„Важно е да разбираме, че налагането на мерки по границите и носенето на маски не е самоцелно и някакъв каприз, а се налага, за да можем да ограничим разпространението на вируса. Ние сме част от света. През последните дни и седмици много държави поставиха България в списъка на страните с по-висок риск на базата на изчисленията на броя на новозаразените на 100 000 души. Ситуацията обаче е много динамична. Към момента няма нищо, което да бъде тревожно, но в никакъв случай не бива да се успокояваме, напротив – трябва да сме изключително внимателни и отговорни“. Това каза пред БНТ вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.
Един от най-важните въпроси според нея е защо хората боледуват по различен начин, защо някои почти не го усещат, а при други нещата са много драматични. Все още няма еднозначен отговор на този въпрос. Във всички случаи има значение нашата имунна система. Оказа се, че има значение и дали преди това сме се срещали с други подобни човешки коронавируси.
Има хора, при които се срещат варианти на определени гени, които допринасят заболяването да протече по по-тежък начин. Това са данни от проучване, проведено с около 4 000 пациенти в Испания и Италия. Посочени са 4 гена, които са свързани основно с участието им във функционирането на имунната си система, с инфектирането на клетката с вируса. Разбира се това са първоначални проучвания и все още няма ген, който да е категоричен, че е маркер за по-тежко прекарване на болестта.
По думите ѝ напоследък намира потвърждение тезата, че предишните срещи на имунната ни система с коронавирусите, които предизвикват 15-30% настинки, ни помагат да се справим по-лесно с COVID инфекцията, макар че понякога може и да утежни процеса.
"Лечението с плазма е доста обещаващо. Идеята там е, че в плазмата на хората, които са преболедували, има неутрализиращи антитела. Те са изградени конкретно срещу този вирус и могат да го неутрализират. Вирусът е доста пластичен, затова учените се насочват не към едно антитяло, а към коктейл от антитела, които да го неутрализират", каза още тя.
Д-р Десислава Банкова е завършила медицина м МУ - Плевен. Има признати специалоности по в ...
В Лион отвори врати Академията на СЗО, съобщи пресслужбата на организацията. Като предоставя ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...