Частни здравни каси и държавна конкуренция на НЗОК ще решат проблемите в здравеопазването

Съвременното здравеопазване изисква много средства. В Германия сърдечните трансплантации през 1975 са били една, а през 2009 – 363, чернодробните трансплантации през 1975 са били нула, а през 2009 – 1179. Не може вече да се говори за богати и бедни държави, тъй като няма как да има разлика в ценообразуването на дейността. Това каза доц. д-р Димо Кюркчиев, доверен лекар на посолствата на Германия, Австрия и Швейцария в София в презентацията си по време на конференцията „Защита на здравето на всеки гражданин на ЕС“, която се проведе вчера.

Въпреки това западните държави отделят много повече средства за здравеопазване, отколкото тези от Източна Европа. Разликата обаче идвала не от процента от брутния вътрешен продукт, който се отделя – по думите му, за България – 5,5-6%, а за Германия – около 10%. Проблемът бил в това колко реално е този процент в парична стойност на глава на населението. „Разликата е в пъти. В България и Румъния той е около 500 евро на човек, а в Германия – около 4400 евро“, каза д-р Кюркчиев.

Другият проблем за българското здравеопазване, по думите на д-р Кюркчиев, е недофинансирането на системата от здравни вноски. „Около 4 млрд. лева се дават за здравеопазване. 2/3 са от вноските на пациентите, останалото от държавата. Здравната вноска е 8%, но сумата, от която се удържат те е различна, а освен това има и таван. Недофинсирането пък води до намаляване на стойността на лекарския труд и до увеличаване на доплащането. За допустимо е прието 12-15% доплащане, но в България е 45-50%. Лекарският труд пък е оценен на 100-200 лева, но една тазобедрена става е над 3000 лв.“, обобщи д-р Кюркчиев.  

Според д-р Кюркчиев третият проблем в България е монополът на НЗОК. „Броят на здравните каси не е панацея, но всяка една система, ако няма конкуренция, няма как да се развива благоприятно. За момента здравните каси в Германия са 110. Там също имаше процент на редуциране – през 1970 г. там е имало 1815 държавни здравни каси. Здравнонеосигурените в Германия са 40-50 000 при население 80 млн. души. В България никой не знае дали са милион и половина-два. И се оказва, че балансираме с цифри от порядъка на милиони, но явно Касата не се притеснява, че 500 000 души не си плащат здравните вноски. Нека има три каси, но да има конкуренция“, каза д-р Кюркчиев.

По думите му ситуацията може да се промени или чрез увеличаване на вноската, или чрез засилване на конкуренцията. „Липсва и системата на частните здравни каси. Тук има различни фондове, но те не са равнопоставени на Касите. Частните каси в Германия са двойно на държавните. Тези пациенти, които имат повече пари, могат да си позволят повече неща – включително и естетически операции. Освен хората да бъдат задължени да си плащат здравните вноски чрез различни санкции, трябва да бъде засилена конкуренцията, както и да се допуснат частните здравни каси“, заключи д-р Кюркчиев.

Според проф. д-р Асен Гудев, началник на Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна“-ИСУЛ, решението е да се обвърже количеството с качеството. „Например броят на интервенциите да бъде докладван в регистър, заедно с техния изход. Примерно колко пейсмейкъри са имплантирани. Тези, които отказват да дават информация, трябва да бъдат санкционирани за това. Трябва да има яснота дали една интервенция е оправдана или не. И когато е неоправдана, да не се заплаща“, каза д-р Гудев.

Той подкрепи думите си със статистика, отпечатана във водещото американско кардиологично списание Journal of the American College of Cardiology от 2012 г., която показва екстремно нарастващия брой на катетъризациите и на интервенциите в САЩ. „Проблем, който съществува и у нас. У нас обаче разликата между направени катетъризации, (които струват по 750 лв.) и интервенции (по 3700 лв.) е много по-малка. Това, което те дискутират, е, че начинът да има повече печалба болницата, е като се раздуе обемът дейност. Проблемът не е само в застаряващото население, а и в липсата на контрол спрямо най-подходящите интервенции. В Холандия има много по-малко интервенции, отколкото в Германия при едни и същи здравни показатели. Т.е. броят на интервенциите и процедурите не определя по-добри здравни показатели. Това, което стана клише, че се наливат милиарди в здравеопазване, а няма подобрение на здравния статус на нацията, се оказа, че не е само наш проблем“, каза д-р Гудев.