Да се създаде специален фонд, който да помага на хората с увреждания, предлага КНСБ. Това съобщи президентът Пламен Димитров на семинар във Варна. Целта на институцията е да събере и да разпределя правилно всички нужни средства за подпомагане на най-уязвимите групи от обществото.
Майките на децата с увреждания са прави, трябват огромни средства, за да им се помогне. Не е права омбудсманът Мая Манолова, която частично се опитва да реши проблема със закон на парче, смята Пламен Димитров. Според него трябват стотици милиони, дори милиарди левове, за да изпълни България изискванията на Конвенцията за правата на човека, която е ратифицирала.
Фондът ще се пълни от три източника, предвижда КНСБ. Първият приход е хазартът. България е една от малкото държави, в които приходите от печалби не се облагат ефективно, посочи лидерът на КНСБ.
Вторият източник за бъдещата институция е държавният бюджет. Той трябва да осигурява определен процент от нужните средства за интеграция на хората с увреждания.
Третият приход трябва да дойде от бизнеса. За целта може да се прилага системата „бонус-малус“, популярна от застраховането. Това означава, че фирмите ще се стимулират, когато наемат инвалиди и ще плащат средства във фонда, когато нямат възможност да направят това.
Фондът трябва да насочи усилията си към всички хора с увреждания. Една част от средствата може да отиде към социалното подпомагане по места, тъй като десетки хиляди инвалиди живеят в малки населени места, където няма личен асистент. С тези пари може да се фиксират и да се плаща за определен брой услуги, които те да изпълняват – например лична помощ, хигиена, поддръжка, дори посещения при лекар или в болница, посочи националният секретар на КНСБ Ася Гонева.
За да има ефективна помощ, трябва да се изготви Национална карта на социалните услуги. Тя ще очертае колко са хората с увреждания по места и какви институции и възможности за тях има в региона.
По данни на КНСБ в страната работят 1310 заведения за хора с увреждания. Те обслужват 35 000 лица. В същото време инвалидите са над 600 000 души.
В усилията за интеграция на най-уязвимите групи трябва да се включат всички министерства, а не тежестта да е разпределена само върху социалното ведомство, смята КНСБ. Пример за това е МОН, което трябва да се грижи за средата в училищата, посочи Пламен Димитров.
Системата за интеграционни добавки трябва да бъде преразгледана, смята още синдикатът. Те трябва да бъдат гъвкави, спрямо степента на увреждане. Част от тези добавки или помощи трябва да бъдат в пари, друга част – в натура, според нуждите на конкретния човек.
