Научиха се болниците да лекуват по-добре, ако такова увеличение имахме през зимата, сега случаите щяха да са 10 пъти повече. Това каза пред БНТ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев.
„Очакваме вирусът да стане по-малко смъртоносен, но засега няма медицински доказателства за това. Смъртността у нас е висока, но тя винаги е висока, когато утихва вълната. В момента много ни критикуват за това, че тя е само 2 пъти по-ниска от смъртността в Северна Румъния. Ние обаче сме държавата с най-висока обща смъртност, няма как да е ниска смъртността от коронавирус“, каза проф. Кантарджиев.
Той подчерта, че в момента епидемията у нас затихва. „Обикновено ноември обаче започва циркулацията на първите грипни вируси, септември пък започва циркулацията на есенните респираторни вируси с гърлобол и кашлица. Именно затова трябва да сме по-бдителни тази година и малко повече да се спазват мерките. От поне десет години говоря, че трябва да се мият ръцете, да не се общува с болни, да не се пипат устата и очите с недезинфекцирани ръце. Това е особено важно тази година“, каза проф. Кантарджиев.
Той обаче каза, че когато вижда възрастта на хората, заразени с COVID, които се доказват в Националната референтна лаборатория, го боли сърцето. „Не мога като някои мои колеги, които въобще са встрани от проблема и не знаят нито цифрите, нито анализа им, но манипулират обществото, да съм спокоен. Младите, от ходене по дискотеки, стадиони и всякакви събирания без маски, заразиха възрастните. И ми се къса сърцето. Като видя хора, около моята възраст и си казвам: Милите, дано Господ да помага!“, каза проф. Кантарджиев.
„Това, което ме зарадва беше, че в събота беше първия ден, в който в Националната референтна лаборатория процентът на положителните тестове беше под 10%. Това са изследвания на епидемичния надзор по клъстери и болниците и не включват пътуващите в чужбина, които по принцип са здрави хора“, уточни проф. Кантарджиев.
Директорът на НЦЗПБ коментира и натрупването на данни от няколко дни и сумирането им за едно денонощие. „Понякога някои болници поради небрежност могат да забавят резултати, но чак някакви трагедии не са станали. Министерството направи нещо уникално. В момента имаме възможност за всеки един случай данните, които се получават от болниците, от общопрактикуващите лекари и от лабораториите да се засичат и грешките да станат минимални.
Лабораториите, които правят COVID-тестове са вкарани в мрежа на Министерството на здравеопазването, за да се знаят резултатите им, защото това е смисъла на контрола на епидемията в България. „Когато докажеш, че един е заразен, кората от РЗИ виждат неговите контакти, поверяват се и те дали са заразени. Карантината доведе до това, че в последните две седмици сме от малкото държави в Европа, които имат сериозно намаляване на броя на новите случаи. Това стана, защото имаме тестове и работеща система на РЗИ, Както и защото много хора не спят и всеки ден чакаме да стане 22.30, за да видим анализа за деня“, каза проф. Кантарджиев.
Той обясни и че предстои доставката на американски бърз тест за коронавирус, който дава много добри резултати за антитела. Тестът не се предполага да е много скъп - около 10 долара.
Министерството на здравеопазването на Гърция обяви, че ще назначи на постоянен щат 114 лекари в д ...
Три коледни бебета се родиха в Акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ – Пазарджик на 25 ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
...„Не мога като някои мои колеги, които въобще са встрани от проблема и не знаят нито цифрите, нито анализа им, но манипулират обществото... Защо цифрите и анализите не се знаят от лекарите? Те тайна ли са или монопол? Ако се публикуват достатъчно аналитични първични данни, дали няма да е по-добре за функционирането на системата? Кой си присвоява правата над цифрите и анализите? А ако при верни цифри се правят неверни изводи? Нараства броят на въпросите без отговори и идва време за обсъждане и на етичните проблеми около епидемията. Важно е да се провеждат широки професионални дискусии и да се прекрати с натрапването на лични мнения с претенции за наукообразност. Медицинската общност е елиминирана и подменена с няколко претендента за славата, обозначаващи се като експерти, каквото и да означава това. БЛС изчезна, но точно той трябва да организира и професионализира дискусията.