Всеки участник в системата трябва да запази своите функции, за да носи своите отговорности

„Когато говорим за промени в здравеопазването, трябва да помним някои основни неща. На първо място трябва да има обществена и политическа воля да се взимат трудни решения. На второ място всички трябва да имаме търпение да прилагаме принципите, които залагаме в бъдещата реформа. И на трето място трябва да знаем, че всеки участник в системата трябва да запази своите функции, защото само така ще може да носи своите отговорности.“ Това каза председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров по време на презентацията си на конференцията "Иновации и добри практики в здравния сектор", която се проведе днес.

Д-р Маджаров припомни защо е била нужна реформата през 1999 г. „Тя се случи заради изключителното недоволство, натрупано у изпълнителите на медицинска помощ, недоброто финансиране. Предишната система имаше и добри страни – добро покритие на страната, голям брой специалисти на глава от населението. Все пак тогава се реши, че ще се премине към друг начин на финансиране и ще се въведе съвсем нов модел, по който ще функционира системата. Т.нар. договорно начало или обеществен договор беше между финансиращите институции и изпълнителите на медицинска помощ в лицето на БЛС. Ролята на държавата беше определена само като страна, която ще регулира и която ще отговаря за набиране на задължителните осигурителни вноски. Не на последно място, нейната роля беше да осигурява за всички спешната помощ, онкологията и т.н.“, каза той.

По думите на председателя на БЛС тогава е било заложено всеки участник в системата – държава, плащаща институция и съсловна организация, да има точно определени функции. „Съвсем в началото нямаше възможност никой да бъде неосигурен, държавата плащаше своята част от осигурителните вноски на служителите, на които беше работодател. Свободните професии се осигуряваха сами, а всеки работодател дължеше здравните осигуровки на наетите от него – всеки работещ на трудово-правни отношения беше задължително осигурен. Какво се случи във времето? Постепенно по една или друга причина се появиха нови и нови групи неосигурени или по-точно осигурени за сметка на бюджета, и в същото време – все по-голям пакет, който трябва да плаща НЗОК. Тези две неща бяха част от функциите на държавата. Още повече, че с всяка следваща година държавата навлизаше все повече в управлението на НЗОК. И все повече се опитваше да елеминира третия участник – съсловните организации. Това са част от причините днес да настояваме за промяна“, каза още д-р Маджаров.

В презентацията си пък адв. Мария Шаркова каза, че по време на днешната конференция много се е говорило за реформа на здравеопазването, свързана с финансирането и организацията му, но без да бъде засегнат важния въпрос за пациентската безопасност. „Не можем да имаме качествена реформа, особено, ако искаме да спестяваме, без да имаме ефикасност, ефективност и удовлетвореност както у хората, които осигуряват медицинската помощ, така и за пациентите. Това задължително минава през реформа в областта на пациентската безопасност“, каза тя.

Думите си адв. Шаркова подкрепи с данни за делата, свързани с медицински грешки. Те са били 370 в периода 2007-2018 г. Съдът е отхвърлил 61% от исковете, а едва 39% са уважени. Средната цена на иск е 65 000 лв., а средната продължителност на едно дело - 1360 дни.

Санкции, които са наложени от ИАМО са 1721 наказателни постановления, а са обжалвани 600. 65% от санкциите на ИАМО обаче са отменени от съда, а заедно с частично отменените процентът става 70, каза адв. Шаркова. По думите й най-рисковите специалности са хирурзите, акушер-гинеколозите, ортопедите и травматолози и спешните медици.

По делата за медицински грешки по-уязвими са лечебните заведения. В 73% от случаите таргет на делата не са лекарите, а лечебните заведения. 65% от постановленията на ИАМО са срещу лекари, а в 6% са санкционирани управителите. 

„По този начин се губи доверие, сигурност, лекарите губят още репутация и средства, правят дефанзивна медицина, а пациентите не получават качествена медицинска помощ“, обобщи адв. Шаркова.

По думите й ситуацията не е такава само в България. От дела за лекарски грешки са засегнати много държави, сред които САЩ, Великобритания и Канада. Там е въведена система за анализ на нежелани събития. По-добър обаче е Скандинавския модел, т.нар. „безвиновна“ система. Европейската комисия също била на мнение, че докладването на нежелани събития и извеждането на поуки от тях без някой да бъде критикуван и обвиняван, като обезщетението за пациентите се заплаща от специален фонд, са отлични инструменти за подобряване на пациентската безопасност.

„Когато говорим за реформа във финансирането и за реформа в органиацията е добре да вземем пример от Скандинавските държави и да помислим дали в крайна сметка не ни е нужна и реформа в пациентската безопасност“, завърши адв. Шаркова.