Непознатата ситуация засилва тревогите, но има стратегии за справяне

Елена Атанасова е психотерапевт, онкопсихолог в Комплексния онкологичен център в Пловдив. Днес разговаряме с нея по повод на трудната ситуация, създадена у нас и по света поради разпространенито на коронавирусната инфекция – пандемията COVID-19.

Г-жо Атанасова, никога, никой от нас не е изпадал в сегашната ситуация – в социална изолация в резултат на пандемия от COVID-19. У много хора вече паниката и страхът са факт. Каква е психологията на страха, как хората реагират в подобни ситуации?

Особеност на мисленето е, че човек аналитично изгражда определено твърдение и търси факталогичен материал за неговото потвърждение. Например, ако в нашата представа се чувстваме като жертви на пандемията, парадоксално е, но ние неистово ще търсим факти, потвърждаващи катастрофалността на събитията. Ако приемаме, че наложените мерки са несправедливи и това предизвиква в нас вълна на негодуване, то търсим и обръщаме внимание на фактите, доказващи нашата теза. Обективно, ограничителните мерки и самоизолацията се предприемат с оглед на това да издържи здравната система, т.е. да има плавност в приема на засегнатите от инфекцията, за да им се предостави качествена медицинска грижа и оттам по- благоприятни възможности за нас ситуация, такава пред която се изправяме за първи път, да се обострят страховете – екзестенциалният страх, страхът от непознатото, страхът от промяната и др. Основно ние губим усещането си за контрол над ситуацията и в частност на дейностите в собствения си живот. Точно загубата на усещане за контрол ни поставя в състояние на стрес и оттам провокира страховете ни.

Смятата ли, че призивите „не изпадайте в паника” имат реален ефект и как вие бихте успокоили хората? Какво бихте посъъветвали онези със засилена степен на тревожност в тези времена?

Как да преодолеем това – като определим точно от какво се страхуваме, изградим стратегия за справяне и план за действие. Например, страхуваме се, че ще загубим пари, че финансово няма да се справим. В този случай правим преценка на доходите, съкращаваме някои разходи, преговаряме с банките, към които имаме заеми, ако е необходимо обмисляме бъдеща преквалификация, търсим форма на социално подпомагане. Необходимо е да знаем,, че за всеки проблем има решение. Но когато сме в емоционалното отреагиране, ние се фокусираме върху преживяванията си и поради тази причина не виждаме изхода от лабиринта. Това всъщност е терапия, чрез решения – краткосрочни техники, които в последствие могат да се превърнат в копинг стратегии или стратегии за справяне и да ни помагат да преодоляваме сходни ситуации, ситуации на криза. А ние сме в криза. Ако ви е сложно да се справите сами, обърнете се към психотерапевт, в настоящата ситуация ние работим онлайн.

Как активните хора да преодолеят социалната изолация?

Има един много съществен момент, на който искам да обърна внимание - . социалната изолация и посттравматичния стрес. Първо за социалната изолация и как да се справим. Ние сме южняци, хора, за които общуването, събирането с приятели, излизанията са част от нашия живот, от нашата култура и това е заложено в генома ни. Например, предците ни в зимния период са се събирали на вечеринки, седенки, а в топло време хората да предпочитали градските разходки, събиранията на открито.Изключително сложно е да сменим дори и за известно време стереотипа си на живот. Много хора ми се обаждат и ми казват: “Вече четвърти ден съм вкъщи и имам чувството, че откачам!“ Дори мотивацията да ограничим контактите, с оглед предпазване на уязвими наши близки, трудно помага. Много е важно в такъв момент да „излъжем” съзнанието си. Да му дадем идея, че правим съществени, полезни и удовлетворяващи неща. Направете си график за деня. Включете работа и почивка. Ако работите от дома си, не работете по пижама, а се пригответе все едно реално отивате на работа. По възможност определете работно място в домашното си пространство и го използвайте само за такова, а не за хранене или забавление. Определете си онлайн „среща” с приятели, съвременните технологии позволяват това. Пийте онлайн кафе или питие пред монитора. Разговаряйте за неща, за които бихте говорили и ако имате реална среща. Програмата, ритуалите са тези, които помагат в подобна ситуация. Това показва опита. Вече 11 години работя в онкология и това са част от начините за справяне на нашите пациенти.

Нека имаме предвид още нещо важно, а именно, че настъпва пролетта и се проявяват характерните за сезона депресии. А от депресия се излиза чрез движение. Нека изградим и структурираме домашна активност – работа, почивка, гимнастика, онлайн срещи.

Имате ли притеснения, че всичко случващо се, ще се отрази негативно след време? Споменахте за посттравматичния стрес – състояние, което сме свикнали да свързваме с психологическите белези след войните.

Не бива да се подценява посттравматичния стрес. Тази ситуация ще отмине, но ако нашата психика е възприела това, като сериозен стрес, то във времето - дори до 3 години след събитието, може да се прояви посттравматичен стрес, а той води до психосоматични състояния.

Емоционалното състояние влияе на имунната система и това трябва да се знае и осмисли добре. Ето защо се спирам на този проблем и му обръщам внимание. След като вълната отшуми ще трябва да проявим загриженост към психичното и емоционалното си състояние.Препоръчвам при необходимост да се пристъпи към консултация със специалист. А всички ние като общество, ще се изправим пред необходимостта да създадем центрове за преодоляване на последствията от COVID - 19. За да има работеща икономика, тлябва има хора в добро психоемоционално и физическо състояние.