МЗ предлага нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗИД на ЗЛПХМ), макар че последния проект все още не гласуван в пленарна зала. По време на гласуването на второ четене в парламентарната комисия по здравеопазване председателят на комисията д-р Даниела Дариткова настоя ръководството на НЗОК да представи пред парламента анализ на Механизма за отстъпки, който ясно да показва дали отсъствието от него на биоподобните и генеричните лекарствата е оправдано, както и дали съществува риск прилагането му да доведе на изчезването от българския пазар на редица медикаменти. Председателят на Надзорния съвет на Здравната каса Жени Начева каза, че е по-добре този анализ да бъде предоставен на деветмесечието, когато ще бъдат налични всички необходими данни.
Междувременно обаче от Министерството на здравеопазването предложиха нов проект за изменение на ЗЛПХМ, с който конкретно се променят правилата за заплащане на лекарствени продукти с публични средства. Проектът предвижда и частните болници да обявяват обществени поръчки за лекарства, а за лекарствени продукти без съответната конкурентна лекарствена възможност (основно за онкологични заболявания), се предлага да се отчита най – ниската цена, постигната в резултат на централизираното договаряне в МЗ.
„Ще бъде отчитана и стойността, на която съответният лекарствен продукт е доставен на лечебното заведение и
ще се заплаща по-ниската цена, независимо дали лечебното заведение е възложител по ЗОП
По този начин ще се гарантира, че всички цени са формирани максимално прозрачно и съответно е потърсена най – ниска цена чрез съответните горепосочени процедури. В резултат на това се очаква намаляване на публичните разходи за лекарствени продукти без това да повлияе негативно на достъпа на пациентите до тях, както и постигане на пълна прозрачност при ценообразуването“, пише в мотивите към законопроекта.
Припомняме, че в края на мандата си предишният управител на НЗОК д-р Дечо Дечев съобщи, че около 700 % е разликата между най-ниската и най-високата цена за едно и също лекарство, която плащат държавните и общинските болници (където задължително се прави обществена поръчка) и частните (които нямат подобно задължени). Тогава здравният министър Кирил Ананиев заяви, че частните лечебни заведения ще прилагат същите правила по отношение на ЗОП, както държавните и общинските. От Националното сдружение на частните болници обаче се обявиха категорично против това изискване. Те заявиха, че
прилагането на ЗОП за частните болници, които имат повече от 30% приходи от публичен източник е нелогично и нецелесъобразно
„Лечебните заведения, търговски дружества с частен капитал, се ръководят от логиката на пазара, която не предполага злоупотреба в съотношението качество – цена. Покупката на по-скъпи лекарства, консумативи и други стоки се оправдава с повишаване качеството на услугата и е за сметка единствено на собственика на частната болница. При това положение, провеждането или не на обществена поръчка не може да повлияе по никакъв начин на разходването на обществени средства“, подчертаха тогава от НСЧБ.
В крайна сметка, според предложения сега законопроект, НЗОК ще плаща онколекарствата за всички болници на по-ниската цена съгласно две възможности - тази, която е постигната чрез електронния търг на МЗ или до 90% от пределната цена на продуктите в позитивния списък. Стойността на заплащането ще се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели на разрешение за употреба, с изключение на генеричните лекарствени продукти и на ваксините за задължителни имунизации и реимунизации.
„За лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат извън стойността на оказваните медицински услуги,
НЗОК заплаща по-ниската стойност
между договорената в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ и стойността, на която лекарствените продукти са доставени на изпълнителя на болнична медицинска помощ, независимо дали той е възложител по Закона за обществените поръчки“ пише в проекта.
Според изложението на МЗ в мотивите към законопроекта намалението на цените по договорите за доставка на лекарствени продукти, би могло да се отрази само на размера на краткосрочните/дългосрочните задължения на лечебните заведения към търговците на едро. Очаквало се облекчаване в начина на провеждане на процедурите за закупуване на лекарствени продукти, както по отношение на време, тъй като същите ще се провеждат от лечебните заведения (когато те са възложители по ЗОП), така и от гледна точка на ангажиране на административния капацитет на лечебните заведения. „За търговците на едро въведената регулация ще доведе в някаква степен до намаление на приходите от продажбата на съответните лекарствени продукти, но в същото време, по отношение на лекарствените продукти, заплащани от НЗОК, механизмът на процедурата, провеждана от министъра на здравеопазването, дава възможност за предвидимост на количествата за дълъг период от време за всеки отделен лекарствен продукт в почти всички лечебни заведения в страната. Това обстоятелство осигурява възможност на търговците на едро да договарят по-добри условия и по-големи отстъпки с производителите/притежателите на разрешенията за употреба“, пишат от МЗ.
В закона изрично ще бъде записано, че лечебните заведения, в които се провеждат клинични изпитвания на лекарствен продукт, могат да искат заплащане на разходите за администриране на дейностите по провеждане на клиничното изпитване. На санкция пък подлежат лицата за контакт, определени от ръководителите на лечебните заведения, в които се извършват клинични изпитвания, в случай, че не информира ИАЛ и Етичната комисия към МЗ за констатирани отклонения от одобрения протокол и/или нежелани лекарствени реакции в хода на изпитването. Глобата при тях е от 500 лв. до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1800 лв. до 2 500 лв.
Променят се и санкциите както за търговците на едро, които продават на лечебно заведение или на МЗ лекарствени продукти, включени в ПЛС, на по-високи цени, така и за лечебните заведения, които ги купуват. Глобата е от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 6000 до 10 000 лв.
Който извърши износ на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък
се наказва с глоба в размер на 30 процента от стойността на изнесените лекарствени продукти,
а при нарушение – с глоба в размер на 50 процента от стойността на изнесените лекарствени продукти.
Увеличени са санкциите за фалшивите лекарства. Който произвежда, внася или изнася през границата на страната, съхранява с цел търговска дейност, предлага на пазара, предоставя или продава фалшифицирани лекарствени продукти, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от 1000 лв. до 25 000 лв. В случай, че извършителят е лекар или фармацевт обаче лишаването от свобода е 8 години, а глобата до 50 000 лв.
Срокът на общественото обсъждане на законопроекта е 14-дневен, тъй като оптимизирането на разходите за лекарствени продукти и предприемането на своевременни действия за осигуряване на необходимите за пациентите лекарствени продукти, не търпи повече отлагане, смятат от МЗ.
„Извънредното положение, породено от пандемията от коронавирус, както и последвалата извънредна епидемична обстановка, наложиха всички усилия на здравната администрация да бъдат насочени към нейното овладяване. Това доведе до обективно отлагане във времето на настоящия законопроект, но не намали неговата значимост и спешност“, аргументират се от министерството.
Пълния текст на проекта може да видите тук.
А за фармацевт, лекуващ в аптеката (магазина)?
за фармацевт? Лекарите не "търгуват", а лекуват с медикаменти. Дърдориткова.