Повече от 300 милиона души в света са засегнати от депресия. В същото време в световен мащаб инвестициите в програми за психично здраве са недостатъчни – държавите отделят средно по 3% от бюджетите си за грижи в тази насока. Според последното национално проучване, проведено в България, 19,7% от населението или всеки пети българин в даден момент е страдал от някакъв психичен проблем, като най-честият сред тях е бил тревожното разстройство.
Данните бяха оповестени на пресконференция на водещите специалисти в областта по повод днешния ден на здравето, посветен от Световната здравна организация на депресията.
„Депресията обхваща хора на всякаква възраст, от всички сфери на живота и във всички държави“, заяви ръководителят на офиса на СЗО за България д-р Скендер Сила. Той отбеляза, че тя би могла да има опустошителни последици, като влоши отношенията на засегнатия с близките му, повлияе на работоспособността му, но и да доведе до суицидни мисли. Според едно от последните изследвания на организацията депресията и произхождащите от нея самоубийства е втората водеща причина за смъртност при младите хора на възраст от 15 до 29 години, съобщи д-р Сила. Успокоителното е, че все пак депресията може да бъде предотвратена и лекувана, отбеляза той.
У нас за съжаление подобни проблеми дълго време могат да останат неразпознати. Едва 1 от 20 българи, страдащи от депресия, получава специализирана психиатрична помощ, както причина за това е и все още царящата стигма по отношение на този тип проблеми и притесненията в обществото спрямо тях.
Експертите са единодушни, че представителите на здравната система, които най-бързо могат да засекат депресията, са общопрактикуващите лекари. „Общопрактикуващите лекари са най-близо до населението, имат най-висок процент на доверие от страна на пациентите и познават добре проблемите им. За съжаление знанията им за това какво представлява депресията и най-вече нейните ранни симптоми са недостатъчни“, посочи директорът на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков, като изтъкна, че е налице буквално „пропаст“ от знания. Ето защо една от основните цели на започнатия от НЦОЗА проект „Подобрени услуги за психично здраве“ цели именно обучение на семейни лекари от различни региони на страната. За момента как да разпознават депресията са обучени над 2300 специалисти, повечето от които ОПЛ, съобщи от своя страна д-р Румяна Динолова от центъра.
Тя коментира риска от самоубийство вследствие на депресията, като посочи, че основната причина за суицидни намерения сред българите са конфликти в семейството, следвани от любовна мъка и проблеми с децата. Финансовите проблеми се нареждат на едва шесто място като мотив за посягане на живота. Доказателство е проведено изследване от центъра, според което опитите за самоубийствата в Североизточния регион на България са 12 на 100 000, докато в сочения за далеч по-беден Северозапад този показател е 6 на 100 000. Като цяло самоубийствата у нас са 9 на 100 000 души население и представляват 0,6% от общата смъртност у нас. По-често на живота си посягат жените, но за сметка на това опитите на мъжете почти винаги завършват с край на живота, стана ясно от още от изказването й.
Причините за едно самоубийство са комплексни, обясни от своя страна доц. Хинков. Той посочи, че рязката смяна на житейската ситуация като внезапна загуба на работа или загуба на близък могат да подтикнат към това. Трайно бедният човек не мисли за самоубийство. Ако обаче към бедността му се акумулират и други фактори като тежко заболяване, загуба на близък човек, рискът от подобни проблеми е налице, обясни специалистът.
По думите му България е в „златната среда“ по отношение на опитите за самоубийство - най-малко на живота си посягат представителите на южните народи, а най-много - на северните.
Сред най-рисковите професии от възникване на подобни проблеми са полицаите, военните и лекарите, чиито труд е свързан с интензивна междуличностна комуникация и среща с чуждото страдание, допълниха експертите от НЦОЗА. Те са и най-застрашени от синдрома на професионалното прегаряне, известен като burnout, и затова са нужни програми за превенция.
От своя страна експертът в офиса на СЗО за България доц. Михаил Околийски обърна внимание на грижите за детското психично здраве, като даде пример със задълбочени програми в тази насока в Дания, където почти всички училища се занимават с въпроса. Проектът на НЦОЗА залага мерки и в тази насока, сред които обучение на преподаватели в психично-здравна тематика. Целта е те да помогнат на децата да разпознават емоциите, които ги владеят, и да имат капацитет да ги контролират, за да не се стигне до тежки психични разстройства и риск от суицидни действия, обясни д-р Румяна Динолова.
