Все още сме доста далече от нормалната ситуация. Данните, които се съобщават в момента от СЗО, показват, че не само няма намаляване, но има и увеличаване на броя заразени с COVID-19. Има увеличаване на броя на заразените в Северна и Южна Америка, в Европа, в Китай, в Средиземноморието също. Съвсем не сме в положение да кажем „да, епидемията свърши и вече очакваме края й“. Това каза пред БНТ епидемиологът акад. Богдан Петрунов.
„ И днес у нас има значително увеличение на броя случаи. Те са от огнища, а не от масовото разпространение, но тъй като България е малка страна тези огнища много лесно могат да засегнат цялото общество“, допълни той.
По думите му скокът се дължи на успокоението на хората, че всичко е отминало, но това далеч не е така.
"Епидемията се развива, а все още няма колективен имунитет. Проучването, което се направи в Пловдив, показа, че около 2% от хората имат наличие на антитела и ние не знаем даже дали тези антитела са протективни, дали са вирусонеутрализиращи. Те само показват, че сме се сблъсквали с вируса. Подобно проучване е направено в Женева. Там се доказа, че не повече от 8-10% изработват тези протективни антитела. Изграждането на колективен имунитет е бавен биологичен процес, то няма да стане веднага", аргументира се академикът.
Според него вирусът сам ще измине своя биологичен цикъл с увеличаване на процента на положителните хора с изработени антитела, макар и на ниско ниво, постепенно той ще изчезне, но това ще след не по-малко от година. Епидемиологът отново призова за спазването на елементарни мерки - носене на маски на обществени места, миене на ръцете при контакт с най-различни плоскости.
„Времето няма да се отрази на вируса, като гледам какво се случва в Бразилия, където има много по-силно слънцегреене, отколкото у нас. А там епидемията добива небивали размери“, каза акад. Петрунов.
"Тестването трябва да продължи, но да се прави на определени таргетни групи, а не масово, а в места, където се очаква, че ще има разпространение", посочи той.
Що се отнася до твърдението на екип от учени, че лекарството дексаметазон спасява тежко увредени пациенти с коронавирус, академик Петрунов заяви: "Дексаметазонът е добре известно лекарство, от десетки години. В началото беше включено в протоколите за лечение на COVID-19, но се сметна, че не е редно, защото кортизонови препарати не се дават при вирусни инфекции, но сега се оказа, че е много добро лекарство и води до спасяване на животи. То е мощно противовъзпалително средство".
Академикът не очаква до края на годината да бъде изработена ваксина срещу коварната болест.
"Има няколко ваксини в момента, по които се работи много сериозно, в Европа, в САЩ, а и в Израел. Проблемът не е да се създаде ваксината, трябва да се докаже, че първо е безвредна и след това, че е ефективна", заключи той.
Пламен Пенчев е студент по медицина - пети курс, в Медицинския университет в Пловдив. Още от ...
Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинска академия (ВМА), ръководена от проф. Кузман Гиров ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...