Решенията

Има ли механизми, чрез които може да се помогне на медиците за справяне с професионалното прегаряне? Специалистите по проблемите на психичното здраве са категорични, че особено в настоящата ситуация трябва да се постави фокус върху проблема с хроничната умора от работа и демотивацията. Това важи с особена сила и за медиците.
„Грижата за психичното здраве на лекарите е необходимо да започне още от студентската скамейка, а дори и по-рано – още когато младите хора правят своя избор на професионално поприще. Грижата за психичните ни ресурси като лекари е въпрос на култура и ценности“, посочва д-р Лазарова. Според колегата й д-р Дроздстой Стоянов в лечебните заведения трябва да се въведе система за психологически одит. Психологическият одит в здравните заведения предполага комплексна оценка на психоклимата на работното място и неговия принос към риска от бърнаут сред персонала, заяви той пред Zdrave.net. Д-р Дроздстой е категоричен, че е необходима и стратегия, която да гарантира добра материална осигуреност на медиците и условия за пълноценното им професионално развитие.
В доклада на Medical Economics проблемът с бърнаута се посочва и като проблем, преживяван в самота и лични обвинения. „Това, което обикновено виждаме като поведение е, че когато лекарите са на предела на силите ти, те често се вглеждат в колегите си и си казват: „Да, но всички останали правят същото като мен. Те също работят дълги часове като мен, но явно се справят“. В действителност обаче страдат в самота и мълчание“, посочва Бин Пичинини, психиатър от Мичиган. По думите му това поведение обаче е предпоставка за задълбочаване на проблема с умората от работа.
Д-р Лазарова е на същото мнение. „По отношение на професионалната си идентичност лекарите в България изглежда трябва да бъдат „от желязо” и да са „свръхчовеци”. Това очакват от тях пациентите, политиците и обществото като цяло. Това очакват и самите лекари от себе си. Неслучайно, една не малка част от починалите от COVID лекари в България, са потърсили твърде късно медицинска помощ и дълго време са се лекували сами и не са се оплаквали дори и на колегите си“, заявява тя.

Във всеки случай рано или късно кризата COVID-19 ще отмине. Дали обаче тя ще поднесе уроци, от които бихме могли да се поучим или ще задълбочи допълнително съществуващи с години проблеми в така важния за всички ни здравен сектор, е въпрос на избор. Избор, който трябва да вземат както всички работещи в него, така и тези, които взимат управленските решения, но и всички ние като общество. Защото след тази криза, освен погубените човешки животи, може би е добре да преброим и спасените. А зад тях и зад маските на медиците се крият хиляди изтощени до краен предел лекари, медицински сестри и още много други техни колеги. И най-малкото, което заслужават те, е една по-стабилна, перспективна и спокойна среда на работа утре. Както и едно голямо „Благодаря“.