"Крайната ни цел е най-добрият вариант – българските болни да бъдат трансплантирани и проследявани в България. Имаме подготовката и екипите да се извършват трансплантациите, имаме базата и трябва да се договорят детайлите. В петък очаквам да дойде проф. Анан Саяр, който е проявил желание да оперира у нас наши болни, за да разгледа базата. Той е представител на голяма група болници в Истанбул“. Това заяви изпълнителният директор на Агенцията по трансплантации (ИАТ) д-р Михаил Христов пред Bulgaria ON AIR в коментар на проблемите с трансплантациите на белодробно болните у нас.
Той допълни, че на 18 октомври ръководството на ИАТ ще има среща в Анталия с всички членове на международна мрежа по трансплантации. За връзката с истанбулските болници пък е съдействала посланикът ни в Турция Надежда Нейнски.
„17 човека имаме включени в листата на чакащите за белодробна трансплантация. Двама от тях са в особено тежко състояние, една от жените е в реанимация вече втора седмица. Наистина има хора, които умират. Всяка година се увеличава листата на чакащите и до края на годината може да има увеличение на броя на чакащите пациенти", призна д-р Христов.
Той разказа и как се е стигнало до ситуацията да се търси клиника, която да трансплантира белодробни пациенти при положение, че от 2015 до 2017 г. България имаше добро сътрудничество с Виена.
„От май месец 2017 г. е престанал да действа договорът с болницата във Виена, който е продължил две години и благодарение на който седем наши болни са трансплантирани. Преди приключването на договора започва една кореспонденция между ИАТ и МЗ да се иска разрешение за продължението му. За съжаление тази кореспонденция продължава 8 месеца. Не мога да си обясня защо, но има забавяне. През това време се сменят 4 министъра – д-р Москов, д-р Семерджиев, проф. Петров и Кирил Ананиев. Най-много бях поразен от 4-месечната кореспонденция между д-р Симеонова, зам.-министъра д-р Ненков и министър Николай Петров. През цялото това време те питат дали да се продължи договорът. Аз ако бях, щях да го преподпиша“, каза д-р Христов.
Той поясни още, че през 2017 г. Евротрансплант съобщават, че има и нови правила на сключване на договори между Агенцията по трансплантации и болници от страни, членки на Евротрансплант. Те изисквали предварително обучение на персонала. Започната е процедура, в която Евротрансплант пита осемте болници от страните членки на Евротрансплант коя от тях има желание да работи с България. Появили са се две кандидатури, и двете от Германия – едната е от болницата в Йена, а другата – от Есен.
„Има някакво замръзване на кореспонденцията с болницата в Есен. Последното писмо е от 16 август, подписано от проф. Кемлер, който казва, че не може да се помогне на нашите спешно чакащи пациенти. Кореспонденцията с тях не е спряла, но проф. Кемлер не ни е отговорил“, уточни д-р Христов.
Тодор Мангъров от Асоциация "Пулмонална хипертония" беше категоричен, че има форма на неразбиране на проблема от предишното ръководство на Здравното министерство. По думите му пациентите са малък брой и това е позволило на МЗ да неглижира проблема. "От 2017 г. до момента няма българин, който да е включен в европейската листа на чакащите. Тези хора умират. По един пациент на всеки два месеца си заминава", каза Мангъров.
Радостина Гетова, която е главен експерт в Агенцията по трансплантация, увери, че поддържат връзка с чакащите за трансплантация и държат техните близки в течение със ситуацията.
