90% от „лекарите, на които вярваме“: Да се въведат ДСГ, но не веднага, а постепенно

Анкета от 10 теми „Какъв устойчив модел на здравеопазване е нужен на България“ беше представена днес по време на церемонията „Лекарите, на които вярваме“, организирана от „24 часа“. Анкетирани са всички членове на лигата „Лекарите, на които вярваме“, министрите на здравеопазването след 1989 г., ректорите на медицинските университети в България и директорите на големите болници.

От анкетата става ясно, че 75% от 510 анкетирани са „за“ демонополизация на НЗОК, за да има конкуренция, по-голям избор на пациента и по-високо качество на услугата, по-добро финансиране на лечебните заведения и заплащане по европейски стандарти на медиците. 25% смятат, че трябва да остане НЗОК, но с реална регулация и контрол.

60% от анкетираните смятат, че месечната здравна вноска трябва да остане 8%, а 20% са за по-висока вноска, но повишението да е съобразно инфлацията и БВП на страната, да има личен избор за допълнителни здравни вноски и да се регламентира намаляване на доплащанията в болниците и 20% са за стъпково нарастване на вноската над базовата с възможност за личен избор.

90% от участниците в анкетата смятат, че трябва да се въведат диагностично-свързаните групи, но не веднага, а постепенно, а 10% са за финансиране по клинични пътеки, но според тях те трябва да се преизчислят и модернизират. 95% искат и болниците да са по-малко на брой, но да са високотехнологични, а едва 5% са за запазване на сегашната мрежа от болници.

По отношение на това как да се формира заплатата на медиците 80% от анкетираните смятат, че трябва да има базова заплата плюс диференцирано ДМС за принос, 90% искат базовата заплата да не се обвързва с брой преминали пациенти, а 95% - да се коригира с придобитата нова квалификация и реални умения за прилагане на високотехнологични методи за диагностика и лечение.

По отношение на Спешната помощ анкетираните заявяват, че трябва да се осигурят модерни реанимобили и въздушни линейки; да има адекватно заплащате на целия персонал; всяка болница да има Спешна помощ и изградена транспортна система; автоматизирана денонощна информационна система за свободните места в болници; ясно разграничаване на спешната от неотложната помощ; правомощия за налагане на санкции за фалшиви сигнали и показания; парамедиците да са в линейките, а лекарите – в болниците и на място само при спешни инциденти; да има адекватни протоколи за поддържане на жизнените показатели на пациентите.

Анкетираните са представили 10 правила за оптимизиране на работата на личните лекари и системата за профилактични прегледи. Според тях цялата система трябва да е дигитализирана; да няма ограничения за направления при специалисти; да има по-малко документация с оглед на повече време за квалификация; по-голямо финансиране на профилактичните и скрининговите прегледи. Медиците предлагат да се променят сега заложените санкции при непровеждане на профилактични прегледи, като градират от глоби, загуба на осигурителни права и последващо 100% заплащане на лечението от страна на пациента. Необходими са активни информационни кампании за профилактика, а системата да се либерализира срещу дефицита на кадри, предлагат още анкетираните. Останалите три правила са болниците да могат да назначават лични лекари с цел 24-часово осигуряване на медицински грижи на едно място; стимулиране на сдружаването в групови практики и 2,8% от разходите за здравеопазване да са за профилактика.

Участниците в анкетата са дали и предложения за подобряване на лекарствената политика, сред които са ясни правила при изписване на иновативните скъпи лекарства или евтините генерични медикаменти; реално действаща забрана дистрибуторът на лекарства и аптеката да не са собственост на едно и също физическо или юридическо лице; включването на нови медикаменти трябва да става само след ясен анализ на ползата и цената на продукта; съкращаване на времето за достъп до иновации на пациента; всички лекарства, заплащани от НЗОК, да са обект на централизирани електронни търгове; да отпадне вътрешното и външното референтно ценообразуване и да се мисли за пълно преминаване към генерична позитивна листа, заплащана от НЗОК.