4200 души заболяват у нас годишно от рак на белия дроб

Ракът на белия дроб започва стремителен растеж в последните години – не само заради подобрените възможности за диагностика, но и като абсолютен брой на новите случаи. У нас всяка година заболяват около 4200 души, от които около 3200 са мъже. Това съобщи проф. д-р Асен Дудов, дмн, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „Младост“ по време на семинара „Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Форумът бе проведен в рамките на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември.

Белодробният рак е начело по брой случаи и по смъртност вследствие на онкозаболявания – у нас и по света, каза още проф. Дудов. Той уточни, че пушенето е доказан фактор за развитието на този вид рак, но не е коректно да се абсолютизира. Има и други причини, сред които са азбестът, газът радон, генетичната предразположеност, замърсеният въздух и др.

„Не е вярно, че само пушачи заболяват от рак на белия дроб. Диагностицираме и пациенти, които никога не са пушили и редовно са ходили по планините. Другият мит е, че повече жени умират от рак на млечната жлеза – напротив, повече жени умират от белодробен рак, докато преживяемостта при рака на млечната жлеза се увеличи много в последните години“, обясни проф. Дудов. Той отправи послание към личните лекари и цялата здравна мрежа – няма възраст, пощадена от рака на белия дроб и тази диагноза винаги следва да се има предвид. Най-младият пациент на проф. Дудов е 21-годишен мъж, и то с напреднало заболяване.

Проф. д-р Димитър Костадинов, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София" посочи като характерен проблем за България, че пациентите да се изпращат директно за хирургия, като се прескачат определени диагностични процедури. „Най-новото в нашата област, с приложение от 2018 г., е конусно-лъчевата компютърна томография с увеличена флуороскопия, която съчетава диагностиката с възможности за лечение“, обясни проф. Костадинов.  В експериментален период е методът роботизираната бронхоскопия, чиито проучвания трябва да приключат до 2022 г.

„Верификацията дали наистина става дума за неопластичен процес, е задължителна в цялостната диагностика“, каза проф. д-р Светлана Христова, дм, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“. Тя посочи, че от началото на XXI в. се увеличават аденокарциномите на белия дроб за сметка на плоскоклетъчния карцином, който по принцип е характерен за пушачите.

Проф. Христова подчерта, че трябва да има вътрешен и външен контрол на всяка лаборатория, която се занимава с такъв тип диагностика. „Патолого-анатомичната диагностика изобщо и в частност тези изследвания не се заплащат от НЗОК, въпреки че не са скъпи – един тест за биомаркер струва 50-60 лв., а същевременно след това се дават хиляди левове за лечение“, добави проф. Христова. Друг проблем за пациентите е, че пътят им в специализираната помощ е хаотичен.

„Колкото по-ранен е стадият на тумора, толкова повече се прилагат локалните методи за лечение – хирургия. При тумор над 4 см се препоръчва и адювантна химиотерапия – един вид, помощна химиотерапия, за да се гарантира, че няма да останат туморни клетки след хирургията“, каза д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Сердика". По думите му през последните 10-15 г. и в най-напредналия 4-и стадий е навлязла много хирургия, но водещото лечение е лекарственото. Най-иновативните подходи като таргетната терапия са създадени на база генетичните изследвания и удължават живота на болните. Успехи бележат и имунотерапевтичните лекарства. Механизмът на действие на имунотерапията е, че отблокира собствения имунитет да се бори с тумора, обясни д-р Койнов. Той цитира данни от ново проучване, според което с такъв медикамент, който се реимбурсира и у нас от 2 г., се постига 5-годишна преживяемост при близо 30% от пациентите с рак на белия дроб. „За сравнение, със стандартна химиотерапия постигаме 5-годишна преживяемост само при 3-4% от болните“, уточни д-р Койнов.

„В Европа има над 3,7 млн. нови случая на онкозаболявания годишно, а 40-50% от раковите заболявания са предотвратими чрез превенция“, каза Красимира Зайкова от Медицински университет-Варна, младежки посланик на Европейския кодекс за борба с рака (ECAC) за България. Това е инициатива на Европейската комисия, която разпространява 12 препоръки за намаляване на риска от рак, основани на научни доказателства. Те са стартирали като 10 заповеди за рискови групи през 1987 г., а последното им издание е от 2014 г. и включва 12 препоръки за цялото население.