Проф. Деспотова: Не разполагаме с достатъчно специалисти за работа с респираторите, нито с интензивни сестри

Респираторите са високотехнологични компютъризирани машини с редица режими за работа и не е възможно лекари да бъдат преквалифицирани в кратки срокове за работа с тях. В същото време в ситуацията имаме необходимост и от други видове апарати – за кръвно-газов анализ, мобилни рентгени, висок клас ехографи, които могат да се използват и за белодробна диагностика. Това заяви пред БНР проф. д-р Любима Деспотова, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина. Тя бе категорична, че работата с респираторите изисква много опит и не е панацея, защото решавайки едни проблеми, се отваря вратата за други, не по-малко сложни.

„Ако бъдат купени 1000 респиратори, има ли кой да работи с тях? Първият и най-очевиден отговор са анестезиолозите и реаниматорите, но възниква въпросът колко са те у нас и каква е средната им възраст“, каза проф. Деспотова. Тя добави, че не е успяла да открие точния брой на тези специалисти и подчерта, че голяма част от тях никога не са работили интензивна терапия.

„Ако се погледне към интензивистите, хората от интензивните отделения – те и досега работят с минимума от кадри. Ако пък се използва опитът на педиатрите от съществуващите интензивни отделения, ще бъде застрашен този сегмент от детското здравеопазване“, обясни проф. Деспотова, която също е педиатър.

Друг утежняващ момент според нея е дефицитът на интензивни сестри, чиито знания и умения са незаменими и много различни от тези на стандартната медицинска сестра.

„Когато имате пациенти на апаратна вентилация, вие се нуждаете от много допълнителна апаратура. Кой знае защо за нея не става дума. Вие не може да управлявате апаратна вентилация без хубав кръвно-газов анализ и консумативите. Необходими са мобилни рентгенови апарати, защото тези пациенти не могат да бъдат придвижвани до стандартните рентгенови отделения, висок клас ехографи, защото най-модерните могат да бъдат използвани за белодробна диагностика”, каза тя.

„Анестезиолозите от години водят борба, за да бъдат тези проблеми чути от обществото. Къса се веригата между специалистите, които знаят и могат, и институционалната подкрепа, която те трябва да получат”, коментира специалистът в отговор на въпрос защо едва сега, в критична ситуация, излизат наяве всички тези проблеми.

Когато в условия на здравна или друга криза пренасочваме ресурс от едни области на здравеопазването към други, се оголват огромни фронтове, обобщи проф. Деспотова и даде пример с анестезиолозите и оперативната дейност, която може да пострада при пренасочването на тези специалисти заради форсмажорни обстоятелства.
„Има големи рискови групи пациенти с тежки, хронични, животозастрашаващи заболявания, а грижите за тях – и медицинските, и немедицинските, в подобна ситуация ще намалеят и това може да има неблагоприятен изход“, изрази опасенията си проф. Любима Деспотова.