Околийски: Минимум 73% трябва да стане обхватът на профилактичните прегледи

Чрез информационната кампания на МЗ с помощта на Финансовото министерство трябва да се увеличи процентът на профилактичните прегледи от 53% на най-малко 73%. Това казва зам.-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Михаил Околийски по време на заседанието на Надзора, проведено на 23 януари.

По думите му резултатите от кампанията ще се усетят в рамките на една-две години след провеждането й. „В рамките на профилактичната програма може да говорим за ваксинопредотвратимите заболявания, важността на използването на ваксините, които се заплащат от здравноосигурителната каса. Визирам специално ваксината срещу човешки папилома вирус, там е много нисък обхватът, а това е една чудесна възможност. И третото е в рамките на целия този дебат да обърнем внимание на всички стъпки, които прави Касата и правителството по подобряване на общественото здраве на населението. Там не трябва да пестим нито усилия, нито средства. Има много аспекти, които касаят избуяването на електронното здравеопазване, за което

трябва да измислим как да може хората да получават след това обратната връзка,

но това са подробности. Важното е, че се прави това усилие от всички нас“, казва още доц. Околийски.

Представителят на БСК в Надзора проф. Григор Димитров обаче подчертава, че на първо място трябва да се знаят причините за ниското ниво на профилактичните прегледи. „Анализът на Касата дава картината, но главно се спира на обективните причини, които доведоха до това състояние. Аз обаче не виждам от материала каква е ролята на администрацията на Здравната  каса и на РЗОК, за да се стигне до това положение. Те носят ли някаква отговорност или не? Примерно, има ли общопрактикуващи лекари, които имат профилактични прегледи 0? Има. Второ – има ли практика за провеждане на профилактични прегледи, при които са изписани да се направят изследвания и изследванията не са направени? Тук има две възможности. Първата е лицето да не е отишло да му се направят изследванията, а втората – да е направен преглед фиктивно. Някой проверил ли е това? В края на краищата РЗОК трябва да имат онлайн контрол и да видят общопрактикуващите лекари колко профилактични прегледи са направили, при които не се извършени изследванията“, казва той.

Според проф. Димитров щом като има общопрактикуващи лекари с нула направени профилактични прегледи, може би причината е в тяхната незаинтересованост да ги провеждат.

„Ами като си получава една стипендия, като капитацията, той си получава парите и не е заинтересован да прави такива прегледи.

Трябва да си направим кампания вътре в къщичката

и тогава да призоваваме хората да я правят. Притеснявам се, че при тази организация и тази заинтересованост от страна на РЗОК отново ще имаме неусвояване на тези средства. И още едно предложение имам – на всеки три месеца на заседание на Надзорния съвет да обсъждаме този въпрос с анализ, но анализът не само на горното равнище, но анализи и по РЗОК какво се върши, за да можем да бъдем сигурни“, казва той.

Според представителя на КНСБ д-р Иван Кокалов годишните профилактични прегледи зависят от желанието на пациента и механизмите, които го карат да си направи преглед. „Въпросът е комплексен и не може да зависи само от нашето желание. Увеличаването на проценти е работа на съсловните организации, на пациентските организации“, казва той.

„Направихме анализ на всички общопрактикуващи лекари. Извадихме тези, които са с нулеви или ниски стойности на профилактичните прегледи. Оказва се, че

тези, които имат нулеви стойности на профилактичните прегледи, имат високи стойности с диспансерни прегледи,

остри заболявания и т.н. Т.е., там не са лекари, които нищо не правят. И сме ги извадили поименно. Другото, което можем да направим, е да следим причините за отказите от РЗОК за извършване на високоспециализирани изследвания“, казва управителят на НЗОК Станимир Михайлов.

Според представения от Касата на надзорниците анализ за неизразходването на средствата за МДД през 2023 г. причините са прехвърлените авансови плащания, с които е увеличен бюджетът; късното влизане в сила на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г.; отчетеното увеличение с 23,5% на заплатените обеми изследвания; увеличението на цените на медико-диагностичните дейности с 14%, което влезе в сила от първи септември, а не от първи януари 2023 година.

Като шеста причина е посочен недостатъчният обем на профилактични прегледи, а като седма – редът за заявяване от изпълнителите на СИМП на допълнителни обеми и стойности за назначаване на медико-диагностичните дейности.

От НОЗК предлагат да се облекчи режимът на отпускане на разрешителни за образна диагностика

и за други изследвания през 2024 г. „От определената за РЗОК допълнителна стойност за ядрено-магнитен резонанс да се разпределя на изпълнители на СИМП допълнителна стойност към стойността за тримесечието на база исторически данни, т.е. отчетените от тях през 2023 г. Същевременно да се заделя резерв от определената стойност за ядрено-магнитен резонанс за увеличаване на допълнителни стойности по обосновани заявления, когато има такива, когато бъдат изчерпани тези, които се разпределят, както и за евентуално нови изпълнители, които се включват, подпишат договори и имат нужда от заявяването на такива изследвания. Очакваме, че това ще съкрати времето от установяване на необходимостта от изследване до назначаването му и изпълнението му. Също така неразпределените от РЗОК изследвания от определените им допълнителни стойности за ядрено-магнитен резонанс с анестезия при деца, допълнителни стойности за КАТ с анестезия при деца през предходното тримесечие, да могат да бъдат използвани при следващо разпределяне като допълнителна стойност, по заявление за увеличаване на общата стойност за МДД. Това ще създаде възможност неусвоените средства да бъдат преразпределени и използвани за други изследвания в зависимост от региона и сезонната заболеваемост“, казва Станимир Михайлов.

По думите му при преговорите с БЛС са се уточнили, че след оформянето на анекса към НРД ще бъде направена обща вътрешна кампания, с която да бъдат уведомени общопрактикуващите лекари по отношение на профилактичните прегледи, както и СИМП за облекчения режим за отпускане на изследвания с цел да бъдат стимулирани да използват повече медико-диагностични дейности и да могат да се усвоят в пълен размер средствата.

Подуправителят на Касата проф. Момчил Мавров пък заявява, че

поради липса на анестезиолози в извънболнична помощ не се изпълняват някои видове медико-диагностични дейности

като хистологичните патоанатомични изследвания и високоспециализираните образни изследвания – ядрено-магнитен резонанс и КАТ под обща анестезия на деца. „Трябва да намерим начин да мотивираме лечебните заведения за извънболнична помощ, самостоятелните медико-диагностични лаборатории да извършват тези изследвания и да мотивираме съответните специалисти да извършват съответните дейности, които са им възложени. Как ще го направим това, вече зависи от съвместните усилия на Касата и Министерството“, категоричен е той.

Стенограмата от Надзора може да видите тук.