Спор в Надзора на НЗОК за цените на клиничните пътеки

Спор в Надзора на НЗОК е предизвикало предложението за намаляване на цените на клиничните пътеки заради преразхода в болнична помощ по бюджета на Касата за 2024 г. Това става ясно от стенограмата от заседанието на Надзора, проведено на 30 октомври.

Управителят на Здравната каса Станимир Михайлов съобщава, че е направено предложение към БЛС как да бъдат намалени цените на клиничните пътеки за месец октомври и ноември. „Подходът тук е да не бъде спрямо всички лечебни заведения, а само за тези, които са отчели дейност с отрицателен знак по реда на Механизма. Това е предложение, което е на масата за преговори“, казва той.

Според представителя на ССИ в Надзорния съвет д-р Николай Болтаджиев обаче по този начин се наказват болниците, които са работили повече, а вината за преразхода е на Здравната каса, защото не са изведени дейности в извънболничната помощ.

Д-р Иван Кокалов, представител на КНСБ, смята, че има известна логика в това, че излиза като наказание, защото надвишаването на индикативните стойности не е по желание на лечебните заведения, а заради пациентите, които са ги потърсили. „Според мен трябва да се намали цена на пътека на съответната пътека, независимо коя болница я изпълнява. Ако продължи търсенето да е увеличено – цената да бъде по-ниска за всички, не само за тези, които са надхвърлили. Според мен това е справедливото и според мен юридически издържано, защото действително не можеш да ги накараш… Така че, ако нещо ще договаряме с лекарския съюз, трябва да кажем – тъй като за тази, тази и тази пътека има надхвърляне на обемите ние предлагаме по тази пътека цената да я намалим, да не е за съответната болница, а за съответната пътека“, казва той.

„Не можем ние да си посипваме главата с пепел, защото нито ние определяме бюджета, нито ние определяме цените, заедно с лекарския съюз се определят. Трябва да се помисли за в бъдеще по принцип, защото тази точка от НРД е ялова. Няколко пъти ние посягаме към нея и отговорът е не. Аз не очаквам, че Лекарският съюз ще се съгласи, независимо от нашите постановки и трябва да се преосмисли начина, по който е, защото тя фигурира като някаква предпазна мярка, но де факто е неизпълнима. И ще видите, че отговорът ще е не. Никой няма да се съгласи да намалява цени“, допълва обаче д-р Кокалов.

Станимир Михайлов уточнява, че предложеният подход цели да не бъдат „наказвани“ тези лечебни заведения, които не са достигнали въобще индикативните стойности, защото там няма основание да искаме някаква корекция.

„След като има пазар и болният е този, който определя къде да отиде, тези, които са надвишили и са на минус, нямат вина, че са предпочетени пред други болници. Но логически и юридически е по-справедливо да се намали цената на пътеката, а не да се наказват болниците“, допълва д-р Кокалов.

Д-р Болтаджиев обаче е категоричен, че не е справедливо да се намаляват цените на клиничните пътеки, защото и без това цените те не са адекватни и балансирани. В отговор председателят на Надзора доц. Петко Стефановски отсича, че не може да се твърди дали цените на пътеки са адекватни или неадекватни, защото те са договорени с експертите от БЛС.  „Всички знаем, че има голям дисбаланс в цените на клиничните пътеки“, репликира д-р Болтаждиев и допълва, че е против да се пипат сега цените на клиничните пътеки. „По-скоро да се помисли за в бъдеще за изнасяне на дейности в извънболничната помощ, също така за балансиране цените на пътеките, за намаляване стойността на изискванията, които увеличават стойността на лечението в болниците. Смятам, че това ще е правилното, защото това са механизми в нашите ръце, а ние не ги използваме. До някъде смятам, че ние сме виновни за дисбаланса както с цените на пътеките, така и с превишените стойности, тъй като изискванията са много финансовоемки за болниците, които ние поставяме, без да съм сигурен, че те определят в повечето случаи качеството“, казва още той.

Представителят на АИКБ Боян Бойчев пък настоява първо да се коригират цените на клиничните пътеки, които са в повече и второ – това да става едностранно от страна на Касата, без преговори. Предложението му не среща подкрепа и преговори с Лекарския съюз по този казус ще бъдат проведени, но ще се мисли и за отпадане на клаузата, свързана с преразхода в болнична помощ, от НРД.

По-късно по време на заседанието д-р Кокалов коментира самото ценообразуване на медицинските дейности.

„Как се образува цената на пътеките? Кажете и в коя цена на пътеката е включен труда на персонала? На лекар, на сестра. Няма включена цена на труда. По принцип пътеките, като начин за финансиране е погрешен, защото той е взет от Австралия, той е по-скоро за гаранция за качеството. Трябва да има промяна по принцип на начина на финансиране, за да могат да бъдат отчетени всички тези детайли – цена на труда, тези всички амортизационни, лекарства и т.н. за всяка една конкретна пътека е много сложен труд, защото много добре знаете, че една професорка се опита да остойности едни работи и я отсвириха, защото „постната пица“ каза – това струва много скъпо, няма да го правим. Ако беше лесно, щеше да стане. Но по принцип затова ние задаваме тези въпроси, ще ни задават от всички болници, няма значение частна, общинска, държавна, защото начинът на финансиране е сбъркан и затова има лъжа и измама. Затуй ще има надписване, защото те се стремят по някакъв начин да наваксат тези средства. Остави печалбата, тя също трябва да бъде регламентирана, според мен.

Но няма как да обсъждаме сега само амортизационни, защото трябва да обсъждаме с лекарския съюз и той е взел да остойностява цена на лекаря, утре сестринския ще каже, а в същото време синдикатите договарят цената на труда и изобщо става една манджа с грозде, да ме прощавате за израза. Но някой, ако има време, защото ние сме в една перманентна политическа криза, ако има време, някой трябва да седне и сериозно да преосмисли начина на финансиране в здравеопазването. (…) Ако трябва, ще правим кръгли маси след това, дано да има Парламент, дано да има бюджет. Ние сме длъжни, обаче това недофинансиране, което го виждаме, да го препратим на министерство, на Парламент, не е наша работа кой ще го вземе, но ние трябва да кажем, след като се взеха решения след гласуван бюджет в Парламента – да се поемат безплатни лекарства за сърдечносъдовите заболявания, да падне ограничението за ядрено-магнитен резонанс“, казва той.

Пълния текст на стенограмата може да видите тук.