Прилагането на диферeнцирана ставка на ДДС върху лекарствата с рецепта в ЕС е правило, а не изключение. Единствено в България, Германия и Дания се прилага обща ставка на ДДС. Това стана ясно от презентацията на икономиста Атанас Владиков на кръглата маса „Тежестта на ДДС върху личните и публичните разходи за лекарства“.
Според анализа на Владиков, ако в България се приложи диферинцирана ставка на ДДС върху лекарствата, отпускани с рецепта, те може да поевтинеят с между 9 и 17%. В сегашната ситуация с обща ставка от 20%, лекарствата са оскъпени с 16,7 %, като приходите в бюджета от данъка са 400 млн. лева за 2015 г. 250 млн. от тях директно излизат от джоба на хората, а другите 150 млн. лева се връщат в бюджета през здравната каса, уточни Владиков.
Освен намаляването на крайните цени на лекарствата, други възможни резултати от диференцираната ставка за ДДС са освобождаване и пренасочване към реални здравноосигурителни плащания на средства от бюджета на НЗОК от 68 до 150 млн. лева, намаляване на разходите на българските граждани за лекарства с рецепта с до 200 млн. лева в зависимост от размера на ставката. Бюджетните приходи от ДДС също ще намалеят с до 350 млн. лева, но това намаляване ще бъде компенсирано от увеличената покупателна способност на българина. „Намаляването на ДДС не може да бъде „изядено“ от увеличението на цената от производителя или надценки на търговци, защото те са регулирани с наредба“, припомни Атанас Владиков.
„Българинът е изправен пред избора дали да си купи лекарства или храна. И пред избора дали да си купи медикамента за кръвно или за глаукома, защото не може да си позволи и двата продукта. Най-бедната и болна нация плаща най-високото ДДС върху лекарствата“, заяви д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация.
В България се отделят най-малко публични средства за лекарства, а хората вадят от джоба си над 50% от всички разходи в здравеопазването, отбеляза пък националният омбудсман Мая Манолова. По думите на Манолова от 900 млн. лева, които здравната каса отделя всяка година за медикаменти, 150 млн. лева се връщат обратно в държавата под формата на ДДС, вместо да отиват за здраве, както е по закон. „Гражданите веднъж плащат здравните си вноски и втори път – ДДС. Така се оказва, че хората плащат два пъти данък, добави тя.
Според Манолова болниците са вторият голям потърпевш от ДДС върху лекарствата, тъй като макар и да са регистрирани като търговски дружества, те нямат право да бъдат регистрирани по ДДС. Така плащат данъка добавена стойност като краен потребител, без реално да са такъв. „Точно това е главната причина за огромната задлъжнялост на болници. И докато не се реши този въпрос, проблемът с надлимитната им дейност ще стои“, каза още Манолова.
„Първата стъпка трябва да е диференциране на ставката поне на медикаментите, които здравната каса заплаща. Подобен ход би имал позитивен ефект, най-малкото имаме примера с Румъния“, подчерта председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов.
И според директора на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев отпадане или диференциране на ставката ще спести на българите между 150 и 400 млн. лева годишно.
Идеята да се въвъде диференцирана ставка за лекарствата беше подкрепена от депутатите Георги Кадиев, Хасан Адемов, Димитър Байрактаров, Румен Гечев.
