55% от младите хора у нас не разпознават симптомите на сърдечната недостатъчност

Близо 64 млн. души в света са диагностицирани със сърдечна недостатъчност, което я определя като глобална пандемия и причина № 1 за хоспитализация на хора на възраст над 65 години, а според статистиката до 5 години от поставянето на диагнозата близо половината пациенти ще починат вследствие на заболяването.

Тези данни бяха представени по време на виртуален семинар за журналисти, организиран от Дружеството на кардиолозите в България съвместно с фармацевтичната компания АстраЗенека. Проявата е част от информационната кампания за превенция и лечение на сърдечно-съдовите заболявания „Сърцето помни“.

„В България близо 170 000 души страдат от сърдечна недостатъчност, а над 90 000 са хоспитализациите по тази причина. Тревожен факт е и повторният прием в рамките на година за 17% от тази пациенти“, поясни проф. Гацов. Той поясни, че сърдечната недостатъчност е съпроводена и с много други съпътстващи заболявания. Така например, тя се установява при над 40% от пациентите с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), а захарен диабет тип 2 имат между 20 и 40% от хоспитализираните поради сърдечна недостатъчност.

„Данните сочат, че сърдечната недостатъчност е животозастрашаваща колкото най-честите видове рак при мъжете (на простата и пикочния мехур) и при жените (на млечната жлеза). Независимо от това през последното десетилетие се наблюдава макар и слабо понижение на смъртността вследствие на това сърдечно усложнение.“, каза проф. Гацов.

Председателят на Дружеството на кардиолозите в България доц. д-р Мария Токмакова припомни, че сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за това е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой. Тя посочи и някои от най-разпространените симптоми и признаци на сърдечната недостатъчност като задух, отоци по краката и умора, както и изразени шийни вени, хрипове в белия дроб и периферни отоци.

„За развитието на сърдечна недостатъчност допринасят заболявания като исхемична болест на сърцето, диабет, затлъстяване, миокарден инфаркт, тежко белодробно заболяване, сънна апнея и др. Пациентите с тези здравословни проблеми са с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност“, обобщи доц. Токмакова и се спря на важното значение на един основен диагностичен подход – ехокардиографското изследване. .

„За диагностицирането на сърдечната недостатъчност се използват различни възможности като най-утвърденият е ехокардиографията. Тя може да покаже потенциалните причини за заболяването, като преживян миокарден инфаркт или клапна сърдечна болест и е основен метод за проследяване на болни със сърдечна недостатъчност“, каза доц. Токмакова.

По време на семинара бяха представени данни от проведеното през април т.г. национално представителното проучване с 1000 респондента, според което 21% от всички пълнолетни българи имат личен или косвен опит с диагнозата сърдечна недостатъчност. Изключително малко (2%) са хората, които споделят, че никога не са чували за сърдечна недостатъчност, като българите на възраст до 29 години най-често не знаят нищо по темата, следвани от живеещите в малки градове и села, сочат данните на социологическа агенция „Естат“, провела проучването.

Другите изводи от него са няколко. Симптомите на сърдечната недостатъчност, като недостиг на въздух, лесна умора и/или подути глезени, се разпознават като характерни за заболяването от 61% от всички пълнолетни българи. Същевременно, анализът по възрастови групи показва съществено непознаване на симптоматиката сред най-младите – едва 45% от тях вярват, че описанието отговаря на диагнозата сърдечна недостатъчност, а не на белодробно заболяване (42%). Това означава, че над половината от младите хора - 55%, не познават симптомите на сърдечната недостатъчност

Според 42% от запитаните сърдечната недостатъчност влошава качеството на живот в по-голяма степен отколкото диабета (24%), повишеното кръвно налягане (17%) и артрита (6%). Заплахите, които сърдечната недостатъчност носи, са най-добре осъзнати от хората на възраст до 29 години, както и от живеещите в столицата.

Голяма част от българите (81%) биха се обърнали директно към кардиолог, ако им трябва информация по отношение на сърдечната недостатъчност. 11,3% биха попитали личния си лекар, а 6,4% заявяват, че ще потърсят данни в интернет.

Според респондентите сърдечната недостатъчност засяга много повече хора, отколкото други широко разпространени заболявания, като рак, инфаркт или диабет – близо половината (47%) от всички анкетирани са убедени в това.

Повече от половината българи демонстрират оптимизъм спрямо заболяването – за 53% от тях сърдечната недостатъчност все пак дава шанс за по-дълъг живот, в сравнение с онкологичните заболявания.

Информационната кампания „Сърцето помни“ се организира от Дружеството на кардиолозите в България и Българското дружество по интервенционална кардиология.