Днес отбелязваме Световния ден на информираност за аутизма, който има за цел да насърчи ранното диагностициране и подпомагане на децата с прояви в аутистичния спектър. А това е от огромно значение за успешното им развитие. Макар че у нас официална статистика няма, специалистите казват, че всяка година броят на децата с аутизъм се увеличава с близо 10%.
Животът на Невена Маркова от Варна се преобръща преди 14 години, когато разбира, че синът й Лъчезар е аутист. Тя и семейството й минават през незнанието, болката и гнева. Години по-късно идва и осъзнаването, че детето й ще живее в свой собствен, по-различен свят.
„Най-голямата трудност беше, когато ми казаха, че моето дете никога няма да проговори, никога няма да ми каже „Обичам те“, споделя пред БНТ Невена Маркова.
Янита Грудева забелязва, че синът й Стилиян не се развива като другите деца – закъсняват уменията му да се облича, да говори.
„Забелязах, че той не обръща внимание на името си, но точна диагноза той получи едва на две годинки“, разказва тя. Споделя и други разочарования: „Много голяма част от родителите и семействата дори отдръпват децата си от нас. Забелязвам това в ежедневието, което е много неприятно. Тази диагноза не е заразна“.
Една от най-трудните задачи пред родители и специалисти е да помогнат на децата да се интегрират в обществото. Всеки ден Стенли и Лъчо посещават специализирания център за социална рехабилитация и интеграция „Живот под дъгата“.
„Тук получава съответно помощ от специалисти, логопеди, психолози, специални педагози. Работят и в група с децата, което за него е много добре от гледна точка на приобщаването един към друг, общуването и комуникацията“, разказва Янита.
„Тук се научи да прави картофена салата, тук се научи да пече банички, пици, да сади растения, срещна приятели. Моето дете говори, казва ми, че ме обича“, споделя Невена.
Йорданка Ненчева е отдадена на каузата да помага на деца с аутизъм. Тя е сред създателите на първия в страната център „Живот под дъгата“, в който тези деца и родителите им намират подкрепа.
„Решихме, че трябва да свършим една тежка работа, която да ангажира мултидисциплинарен екип – това са психолози, педагози, специални педагози, детски ендокринолози, специалисти в барокамерите, където се работи по оксигенацията. И трябва да ви кажа, че резултатите не закъсняха“, споделя Ненчева, която е председател на асоциация „Да съхраним жената“.
В центъра помагат на 20 деца и техните родители, но нуждаещите се са много повече, затова от асоциацията решават да разширят дейността. „Да стане дневен център, тъй като проблемът е голям, майките идват, оставят децата за два часа, не могат да започнат никъде работа, семействата се маргинализират, обедняват“, коментира Йорданка Ненчева.
„Да има място, където тези деца да получат всичко, от което имат нужда, и естествено, да развият това, което имат като потенциал, за да можем ние да работим. Това липсва много“, каза и д-р Лиляна Лазарова, логопед в Центъра.
Невена и Янита споделят, че децата с аутизъм продължават до голяма степен да са невидими за обществото. „Опитват се да вкарват в един калъп всички и това е абсолютно невъзможно, съответно тези деца остават неинтегрирани“, посочи Невена.
„Бих апелирала да има помощ не само за малките дечица, а и за тези след 18-годишна възраст. Защото дотогава децата ще получават подкрепа в учебни заведения, центрове като този, но след това пътят става още по-труден“, отбеляза Янита.
Родители и специалисти ще продължат да следват мисията си, за да докажат, че аутизмът не е присъда и различните деца могат да се интегрират в обществото.
Абе то и грозните и небогатите мъже не са заразни, ама за секс търсите по-убав и по-богат, нали?