Хората без здравни вноски - най-застрашени от дискриминация

Здравно неосигурените лица се определят като най-голямата група, подложена на дискриминация у нас. Това става ясно от проведено национално представително проучване, осъществено от Комисията за защита от дискриминация като част от проект „Предотвратяване на дискриминацията и създаване на равни възможности“. Изследването е проведено в шестте икономически региони на страната.

В него се посочва, че здравно неосигурените са в най-голяма степен в риск от дискриминация, като те представляват 44% от участвали в изследването. Това е една нова група в подобен риск, посочи заместник-председателят на КЗД Баки Хюсеинов. Той обясни, че на практика става въпрос за хора, които работят без трудови договори и лица, които не са регистрирани в системата за социално подпомагане, чрез която биха могли да получат здравно-осигуряване.

„Хората, които не са осигурени здравно, считат, че са дискриминирани в областта на здравеопазването, което обаче не е така, защото те могат да бъдат регистрирани в системата на социално подпомагане и държавата да им поеме здравните осигуровки“, отбеляза той.  За затруднен достъп до здравна и медицинска помощ съобщават най-вече живеещите в трудно-достъпни райони лица, тези от по-малките населени места, както и обитаващите сегрегираните квартали. За финансови проблеми за закупуване на лекарства споделят предимно хората с ниски доходи, както и хронично болните и хората с увреждания.

Основните оплаквания, изразени от участниците в проучването, са били свързани именно със здравно осигурителния статус и факта, че не всеки български гражданин има еднакъв достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване. Според тях, лицата, които в най-голяма степен са подложени на дискриминация в тази сфера, са именно здравно неосигурените и тя се отнася до достъпа им до спешна помощ, както и при постъпване в болница и последващо лечение. На противоположното мнение обаче са представители на различните институции като Агенция социално подпомагане, бюрата по труда и други, според които няма дискриминация по отношение на здравното обслужване независимо дали става въпрос за раса, пол или по някаква друга принадлежност, е разписано в доклад към проекта. Във всеки случай обаче открит остава въпросът лицата в активна възраст, които не работят, не са регистрирани в бюрата по труда и не внасят здравните си осигуровки.  Голяма част от тази социална група са представители на малцинствата, предимно ромското, от което се извежда признакът етнос е изведен като един от основните признаци на дискриминация, отбелязват в същото време от КЗД.

Хората с увреждания са също сред най-силно застрашените от дискриминация, по отношение на достъпност до здравните услуги, която се изразява в липса на специализирани линейки за лица с физически увреждания, ограничен или липса на безплатен достъп на придружител и др.

Най-често споменавани форми за дискриминация в здравната сфера са липсата на достъпна среда за здравни грижи и здравни услуги на лица с физическо увреждане, на хора от отдалечени населени места, отказ от направления, финансова дискриминация – например частните и специализирани линейки се заплащат, отказ от лечение или лошо отношение от страна на лекари към здравно  неосигурени лица, наличие на входна такса в някои болници или отказ от прием в спешно отделение, злоупотреби с телковите решения и други.

Като цяло в комисията постъпват много жалби от сферата на здравеопазването, заяви в отговор на Zdrave.net председателят на КЗД Ана Джумалиева. Сред най-честите жалби са тези на хора, страдащи от редки заболявания, които имат проблеми с достъпа до лекарства.