Предизвикателствата пред здравната система - финансирането и липсата на кадри

Финансирането на лечебните заведения и недостигът на кадри бяха посочени като главите проблеми на българското здравеопазване по време на дискусията „COVID-19, предизвикателства и решения при лечебните заведения за болнична помощ“, която се проведе днес.

Председателят на Асоциацията на университетските болници проф. Красимир Иванов заяви, че недостигът на медицински кадри няма как да бъде решен оперативно. „За да се реши този проблем, трябва сега да се положат основите и да има едно дългосрочно планиране, което сега липсва. Дори днес да приемем толкова първокурсници за лекари и сестри, колкото са необходими на страната, трябва да знаем, че сме

10 години назад

Шест години са нужни, за бъде подготвен един лекар и още четири, за да придобие той специалност“, каза проф. Иванов.

По думите му сега е необходимо да има и много по-бързи и гъвкави управленски решения в областта на финансирането на лечебните заведения. „Нужни са законодателни промени, които да позволят на МЗ и НЗОК целево да финансират дейности в лечебните заведения и за дълготрайни материални активи. Обемът дейности в университетските болници е паднал, а това води и до спад във финансирането“, каза още проф. Иванов.  

„В големите университетски болници, които имат повече персонал, проблемите с недостига на кадри могат да бъдат компенсирани. В „Пирогов“ до момента 96 души са прекарали COVID-инфекцията. На фона общия персонал 2350, това е по-малко от 1%. Т.е. ние имаме възможност за компесаторни механизми, които да не допускат броя на заразените медици да попречи на общия лечебен процес. Не така обаче стоят нещата с общинските и областни болници. Ние сме подготвени, имаме предпазни средства и дезинфектанти, големите болници имат възможност да поемат по-голям брой пациенти с коронавирус, но това трябва да бъде облечено в някаква финансова рамка, която да ни даде възможност да запазим персонала си“, заяви директорът на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Асен Балтов.

Председателят на Сдружението на областните болници д-р Васислав Петров заяви, че в областните болници попада големият процент от тежките случаи. „С изключение на две болници, във всички областни има инфекциозни отделения. Т.е. ние поехме първия удар от COVID. Бяхме първите, които трябваше да организират работата си около инфекцията и първите, които поеха негативите от тези пациенти, включително и заболеваемост на персонала“, каза той.

По думите на д-р Петров при тях е и най-тежкият проблем с кадрите.

„Нашият персонал е доста застарял, с над 55 години средна възраст,

не сме привлекателни за младите колеги. Трябва да се създадат медицински кадри сега, за да може след 7-8 години да ни има. Проблемът с финансирането заради липсата на планова дейност беше сериозен. Тези 85%, които изплаща НЗОК, действително ни помогнаха в най-тежките месеци, но по този начин стана невъзможно да се плаща на доставчиците и започнахме да трупаме сериозни задължения. Факт е, че епидемията не се разпределя равномерно в цялата страна, трябва да се помогне на тези, които имат най-голяма нужда.

С конкретно предложение за финансиране на болниците по време на COVID-епидемията излезе председателят на Сдружението на частните болници Красимир Грудев. „Нужна е индексация на болничните бюджети заради увеличените цени на клиничните пътеки. Най-лошото е да се спира работа заради достигане на лимитите. Тези 85%, които НЗОК дава на базата на планираните бюджет, трябва  да се изчисляват на базата на актуализираните бюджети за периода август-ноември, като това ще позволи и да се увеличат заплатите на персонала. Във връзка с преодоляването на проблема с липсата на кадри апелирам към НЗОК, Министерството и парламента

за привличане на средства по Европейски програми

в предстоящия седемгодишен период“, каза Грудев.

„Тези предложения, които дадохте, вече са изпълнени, НЗОК е една от малкото, която реагираше на момента, за да осигури финансиране, при това не само за болниците, но и за цялата система, и отговаряше на всички предизвикателства. Касата си позволи тази година да претрансфомира модела. Никой не ограничава болниците до 85%. На тези, които ги надвишават, дейността им веднага се разплаща“, отвърна управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.

Той подчерта, че до момента са лекувани и е заплатено за 5102 пациенти с COVID по данни на информационната система на Касата. Не всички са били болни от коронавирус, а са били с други заболявания и придружаващо COVID и са отчетени по други редове. Над 19 000 са PCR тестовете, направени от момента, в който НЗОК е взела решение да ги плаща. „При лимит 2800 на ден. Не се използват тези тестове по правилния начин или няма желание да се използват. 40 са вече лабораториите, които имат договор с Касата. Със средствата и законовата база, с които НЗОК разполага, осигурява достатъчен финансов ресурс. Няма обаче да се съглася директори на РЗИ, директори на болници и щабове да създават нови структури, наречени COVID-отделения. Няма да се съглася, че ще сключваме договор по която и да било пътека, без да има осигурен специалист, защото в противен случай поставяме под риск здравето на пациента“, категоричен беше проф. Салчев.

„Да се говори, че няма средства и не сме гъвкави, мисля, че малко не е честно“, каза още той и допълни, че през март и април всеки ден е имало

обаждания от болници, че не искат да лекуват пациенти с COVID,

за да им бъдели лечебните заведения чисти.

„Изводът дотук е, че имаме проблем. Ако Касата твърди, че всички финансови искания са изпълнени, а анкетата показва, че 1/3 от лечебните заведения не са готови за предизвикателствата, а огромен процент - 91% казват, че имат финансови проблеми и че има съпротива сред екипите, имаме проблем. Диалог е ключовата дума. Да, човешкият фактор се очерта като най-голям проблем на системата. Кризата показа какви са дефицитите и дефектите на системата и ги задълбочи. Какво стана с 500 млн. лв. във фонда за борба с COVID- инфекцията?“, попита и депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер.

„Това, което се опитва МЗ и НЗОК да направи, е да осигури баланса между всички лечебни заведения в условия на пандемия, така че финансирането да се разпределя по прозрачен и правилен начин“, каза зам.-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева.

По думите й прави впечатление, че при над 300 договорни партньори на НЗОК

от 2018, 2019 и 2020 г. няма дейност за болнична и извънболнична, която да е отчетена и незаплатена

„COVID ситуацията показа, че институциите могат да работят заедно“, каза още тя.

"В ситуацията, в която се намираме, ключовите думи трябва да бъдат диалог и солидарност, защото ако не тръгнем заедно да се справяме с предизвикателствата от коронавируса и последствията от това, успехът ни е под въпрос. От гледна точка на парламента, действително трябваше много бързо да се настрои законодателството към новата ситуация. Познавам проблемите и и на болниците, и на общопрактикуващите лекари, и на Спешната помощ, и в стационарите, но е важно всеки да подходи отговорно, за да бъдем полезни на пациентите, а и защото без солидарно участие, успешното излизане от COVID-кризата не може да се случи", каза председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова.

"Всички знаем, че в здравната система има сериозно недофинансиране и благодаря на институциите, че реагираха бързо, защото без това, нямаше да можем да оцелеем. Ако в услоивята на пандемия не бяхме реагирали като държава, съвсем щеше да блокира здравната система", каза председателят на Българска болнична асоциация Свилена Димитрова. 

Тя допълни, че проблемът все още стои. "В тези шест месеца България показа, че може да се справи в епидемична обстановка. Включителсно и частните болници, които не знам по какъв повод бяха критикувани, поеха много сериозно необходимостта от обслужване на COVID-пациенти. Крайно време е да спрем да делим болниците на държавни, частни и общински, а да видим по какъв начин те да бъдат финансирани така, че това, което са вложили и продължават да влагат, какво действително се компенсира. Трябва да има дългосрочна визия за финансиране. По отношение на недостига на специалисти, ще направим предложение за либерализация на режима на допускане на такива специалисти от чужбина, защото съвсем скоро няма да има как да реагираме", каза още Димитрова.