Първо трябва да върнем доверието в лекарите, след това да привличаме пациенти от чужбина

Адв. д-р Мария Петрова отново получи първа награда за най-добър млад учен в областта на медицинското право, присъдена ми в рамките на 24-тия Световен конгрес по медицинско право и етика, организиран от Световната асоциация по медицинско право и етика. Конгресът се състоя между 2-6 септември 2018 г, в Тел Авив, Израел. Пред Zdrave.net  тя разказа за приза и за ползата и рисковете на медицински туризъм.

Адв. Петрова, тази година отново сте носител на Първа награда за най-добър млад учен в областта на медицинското право. Какво беше различното този път?

На първо място темата, както и напрежението, с което човек отива на толкова голям световен форум. Сега отидох доста по-спокойна, защото вече притежавам една такава награда и не съм се замисляла дали ще повторя или не. Просто исках да представя една интересна тема, върху която работя от доста време. Става въпрос за медицинския туризъм, който е глобален проблем,  а в частност, че от една страна се явява идеална възможност да се гарантира правото на здраве, трансгранично преминаващите пациенти да получат по-добри, по-качествени, по-достъпни или по-своевременни медицински услуги, а от друга страна възможността на медицинския туризъм да бъде ползван като възможност за заобикаляне на закона.

Какви са най-големите рискове при медицинския туризъм за пациентите?

Като цяло те са сходни с рисковете, които съществуват на територията на страната, в която живеем. Това са рисковете от т.нар. лекарски грешки, недоброто информиране на пациента, пробивът на лични данни. Към тях обаче се наслагват и проблеми, които произхождат от различните законодателства на страните. Така например ако в определена държава като Китай и Афганистан е нормално човек да си купи бъбрек за трансплантация, то в България това е престъпление. Ако един пациент в България реши да не стои в листата на чакащите, а да се възползва от тази трансгранична възможност от една страна гарантирайки си правото на здраве и прибягвайки до медицински туризъм точно в такава посока, в крайна сметка той освен пациент, при връщането си в България може да се окаже престъпник. Основният проблем на медицинския туризъм е, че той е силно икономически базиран. Т.е. един от основните му позитиви са ниските цени на медицинските услуги извън граница. Другите му позитиви са например по-напреднала възможност за лечение на редки заболявания в по-голяма страна, но основният движещ фактор остава икономическия. И предпочитайки по-евтиното или по-достъпното лечение доста често пациентите не си дават сметка, че ниската цена влече със себе си и доста рискове като липса на постоперативни грижи, постоперативно наблюдение и посттерапевтично поведение от страна на лекарите. Отивайки в друга страна за седмица-две, контактът между лекар и пациент не е пълноценен, освен ако не е обезпечен по някакъв друг начин.

В темата си за медицинския туризъм разглеждате ли случаи като този с тежкоболната пациентка, която отиде в Бразилия, за да търси лечение?

Под медицински туризъм ние разбираме само, когато пациентът сменя своето обичайно местонахождение с трансгранично, за да получи медицинска услуга. Ситуацията в Бразилия не е чист случай на медицински туризъм, тъй като ние не знаем дали пациентката е отишла при легален лекар. В последствие стана ясно, че става въпрос за някакъв шаман. Това също е риск. Риск е и обратния вариант, на който много често вече са изложени пациентите в България. В интернет масово се рекламират услуги на чуждестранни лекари, които идват в България, за да осъществят консултации, най-вероятно за да привлекат пациенти в клиниките, в които обичайно са ситуирани. Тези чуждестранни лекари не е сигурно, че имат необходимата квалификация да консултират и да практикуват на територията на страната, което създава сериозен проблем за съответните пациенти при последващо търсене на отговорност. Това, че един гръцки или турски лекар има право да практикува професията си на територията на Гърция или Турция не го прави правоспособен лекар на територията на България. Това е една обърната версия на медицинския туризъм, когато не пациента следва лекаря, а лекаря – пациента. Аз не отричам консултациите от чуждестранни лекари, нито отричам медицинския туризъм. Това, което казвам е, че трябва да се случва по ясно регламентирани правила, за да могат да се гарантират правата на всички страни.

Какво трябва да се направи, за да стане и България привлекателна дестинация за медицински туризъм?

България към момента не е лоша дестинация за медицински туризъм в определени сфери като дентална медицина, имплантология, част от естетичните процедури. Чисто практически обаче ние сме малък пазар и имаме недостатъчно на брой квалифицирани медицински специалисти, най-малкото от гледна точка на работата с високи технологии. Лечебните заведения, които могат да си позволят да развиват медицински туризъм на световно ниво са твърде малко като комплексност на услугата. И не на последно място е невъзможността на лекарите да комуникатират с пациентите, тъй като не всички лекари говорят достатъчно добре и много чужди езици. Основният критерий ние го имаме – евтини сме, въпросът е да станем достъпни и качествени, така както са азиатските пазари в момента. Годишно в медицински туризъм навлизат между 42 и 75 млрд. долара. Дори в САЩ, която е страната на неограничените възможности, 1,4 млн. американци са напуснали страната през 2017 г., за да търсят лечение на друго място. Турция например е изключително популярна и добре развиваща се дестинация, защото освен ниски цени поддържа и високо качество на медицинските услуги, а и държавата си постави като приоритет да влезе в топ 3 като дестинация за медицински туризъм и направи много нормативни промени.

Един от големите проблеми в българското здравеопазване е липсата на доверие между лекари и пациенти. Какво трябва да се направи, за да се промени това?

Липсата на доверие в българските лекари по някакъв начин дава и международно отражение. По този начин се спират и други пациенти да търсят помощ тук. Може би трябва да решим проблема първо на локално ниво – да върнем доверието и едва след това да се опитваме да привлечем чуждестранни пациенти. Проблемът обаче не е просто комуникационен. Той е организационен, нормативен, икономически и не е нещо, на което можем да намерим универсално решение в рамките на едно изречение. Проблемът е изключително мащабен и изисква комплексен подход на много специалисти.