Ако не променим здравноосигурителния модел, ще ставаме по-зле

На 26 септември по време на кръгла маса здравният министър Кирил Ананиев предложи два варианта за промяна в здравноосигурителния модел на страната. Единият включва влизането на няколко здравни каси, които ще работят равнопоставено и между които гражданите могат да избират къде да внасят осигуровките си. Вторият, на който е привърженик и министър Ананиев, предвижда задължителна допълнителна застраховка от 12 лв. в частен застрахователен фонд, както и отделно доплащане от пациента. Във връзка с тези предложения се обърнахме към председателя на Българската болнична асоциация Андрей Марков с молба за неговия коментар по предложенията и по проблемите в системата.

Г-н Марков, кой от двата модела на реформа, които предложи министърът на здравеопазването, предпочитате?

Нашата теза е известна и то далеч преди да започне представянето на моделите от министъра на здравеопазването, поради факта, че считаме, че това е европейския модел и е практиката, утвърдена в Европа. Говорим за надграждащия модел на съществуващата система. Това е практика, която помага на гражданите да получават онази помощ, която очакват. Не само защото отделят специално средства за здравето си, но и защото тези средства имат покритие върху цялото общество. Т.е. солидарния модел се запазва в този случай. От всички анкети и проучвания, които са направени до този момент, на преден план излиза холандския модел като най-добре отговарящ на нуждите на осигурените лица. С този модел вече може да се приложи и много повече профилактика. В момента много говорим за нея, но никой не изпълнява профилактични програми, защото се опитва да бъдат налагани само с административни мерки. Докато без профилактика застрахователите нямат покритие на щетимост. Те ни възпитават и карат да провеждаме профилактични мероприятия, както и да живеем по-здравословно. Елементарен пример – когато се обясни на хора, които имат вредни навици, че тяхната здравна застраховка ще бъде по-висока, всеки ще осъзнае, че животът му ще е по-лимитиран, когато няма здравословни навици. Тези моменти възпитават.

Възможно ли е този модел да бъде приложен плавно, без същевременно този момент да е много отдалечен във времето?

В момента ние нямаме опит в тази посока и в никакъв случай не можем да очакваме, че ще се случи точно това, което си представяме. Няма да съумеем да копираме всичко 100%. Нито имаме морала на един германец, нито имаме здравната култура на един холандец, нито имаме достатъчното пари на Скандинавските държави или Канада, в която всичко е безплатно. За мен би било вредно и да се опитваме да връщаме старата система, тъй като е ясно, че тя не работи. Въпреки, че нашето здравеопазване в момента не функционира съвсем задоволително, но функционира по много по-различен начин – с по-добра и по-голяма екипировка, в сравнение с миналото, с по-добра продължителност на живота. Да, имаме много дефекти и никога няма да сме доволни, но ако не се мобилизираме и не работим заедно за нов модел, който да бъде в посока на надграждането, то няма да се случи нищо. Във всички случаи при изготвянето на една практическа програма за реализиране на нов, по-добър модел на здравеопазване, съм убеден, че ще стигнем до по-добри решения от предложените до момента. Неприятното е, че българинът като цяло не вярва в по-добрите инициативи, но ако не сме готови да се грижим за нашия си живот, на децата си и близките си, никога няма да постигнем нещо по-добро. Ще продължат тези пари, които сега говорим, че трябва да бъдат включени в допълнително задължително здравно застраховане, да се харчат по неправилен начин, защото те не се управляват добре. Те нямат покритие върху онези, които потребяват здравни услуги и реално ще ставаме по-зле, ако не го направим.

Как може да бъде решен проблемът с лимитите на болниците, които сякаш продължават да съществуват във всички варианти за промяна на системата, обсъждани до момента?

Пазарният модел, какъвто е моделът и на застраховането, с конкуренция между застрахователи, във всички случаи има изключителен възпитаващ ефект. Ние знаем много добре, че една стотинка не бихме могли да похарчим, когато имаме здравно застраховане, ако няма целесъобразност. Застрахователите тогава биха поставили в по-добра позиция и лекарското съсловие. Те не биха могли сами да решават на кого да плащат или да не плащат, ако нямат експертизата на професионалистите лекари. Те ще наемат лекари за тази експертиза и тогава можем да сме сигурни, че брат за брата няма да направи компромис в анализа. Тогава добрата медицинска практика ще стане водеща. Без никакво съмнение това е начинът да се премахнат лимитите на лечебните заведения. Ограниченият ресурс, който ще остане да се ползва във връзка с нашата данъчна система и това, което внасяме като данъци, няма да бъде лимитиращ по отношение на общата практика в здравеопазването, защото тя има и надграждане. И то ще има свободата в два допълнителни стълба. Единият е допълнително задължително здравно застраховане, което покрива разликите между реално изразходваните средства и това, което е необходимо на обществото и другият – луксозен пакет, който има своето място, защо има и хора, които имат пари, а ние в момента тези хора ги лекуваме с клинични пътеки.

Смятате ли, че остойностяването на медицинския труд може да бъде направено достатъчно бързо, преди да бъде приета промяната на здравната система?

Ще Ви отговоря на въпроса с въпрос - да сте чули как се остойностяват хапчетата и сиропчетата? Някой знае ли как се остойностяват и каква е себестойността им? Пазарът определя цените. Един продукт струва толкова, колкото някой е готов да плати за него. Цената не се формира само на база себестойност. Тя е необходима на този, който инвестира, за да е наясно къде се намира и да прецени дали да го прави или не. Лекарският и сестринският труд съществуват като компонент в цената на продукта и в момента. Ние от години чакаме държавата да направи остойностяване. Това обаче никога няма да се случи. Не може административно да се определят цени, тъй като цената е категория от пазарната икономика. Лекарската професия е свободна, не може цената й да бъде унифицирана. Един лекар работи по един начин, друг е с по-висока квалификация, повече лични вложения, няма универсална рецепта.

Какъв според Вас е начина да се реши проблемът с изравняването на публичните средства давани за лекарствата и болнична помощ?

Ние сме държава на крайностите. Ако да речем преди 10 години не правехме нищо за онкоболните или твърде малко, включително апаратура и медикаменти, вакуумът беше запълнен с практики, които не са най-правилните, поради липсата на правила и норми. Ние обаче имаме много такива проблеми. Защо продължаваме да държим хора в пенсионна възраст на възлови позиции и в здравеопазването, и в държавните структури, при положение, че има закон? Как при това положение ще се реализират младите специалисти, а се оплакваме, че бягат. В момента имаме толкова много завършващи медицински университети, за които обаче у нас няма места, тъй като те са окупирани от хора, които отдавна би трябвало да работят в други условия.