ИПИ: Достъпът до лекари се влошава през 2020 г.

Вече почти две години здравният сектор е във фокуса на обществения дебат заради пандемията. Данните за броя и разпределението на общопрактикуващите лекари и специалистите по области през 2020 г. разкриват тревожна тенденция на влошаване на достъпа до медици в почти цялата страната.

За целите на „Регионални профили: показатели за развитие“ екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2020 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на достъпа за всяка група в отделните области  представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари от конкретната специалност, а общият индекс на достъпност (представен на графика 1) – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Според приложения подход през 2020 г. достъпът до лекари-специалисти в Плевен остава най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център, докато областта не е сред най-големите по население. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително близка стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол. Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа – най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите. Между 2019 и 2020 г. достъпът до лекари-специалисти се влошава в повечето области (по-ниската стойност на индекса е по-добра). Изключение правят столицата, Пловдив, Варна и Перник, където се наблюдават значителни подобрения; Хасково е единствената област без промяна. Причина за тази динамика може да се търси най-вече в концентрацията на лечението на Ковид-19 в големите градове и съответно повишеното търсене на лекари в тях.

В отделните специалности най-малки регионални различия в  достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 233 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 32, а във цялата Добрич област има само един. Обратно - най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от 1850 кардиолози почти петстотин са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище има едва деветима. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни.  При повечето специалности се наблюдава влошаване в общия индекс на достъп през 2020 г., при това относително равномерно.

 Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Негативна динамика се наблюдава и в достъпа до общопрактикуващи лекари. Няма нито една област, в която той се подобрява през 2020 г. спрямо предишната, като това е тенденция, започнала в началото на предишното десетилетие. Налице са и значителни разлики между регионите, като Плевен отново е лидер, с 1243 души на един общопрактикуващ лекар; най-слабо се представя Кърджали, където на един ОПЛ се падат над 3 хиляди души. Прави впечатление също, че водещите икономически центрове – Варна, Пловдив, столицата – се концентрират в средата на разпределението, най-вероятно в следствие на ръста на населението им.

Трябва да имаме предвид обаче, че данните за достъпа до лекари далеч не представят цялата картина за качеството на регионалните здравни системи. Много други фактори – от наличната апаратура в болниците до натоварването и квалификацията на отделните лекари определят колко добре ще се справят те в лечението на пациенти. Въпреки това влошаването в достъпа на лекари, както специалисти, така и общопрактикуващи неизбежно е знак за негативно развитие на здравната система.