Между 80 и 100 млн. лв. се очаква да е дефицитът на НЗОК за лекарства тази година

НЗОК няма да успее да се справи с 1 млрд. лв. бюджет за лекарства, медицински изделия и диетични храни през тази година и очакваният дефицит, след приспадане на договорените  отстъпки, е между 80 и 100 млн. лв. Това каза директорът на дирекция „Лекарствени продукти и контрол по предписване и отпускане“ в НЗОК д-р Галя Кондева по време на презентацията на семинара „Нови моменти в НРД 2018“. Тя подчерта, че въпреки това финансовите показатели са по-добри през 2018 г. в сравнение с предходните две години.

„За 2016 г. при бюджет от 540, 926 млн. лв. Касата е заплатила 714,856 млн. лв. След приспадане на отстъпките сумата за лекарства е 687,696 млн. лв., което е 27% над предвидения бюджет. През 2017 г. ръстът е 21%“, каза д-р Кондева.

В бюджета на НЗОК тази година 718 млн. лв. са отделени  за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение. Бюджетът за лекарствени продукти за злокачествени заболявания извън стойността на клиничните пътеки е 282 млн. лв., а за медицинските изделия в условия на болнична помощ - 98 млн. лв.

„При 1 млрд. лв. бюджет, на края на годината всички притежатели на разрешение за употреба на лекарствени продукти, които са формирали ръст над 3%,

ще бъдат наказани, че не са спазили договорените прогнозни стойности,

т.е. ще ни дадат отстъпка в размер на 20% от надвишението. Това е новият размер на компенсация“, подчерта д-р Кондева.

Нов момент в Наредба 10 пък цели да запази достъпа на пациентите, както и лекарствени продукти, при които не може да се даде задължителната минимална отстъпка от 10%. „Така по изключение и след предоставяне на аргументирано писмено становище от притежателя на разрешение, НЗОК може да сключи договор при предоставяне на отстъпка под минимални размер. Този механизъм се прилага, когато е налице липса на лекарствена алтернатива за лечение или съществуващите алтернативи са със значително по-висока стойност. „Тази година го приложихме за първи път в областта на някои редки заболявания или заболявания, които се осигуряват с продукти от български производител като Бул Био“, каза д-р Кондева.

По думите й най-голям е ръстът на разходите в антиинфекциозни средства за системно приложение, като това се дължи на включването на новите терапии за безинтерфероново лечение на хепатит С. „Ръстът тук е голям, но бяха постигнати изключително добри условия с притежателите на разрешение и те ни позволяват да излекуваме 1100 пациенти. С новото лечение 96-98% от пациентите са излекувани от хепатит С и нашите данни, след приключване на лечението, го потвърждават. Въпреки че ръстът е голям, ние смятаме, че това е добра инвестиция“, каза д-р Кондева.  

„Лекарствените продукти, които заплащаме за онкологията, са най-големият ни разход

Това е тенденция, която, за съжаление, няма как да бъде спряна. 75% от бюджета за онколекарства отива за скъпо струващите таргетни терапии и само 25% - за стандартна терапия. Трябва да сме сигурни, че пациентите, които получават таргетната терапия, са тези, които имат нужда от нея. Само когато точната терапия отива при точния пациент, се постига максимален ефект и разходът е оправдан“, каза още д-р Кондева. В момента НЗОК има договори с 40 болници за онкологично и онкохематологично лечение, като пазарният дял на частните болници постоянно нараства и достига 24%. Частните болници пък приоритетно работели с таргетна терапия.

„Прилагаме мерки да оптимизираме разходите, затова актуализираме изискванията, включваме и проверка на резултатите от терапията, проверка на изследванията в референтни лаборатории, посочени от нас“, каза още д-р Кондева.

Тя даде пример с курс на лечение на един пациент с ревматоиден артрит с биологични терапии, който варира между 12 000 и 18 000 лева с различните медикаменти при сходен терапевтичният ефект. Затова НЗОК иска да обвърже и плащането на биологичните терапии с ефекта от лечението. При отсъствие на терапевтичен ефект фармацевтичната компания може да върне и цялата платена от НЗОК сума за дадено лечение.

„Това няма как да стане днес, защото е обвързано с някои нормативни промени, но това не пречи на компаниите да ни дадат такива предложения. Имаме вече една-две компании, които са направили подобни предложения, обсъждаме ги и сме пред сключване на анекс“, допълни д-р Галя Кондева.

Тази година Касата плаща 30 заболявания, които изискват скъпоструващо лечение и за които са разработени изискванията за експертиза. „До момента комисията за експертиза е провела 273 заседания, като е одобрено лечението на 13 913 здравноосигурени лица. Отказано е на 101, а при 847 решението е отложено поради липса на необходими документи съгласно изискванията“, отчете д-р Кондева.

Тя подчерта и някои нововъведения на НЗОК, постигнати в договорните процеси с различни партньори. От тази година пациентите могат да получават необходимите си медикаменти и от аптеки, които са извън избора на тяхното джипи. Това са аптеки, работещи по договор с Касата, без оглед на тяхното местоположение. Тази година

Надзорният съвет одобри включването на 4 нови диагнози,

за които плаща Здравната каса - идиопатична белодробна фиброза, туберозна склероза, хемангиом в кърмаческа и ранна детска възраст и лейомиом на матката.

В презентацията си д-р Галя Кондева отбеляза, че към 1 януари 2018 г. НЗОК заплаща 1714 броя лекарствени продукта, включени в приложение 1 на Позитивния лекарствен списък. В тях влизат и тези за експертиза - т.нар. скъпоструващо лечение, като тези лекарствени продукти са 452 и се изписват по реда на протоколи чрез комисия с централно управление (135 продукта), комисии в регионалните каси  (43 продукта) или чрез заверка в районната каса (274 продукта)

„От няколко години нямаме никаква информация за търговците на едро и притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти  не са задължени да ни информират с кои търговци работят. По информация от тези, които са съобщили по желание обаче, аптеките работят с 66 търговци на едро“, отбеляза д-р Кондева.

Общият брой лекарствени продукти, за които са договорени отстъпки, е 505, тъй като законодателството определя, че отстъпки могат да се договарят само за продукти, които няма референти в списъка или, както е по-популярно, които са сами в Позитивния списък. Останалите продукти засега не са обект на договаряне. Този процес по договаряне се провежда ежегодно, централизирано  обикновено приключва в края годината и се постига една стойност, която можем да предвидим като връщане в бюджета на Касата, обясни тя.

„За тази година на база проведените преговори с притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти очакваме

размерът на отстъпките да бъде 172 250 058 лв.,

от които 130 434 466  са за  отстъпки за лекарствени продукти от приложение 1, а 41 817 592 лв. са за лекарствени продукти, включени в приложение 2, което е болничното приложение на Позитивния лекарствен списък, от което ние заплащаме само лекарствените продукти за онкологични заболявания и свързаните с тях медикаменти.  Останалите лекарствени продукти от приложение 2 са част от клиничните пътеки“, отчете д-р Кондева.

От  1 април 2018 г. Касата заплаща 3693 медицински изделия, като 206 производители и търговци на едро са участвали в процедурата. „За съжаление тук отстъпките са доброволно давани, няма фиксиране на размери. От тях в списъка за домашно лечение има 590 медицински изделия, а за болнична помощ – 3103 изделия извън стойността на пътеките“, подчерта тя.

Аптеките, които са договорни партньори на Касата към 31 декември 2017 г., са 2469, като до момента са прекратени 180 договора. „Договорът с аптеките не е обект на НРД, той е част от процес на преговори между представители на НЗОК и на БФС. Последният договор е от 2016 г., а тази година анексирахме няколко основни момента от работата си с аптеките, но преговорите продължават, тъй като там крайната цел е електронната рецепта и електронно фактуриране“, каза още д-р Кондева.