Проф. Александрова: Мутация на вируса може да се окаже "ахилесовата пета" на COVID-19

"Вирусът наистина го има и не трябва да го подценавяме". Това каза в Сутрешния блок на БНТ имунологът проф. Радостина Александрова от БАН. По думите й от последни проучвания е станало ясно, че действително при COVID-19 се създава имунитет, но се знае, че той не е особено дълготраен, за разлика от имунитета, който се изгражда при други вируси и който в някои случаи може да трае до живот.

Проф. Александрова цитира информация от последните дни за имунитета, който се изгражда при деца. Проучването е обхванало хиляди заразени деца и е доказало, че при над 80% от тях има изграден имунитет, инфекцията е преминала много леко, в някои случаи безсимптомно, по-малко от 2% от засегнатите деца са били лекувани в интензивни отделения, а смъртността е била едва 0,008%.   

Тя призова в началото на учебната година децата да бъдат предпазвани, но и щадени психически, да не се създава напрежение, що се отнася до опасността от заразяване.

Вирусът продължава да бъде стабилен, анализирани са геномите на поне 90 000 вируса, изолирани в цял свят, обясни проф. Александрова. По думите й въпреки малките различия е станало ясно, че има поне 6 варианта на този вирус, като към момента няма данни някой от тях да представлява по-сериозна опасност или по-голям риск за общественото здраве.

Проф. Александрова съобщи, че към момента са анализирани поне 12 000 мутации. Добрата новина е, че една от тези мутации е много широко разпространена и е възникнала в началото на годината. Изолирана е за първи път в Китай и Германия, вероятно е много разпространена в цяла Европа, в това число и в България. Предположенията на учените са, че тя може да се окаже "ахилесовата пета" на вируса, защото може да се използва като мишена при създаване на ваксина.

Според специалистката вече е ясно, че страните от едни и същи райони показват една и съща картина на разпространението и това, което е станало ясно през последните месеци, е, че хората с нашите гени сме участник във взаимодействието с вируса. „Установени са четири гена, които допринасят за по-тежкото протичане на инфекцията. Това вероятно е и една от причините млади хора без придружаващи заболявания да попадат в тежко състояние в болница“, каза тя. Проф. Александрова обърна внимание и на факта, че има редица фактори, които допринасят за по-тежкото протичане на инфекцията – такива са например стресът, хроничната умора, претоварването.

Навлизайки в темата за лечението на коронавирусната инфекция, проф. Александрова поясни, че е открито миниатюрно антитяло – нанотяло, получено от едно животно от семейство камилови, което е 10 пъти по-малко от обикновените антитела, но лесно се свързва с вируса в човешкото тяло и може да го неутрализира. То също е предмет на изследване и на този подход се възлагат определени надежди.